Банкеръ Daily

Скандално:

Докторите – застраховани, болниците - не!

Съдебните дела са предимно срещу лечебните заведения, които търпят огромни загуби

S 250 7336a06d b687 40a7 ba47 567029d74a47

Лекарите, а и средният медицински персонал, масово са застраховани срещу лекарска грешка. За разлика от тях обаче болниците се спотайват. А в близо 90% от случаите, делата от недоволни пациенти или наследници на починали се водят не срещу лекуващите екипи, а срещу болничните заведения. Поради липса на защитни полици, болниците са принудени да плащат стотици хиляди левове за обезщетения. Понякога сумите са съизмерими с тримесечните бюджети на малки и средни болнични заведения, но този факт все още не трогва никого.

Това разказа ексклузивно за "БАНКЕРЪ" Мария Шаркова от Специализирано адвокатско дружество по медицинско право "Шаркова и партньори".

Делата за "медицински грешки" нарастват двойно през последните години. Ако към 2007-2010 г. са били средно годишно около 25, то от 2012 г. насам техният брой е почти два пъти повече - също средно годишно. "Другата" тенденция обаче си е константна величина: в около 30% от делата ответниците привличат застрахователя като трето лице, а обратните искове, предявени в хода на тези дела, са едва 6.9 на сто. 

Както много неща в България - държавата пример за фасадна демокрация - и тук нормативната уредба е толкова идеална, че по никакъв начин не се отразява на реалния живот.

Две години минаха, откакто беше обнародвана Наредбата за задължителното застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия. Дотогава размерът на минималната застрахователна сума се определяше по общия ред, предвиден в Кодекса за застраховането по отношение на застраховките „Гражданска отговорност“. Докато с новия нормативен акт бяха въведени диференцирани прагове на застрахователните суми - според специалността на лицата, упражняващи медицинска професия.

Кой е застрахован?

Обекти на застраховане са физическите лица, упражняващи медицинска професия - за виновно причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на упражняването на медицинска професия във или от името на лечебно заведение. Тънкият момент е, че застраховащ е лечебното заведение, което сключва договора за своя сметка, а застраховани са всички лекари, работещи в него.

Изследвания показват, че в 85% от случаите съдебните искове са предявени срещу лечебните заведения, а не срещу лекарите. Оказва се обаче, че лечебните заведения не се явяват застраховани по смисъла на Кодекса за застраховането. („Застрахован“ е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по застрахователен договор.)

Така че, ако едно лечебното заведение бъде осъдено да заплати обезщетение на ищеца по делото с влязъл в сила съдебен акт, разглежданата застраховка не покрива посочения риск. Или казано с други думи - ако искът е срещу лечебното заведение, а не срещу съответния медицински специалист, застрахователят може да откаже изплащането на обезщетението. Ето защо препоръчвам, наред с тази задължителна застраховка, лечебните заведения да сключват отделна такава, чрез която да застраховат своята дейност или да бъдат включвани в застраховката, предмет на тази наредба, като застраховани наред със служителите си, казва Шаркова.

Ако медицинските специалисти работят и в друго лечебно заведение, където вече са застраховани, второто лечебно заведение може да не сключва втора застраховка „Професионална отговорност“ за същия служител. На практика обаче това е трудно изпълнимо, особено за големите лечебни заведения, в които тези застраховки се сключват според броя на служителите, а не поименно (т.е правят се групови застраховки).

Как се определят застрахователните суми (лимитите на отговорност)?

Наредбата разделя лицата, упражняващи медицинска професия, на три групи: първа, втора и трета. Като застрахователните лимити са определени, съответно на: 30 000 лв., 60 000 лв. и 90 000 лв. - за лекари в извънболничната помощ, и 50 000 лв., 100 000 лв. и 150 000 лв. - в болничната помощ.

В първа група са включени по-малко рисковите специалности, а в трета - най-рисковите. Най-чести "обекти" на съдебни претенции са специалностите хирургия, акушерство и гинекология, ортопедия и травматология - затова и те са включени в най-рисковата трета група. Статистиката обаче сочи, че в последните години е налице завишаване на размера на присъжданите обезщетения, като тези за причиняване на смърт могат да достигнат и 200 000 лева. 

Внимавайте с общите условия!

При анализ на част от общите условия на застрахователите се откриват клаузи, които изключително много стесняват кръга на случаите, при които следва да се изплати застрахователното обезщетение. Например - един застраховател изключва обезщетение за вреди, настъпили в резултат на дейност на застрахования в качеството му на работодател.

На практика тази клауза обезсмисля застраховането на лечебното заведение, защото при всички случаи то носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД, т. е в качеството му на възложител на дадена работа.

Други застрахователи изключват изплащане на обезщетение за имуществени вреди.

В общите условия на трети застрахователи пък се прави следното изключение: „При несъобразяване с действащите законоутвърдени и общоприети норми на работа...“ Тъй като отговорността за непозволено увреждане (деликтна отговорност) възниква при наличието на следния фактически състав: противоправно деяние, което пряко и непосредствено е причинило вреди, то посоченото изключение на практика изключва всякаква възможност за изплащане на обезщетение, ако медицинският специалист бъде осъден с влязъл в сила съдебен акт, обяснява още адв. Шаркова.

Права на застрахования:

Застраховащият е длъжен да предостави писмено на застрахованите цялата информация, която е получил от застрахователя относно сключения договор за задължителната застраховка „Отговорност на лицата, които упражняват медицинска професия“ в лечебното заведение. Информацията включва данни за застрахователя, предмета на застраховката, застрахователната сума, срока на застраховката и процедурата, която се прилага в случай на застрахователно събитие. В случай на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да предостави на правоимащите лица тази информация.

При поискване от страна на застраховащия в случаите на групов застрахователен договор, застрахователят предоставя на всеки застрахован индивидуален застрахователен сертификат по чл. 344, ал. 3 от Кодекса за застраховането, удостоверяващ наличието на договор за задължителна застраховка по тази наредба.

Какви са санкциите?

По силата на чл. 189 от Закона за здравето, всяко лечебно заведение е длъжно да застрахова служителите си, упражняващи медицинска професия.

Неспазването на това задължение е скрепено със съответната административно-наказателна разпоредба, чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето, която предвижда имуществена санкция за лечебното заведение в размер между 500 до 2000 лв., а при повторност - от 2000 до 5000 лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във