Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДЪЛГОСРОЧНИТЕ ВЛОГОВЕ ОСТАВАТ В НЕМИЛОСТ

Стабилността на банковата система се крепи на спестяванията на гражданите. Това сочи статистиката на БНБ, според която в края на март 2006 г. (данните за полугодието ще бъдат публикувани не по-рано от август) общият размер на депозитите на физическите и юридическите лица в банките е 19.01 млрд. лв., разпределени в 10.34 млн. броя сметки. От тях парите на граждани са 12.19 млрд. лв., съдържащи се в 9.9 млн. броя влогове и депозити. Казано по друг начин, гражданите са осигурили повече от половината средства, с които оперира банковата система. Всъщност, именно към спестяванията на гражданите са най-големите апетити на кредитните институции. Според експерти във финансовия сектор в момента това е най-устойчивият източник на средства и от увеличаването им до голяма степен зависи скоростта, с която банките ще могат да разширяват обема на отпуснатите от тях заеми. Но подобно заключение е доста пресилено, ако се направят някои справки в сайта на БНБ. От тях става ясно, че
две трети от всички депозити са със срок до една година
По-голямата част от тях са дори едномесечни, но за това няма официални справки. Въпросът, който вероятно много хора си задават, е как при положение че огромната част от спестяванията на гражданите са краткосрочни, точно те осигуряват най-стабилното финансиране за банките? Финансовите експерти знаят, че съществува едно понятие - срок на задържане, на парите по депозитите. С него се определя средната продължителност на престоя на сумите по един депозит или сметка. Защото независимо че гражданинът има едномесечен влог, той може да държи парите си там една, две че и повече години. Анализите на банковите експерти показват, че около 80% от сумите по краткосрочните депозити остават там повече от една година. Хората обаче предпочитат този тип влогове, защото могат да изтеглят парите си от тях, без да губят от лихвите заради нарушаване на договорените срокове. Числата от статистиката показват също така, че към краткосрочните спестявания се ориентират предимно хора с малки доходи, които нямат достатъчно информация за финансовите услуги. Това обяснява защо парите се влагат в най-нискодоходните инструменти. Факт е, че средният размер на тези влогове е 1190.7 лева. В същото време обаче те са най-масовите в банковата система - 7.46 млн. броя, и в тях има общо 8.88 млрд. лева.
От година и половина насам банковите мениджъри полагат големи усилия да преодолеят традицията да се спестява в краткосрочни влогове и да привлекат парите на гражданите към две-, три- и петгодишни депозити. Хората, които следят рекламните кампании на кредитните институции, сигурно са забелязали, че постоянно се предлагат нови услуги за дългосрочни спестявания. При това в тях
постепенно се изчистват недостатъците
които до неотдавна бяха характерни за влоговете със срок над една година. Всички големи банки дават възможност натрупаната лихва по дългосрочните депозити да се тегли предсрочно - на три или шест месеца. Лихвените проценти също са достатъчно примамливи - при различните банки доходността по петгодишните влогове се движи между 6 и 8.5 процента. Създадени са продукти, при които лихвата нараства в зависимост от времето, през което парите стоят по сметката. Въпреки широката рекламна кампания и конкуренцията между банките за привличане на дългосрочни депозити успехите не са големи. Общият размер на спестяванията за срок над една година в края на март 2006-а е 2.31 млрд. лв., или 19% от всички спестявания на гражданите. Обезкуражаващото е, че като абсолютен размер
дългосрочните влогове нарастват изключително бавно
- с 20 млн. лв. на тримесечие, а като дял от общия размер парите на гражданите в банковата система дори намаляват. В началото на 2006 г. дългосрочните спестявания на гражданите са формирали 19.5% от всички влогове и сметки на физически лица, а три месеца по-късно - в края на март, вече са били 18.7 процента. Неприятното е, че тази тенденция няма да се промени скоро и причините за това са две. Първата е, че населението все още не разполага с достатъчно големи доходи, за да си позволи да заделя средства за дългосрочни спестявания. Дори и при високите лихви по дългосрочните депозити, ако иска да разчита на доход от 3-4 хил. лв. годишно, човек трябва да има влог от 50 хил. лева. А колко хора у нас могат да си позволят подобни спестявания? Впрочем статистиката на БНБ дава частичен отговор на този въпрос. В края на март 2006 г. в банките е имало 18 318 броя депозити на граждани над 50 хил. лв., а общата сума по тях е била 2.27 млрд. лв., или средно по 124 хил. лв. в сметка. Повечето хора обаче имат нужда от кредити, за да купят мебели, битова електроника или да си платят за ремонт на апартамента. А погасителните вноски по заемите допълнително изпразват портфейлите им. Така че граждани с месечни доходи от 500 лв. до 1000 лв. могат да направят влог от 50 хил. лв. само ако продадат някой имот. Но точно тези пари рядко се задържат дълго по банкови сметки, тъй като или се използват за закупуване на друг имот, или за извършване на различни належащи плащания.
Втората причина, която не позволява бързото увеличаване на дългосрочните спестявания, е, че хората, които разполагат с големи месечни доходи, могат да инвестират в далеч
по-доходни финансови инструменти
Те могат да платят на финансови консултанти, които да вложат парите им в чуждестранни акции и облигации, в инвестиционни и взаимни фондове. Доходността, която могат да получат от тях, достига до 50% годишно, че и повече. Например за дванадесетте месеца на 2005 г. акциите на един от фондовете на Пайниър, които се продават у нас, са поскъпнали от 8 евро до 19 евро. С други думи, ако човек е вложил в началото на 2005 г. 8000 евро в акциите на фонда, в края на годината е можел да получи за тях, ако ги продаде, 19 000 евро. В момента обаче е добре да се въздържате от инвестиции в подобни инструменти, тъй като пазарите са в стагнация и акциите на взаимните фондове, инвестирали в ценни книжа, понижават стойността си. Но хората, които разполагат с достатъчно пари, за да си позволят ползването на финансови консултации, обикновено отрано са предупредени за подобни сривове на пазара. Във всеки случай гражданите, разполагащи с много пари, рядко ги държат в български банки. Те все още предпочитат сметките в чуждестранни финансови институции, където средствата им са далеч от любопитни очи. Е, както показа случаят с бившият шеф на софийската топлофикация и този избор понякога не е гаранция, че изпратеното зад граница богатство, натрупано по един или друг начин, ще остане незабелязано. Но е факт, че в страната ни вече има традиция в българските банки да се държат дребните спестявания, а големите пари да излизат от страната, за да се върнат в нея, както е казал поетът под вънкашност чужда и под име ново. Така или иначе, докато доходите на повечето българи продължават да са ниски и да покриват само най-належащите им нужди, развитието на финансовите инструменти за дългосрочно спестяване ще продължи да е трудна и неблагодарна задача.

Facebook logo
Бъдете с нас и във