Банкеръ Daily

Финансов дневник

Дългът на Италия ще счупи рекорда от 1920-а

Марио Драги

Големината на италианския дълг ще надхвърли през тази година предишното си рекордно равнище, отчетено след първата световна война. Причина са огромните разходи за справяне с пораженията от пандемията от COVID-19 на най-пострадалото от заразата стопанство от еврозоната.  

В годишния "Икономически и финансов документ" на италианското министерство на финансите е предвидено, че БВП на Италия ще нарасне с 4.5% през 2021-а - под предишните 6%, предсказани през есента. Бюджетният дефицит ще се увеличи до 11.8% срещу прогнозираните през януари 8.8 процента. Публичната задлъжнялост на Ботуша ще достигне 159.8% от БВП - с 0.3% над досегашния рекорд от 159.5% от БВП, отчетен през 1920-а, малко преди ерата на диктатора Бенито Мусолини.

Новите прогнози бяха ратифицирани от премиера Марио Драги на 15 април и ще формират предварителната рамка за бюджет 2022-а, който ще бъде представен през септември. Кабинетът одобри и нов пакет от стимули в размер на 40 млрд. евро. 

Драги използва позицията си на италиански премиер, за да осъществи нещо, което никога не си е представял като председател на Европейската централна банка: масивни фискални стимули. Още през първите си два месеца на поста той хвърли 70 млрд. евро в подкрепа на икономиката. В комбинация със стимулите, приети от предишното правителство, това прави общо над 170 млрд. евро за защита на домакинствата и на бизнеса на Ботуша от пандемията. Което е и основната причина за огромния дефицит и публичен дълг на страната. 

Господин Драги действа с презумцията, че европейските стопанства ще са по-силни в дълосрочен план, ако фискалните и паричните власти работят заедно, за да ги върнат към растеж колкото е възможно по-рано. И макар че това означава огромна задлъжнялост в краткосрочен хоризонт, алтернативата би била поредица от полумерки и анемичен подем, който ще остави Италия и еврозоната далеч след САЩ и Китай. 

Тази стратегия, която е енелогична на американската, макар и доста по-постна, е най-безстрашната демонстрация на промяната на фискалната философия на Европа от нейния доминиран от финансовата дисциплина отговор на кризата на държавния дълг преди десетилетие. Решимостта на Драги да постави растежа в центъра на политиката на кабинета си засилва ролята на Италия редом с Франция в отхвърлянето на потенциални претенции за ограничения на разходите и за извличане на полза от желанието на пазара да финансира икономическото възстановяване. 

Последната прогноза на МВФ е за 4.2% растеж на Италия през тази година - по-бърз отколкото е средният на блока на еврото. Дефицитите на Драги обаче са и много по-агресивни отколкото на партньорите му от общността.

В полза на Рим работи ршението за отмяна на европейските фискални правила до 2022-а, което отваря широко вратата за държавите, искащи да използват големи фискални стимули. Засега разходите на Италия са подкрепени от ЕЦБ, която купува правителствени облигации, за да държи под контрол спреда между доходността на дълговите книжа на отделните държави. Това прави натрупаният по време на пандемията дълг по-евтин за обслужване. 

От друга страна, Италия трябва да получи помощ от Брюксел в размер на около 200 млрд. евро когато по-късно през годината започнат да пристигат средствата от Фонда за възстановяване от пандемията. 

Въпреки че решението на конституционния съд на Германия да спре ратифицирането на плана за възстановяване и разправиите в полската управляваща коалиция заплашват да забавят одобрението на програмата, вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис увери на 16 април, че Европейският съюз е "във финалната фаза" на подготовката за превеждане на средствата, независимо че някои държави все още не са си свършили работата. На пресконференция в Брюксел след разговори с финансовите министри от общността Домбровскис заяви, че "плановете на огромно мнозинство от страни членки са в напреднал етап". 

БВП на Италия се сви с 8.9% през миналата година заради почти пълното блокиране на държавата в отговор на първата вълна от разпространението на коронавируса. Дефицитът скочи до 9.5% от БВП срещу едва 1.6% през 2019-а. Рим не е имал двуцифрен бюджетен недостиг от началото на 90-е години на миналия век.

Италианското финансово министерство прогнозира, че дефицитът ще намалее до 5.9% от БВП, а дъгът ще спадне до 156.3% от БВП през 2022-а. Бюджетният недостиг ще се върне под 3% от БВП, каквито са изискванията на Пакта за стабилност и растеж на ЕС, през 2025-а. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във