Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Държавата планира нов външен дълг за 1 млрд. лева

Депутатите от ГЕРБ чакат Дянков да им обясни какво иска да прави със Сребърния фонд

Финансовият министър Симеон Дянков официално призна в парламента, че в плановете му за набиране на средства за погасяване на държавните задължения е включено емитирането на външен дълг. В Закона за държавния бюджет за 2012 г. е записан максималният размер на държавния дълг, както и възможността за емисия облигации на международния пазар на стойност до 2 млрд. лв., каза той по време на парламентарния контрол в петък, 9 март. Така Дянков отговори на въпроса на синия депутат Мартин Димитров, които поиска яснота за схемата на финансиране на държавния дълг. Синият лидер наблегна и на ключовата, от гледна точка на обществения интерес, тема за харченето на средствата от Сребърния фонд, по която Дянков отказа да вземе отношение.


В края на миналата година, при обсъждането и приемането на държавния бюджет за 2012 г., от Министерството на финансите смятаха, че едва ли ще е необходим нов външен дълг. А заложената в Закона за бюджета възможност за емитиране на външен дълг до 2 млрд. лв. е за всеки случай.


Сега финансист 'b91 уточни, че става въпрос за средносрочни - между 5- и 7-годишни - еврооблигации. Така той отговори за първи път категорично на питането ще се пласира ли нов външен дълг. На въпроса кога? Дянков обясни, че дебне момента. Цената на финансирането е важна, тя се влияе от състоянието на Гърция и голяма част от икономиките в Южна Европа, заяви министърът. От наша гледна точка нещата стояли добре, защото България има инвестиционен кредитен рейтинг и макроикономическа стабилност и това ни давало възможността да играем на местния и международните капиталови пазари, добави той.


Най-после Дянков огласи и пълната формула за успешното намиране на 3-те млрд. лв., необходими ни за плащания по външния дълг през януари догодина и за покриване на бюджетния дефицит за 2012-а. Частично ще покрием държавния дълг с приходи от приватизация на ненужни държавни активи; чрез емитиране на краткосрочни държавни ценни книжа - до три години, и чрез споменатите по-горе еврооблигации, каза министърът. Всеки от тези инструменти ще има дял от една трета, което означава, че облигациите, които ще бъдат емитирани, ще покрият външен дълг за около 1 млрд. лв., при положение че плащанията по него през януари са за 1.7 млрд. лева.


Дянков каза още, че схемата е внимателно премислена, защото той си давал сметка за предстоящите нови плащания по дълга на Велчев. В така представената и внимателно премислена схема обаче има доста неизвестни. Първо, не е ясно дали очакваните приходи от приватизация, с които трябва да бъдат покрити една трета от предстоящите държавни плащания, ще бъдат осигурени. В репликата си към отговора на Дянков, Мартин Димитров заяви, че липсват буфери, които да покрият недостига на средства, ако приватизационните очаквания на правителството не се сбъднат.


Второ, прави впечатление, че Дянков е решил да погаси дългосрочните държавни облигации, емитирайки краткосрочни и средносрочни - 3, 5 и 7 годишни. Подобна политика, според експерти, може да бъде водена само ако правителството очаква след три или пет години да има бюджетни излишъци, с които да се покриват настъпващите падежи на емитираните през 2012-а държавни ценни книжа. Дянков наистина може и да си прави подобни сметки, но те са оправдани единствено ако българската и най-вече европейската икономика планират бърз растеж през следващите години. А в Европа говорят за рецесия.


Трето, много икономически анализатори, както и шефовете на повечето големи български банки са на мнение, че пласирането на големи обеми вътрешни облигации ще изтеглят свободен ресурс от българските банки и ще доведат до повишаване на цената на кредитите. А едва ли някой в страната - независимо дали говорим за бизнеса, управляващите им опозицията, иска такъв сценарий.


Банкерите са на мнение, че финансирането на дефицита и държавния дълг трябва да става единствено чрез приходи от приватизация и емисия облигации на външните пазари. Времето за успешното й пласиране обаче започва да изтича. Подготовката на една успешна емисия изисква поне два месеца. И колкото денят на пускането й е по-близо до падежа на стария дълг, толкова по- висока ще е цената й, опасяват се експерти. Те са убедени, че към момента дългът може да бъде превъртян на цена от 6 до 7% и припомнят, че нищо страшно няма да се случи, ако се действа по-динамично, защото лихвата на глобалните облигации (на Велчев) в евро е 7.5 процента.


Опозицията в парламента се опасява, че с цялото това протакане Дянков ще изправи страната пред свършен факт и няма да остави друга възможност, освен да се посегне на Сребърния фонд. Но точно този проблем Дянков отмина с мълчание по време на парламентарния контрол.


Депутатът от ГЕРБ и заместник-председател на бюджетната комисия към парламента Димитър Главчев отказа да коментира пред БАНКЕРЪ бягството от темата за инвестирането на Сребърния фонд. Каквото вие знаете, това знам и аз, каза той пред представил на вестника. На наш въпрос: Какво всъщност чакате? Главчев отговори, че инициативата е в ръцете на Дянков. Ако той иска поправка в закона на Сребърния фонд логично е да потърси парламентарната група на ГЕРБ, а след това да обясни идеите си и в бюджетната комисия, както се прави при всяка законодателна инициатива.

Facebook logo
Бъдете с нас и във