Банкеръ Weekly

...

Държавата влиза в дългов лабиринт

Фондът за гарантиране на влоговете ще договаря външно финансиране

Финансовият министър Владислав Горанов и шефът на Фонда за гарантиране на влоговете Радослав Миленков обявиха пред банкерите плановете за повишаване на ликвидността в държавата.

Правителството и Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) започват поредица от операции за гарантиране на финансовата стабилност на държавата срещу всевъзможни атаки и трусове. Това стана ясно от брифинга, който министърът на финансите Владислав Горанов и председателят на управителния съвет на фонда Радослав Миленков дадоха на 8 януари в присъствието на шефовете на всичките девет търговски банки, които обслужваха плащанията на гарантираните в КТБ влогове. Според Миленков ръководството на ФГВБ вече води преговори с международни финансови институции, за да договори финансиране, с което бързо да върне ако не целия, то поне по-голямата част от депозита в размер на 2 млрд. лв., който получи от държавата. Фондът също така преговаря за сключването на стенд-бай кредити, с които да гарантира, че по всяко време ще има на разположение необходимите за плащане на гарантираните влогове пари, без да е необходимо да прибягва до ново финансиране от бюджета. Този вид кредити са финансов инструмент, при който длъжникът се договаря с кредитора, че при нужда ще получи определена сума пари назаем. Ако такава необходимост не се появи, заемът не се тегли и лихва върху него не се плаща. Заплаща се единствено такса, която е много по-малка от лихвата, че парите са на разположение на клиента.

Радослав Миленков обяснимо не пожела да каже с кои институции води преговори и докъде са стигнали те. На въпрос на вестник "БАНКЕРЪ" по отворената от Миленков тема обаче финансовият министър Владислав Горанов заяви: "Финансирането, което ще договори фондът, ще бъде гарантирано от държавата до размера на записаните в закона за държавния бюджет държавни гаранции. Но той може да получи и финансиране над тези гаранции. С получените по този начин пари той ще намали задължението си към държавата, а ние от своя страна ще ги съхраним във фискалния резерв. За момента не предвиждаме промени в емисионната си политика. Това можем да направим, ако преценим, че не бива да изземваме чрез облигационни емсии излишната ликвидност, с която разполагат банките".

В Закона за държавния бюджет за 2015-а  е предвидено фондът да получи от държавата

гаранции в размер на 900 млн. евро

По информация на вестник "БАНКЕРЪ" на първо време ръководството на ФГВБ ще води разговори за финансиране в рамките на тази сума, като поне половината от нея ще са преки средносрочни и дългосрочни заеми, а останалата част ще е стенд-бай споразумения за финансиране при необходимост.

Кои са възможните кредитори? Малко вероятно е това да са частни институции, защото те предлагат такива услуги при по високи цени. За такъв вид финансиране най-подходящи са структури като ЕБВР, Европейската инвестиционна банка, Банката за развитие към Съвета на Европа, Световната банка и дори Черноморската банка за търговия и развитие. Те биха отпуснали достатъчни по своя размер дългосрочни кредити за решаване на структурни предизвикателства (нарочно избягваме думата проблеми) в икономиките на една държава. А какво друго ако не предизвикателство е осигуряването на висока ликвидност на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който след плащането на депозитите в КТБ е изпразнен почти до дъно и трудно би изпълнил законовите си ангажименти, ако му се наложи да направи това отново в рамките на следващата една година.

Освен това Законът за държавния бюджет е дал още една възможност за осигуряване на ликвидност на Фонда. И тя е през

Българска банка за развитие

В бюджета е фиксирано, че за подкрепа на нейни проекти тя може да тегли държавно гарантирани външни кредити в размер до 1 млрд. лева. Ако се наложи, получените по този ред пари могат да не отидат за нови заеми, а да бъдат вкарани от ББР във фонда под формата на краткосрочно финансиране или като депозит в някоя банка, подложена на ликвидна атака. Така че това също е своеобразен и много голям буфер в подкрепа на ликвидността и устойчивостта на цялата финансова система.

Защо обаче на държавата й трябват толкова бързо парите, които даде назаем на фонда? Та нали тя разполага с фискален резерв от 8.8 млрд. лева? Но той ще се стопи много бързо. Само през 2015-а

страната ни трябва да погаси дълг от над 6 млрд. лева.

Точно заради това в бюджета е записано, че новоемитираният дълг ще е 8.1 млрд. лв. (без държавните гаранции). Проблемът е, че резервът ще се топи много бързо в началото на годината. Само след седмица България трябва да изплати доларовите глобални облигации, пласирани по време на управлението на Симеон Сакскобургготски, като за целта хазната ще се бръкне с 1.7 млрд. лева.

В средата на юни падежира и прекият шестмесечен заем от 1.5 млрд.  евро, който правителството на Бойко Борисов взе на 18 декември 2014-а, за да закърпи пробойните в българската финансова система. Само дотук сумата, с която ще се стопи фискалният резерв, е около 4.7 млрд. лева. Така той ще се понижи от сегашните 8.8 млрд. лв. на 4.1 млрд. лева. А не бива да забравяме, че около 3 млрд. лв. от тези пари са недостъпни за правителството. При тези реалности е напълно разбираемо, че правителството се опитва бързо да си подсигури ликвидност по всякакви възможни начини. В това число и като си събере част от средствата, а по възможност и всичките, които даде назаем на Фонда за гарантиране на влоговете. 

Разбира се, най-важната част в осигуряването на необходимите за функционирането на държавата заеми ще бъде емитирането на

поне две облигационни емисии на външните пазари

Това стана ясно от изказването на министър Горанов, който обяви, че първата емисия ще е в началото на годината, а втората, която ще бъде пусната, ако е необходимо, ще бъде пласирана през втората половина на 2015-а.

По информация на в. "БАНКЕРЪ" първият пакет държавни облигации ще бъде пласиран на международните пазари в края на март, а вторият през септември. Обемите, срочността, както и точното време на пласирането ще зависят от много условия, като част от тях въобще няма да са свързани с България - например лихвената политика на ЕЦБ, изборите в Гърция и други подобни. Проблемът е, че средата у нас и в ЕС е толкова рискова и динамична, че неприятните изненади, които могат да разтърсят финансовата ни система, могат да дойдат от най-неочаквани места. По тази причина поне до средата на годината правителството трябва да трупа пари по всички възможни и регламентирани от закона начини. И в това отношение намеренията на Фонда за гарантиране на влоговете да вземе дълг, с който да върне парите на хазната, са израз на предвидливост и предпазливост. Още повече че този дълг ще го връщат търговските банки чрез вноските си във Фонда за гарантиране на влоговете, а не българските данъкоплатци през бюджета.

Facebook logo
Бъдете с нас и във