Банкеръ Weekly

Еврозоната:

Добрите, лошите и злите

S 250 da5b8761 167b 496d b930 24b4b18d3c8f

Битка за членството на България в еврозоната?! Този сценарий с предизвестен край се развива с особена сила в общественото пространство вече месеци наред. От едната страна е политическото решение на правителството за присъединяване към валутно-обменния механизъм ERM II (известен като "чакалнята на еврозоната"), а от другата - крещящото недоверие на хората към този задължителен (на пръв поглед) акт за всяка страна членка на Европейския съюз. 

Обстановката се нажежи допълнително след прокараните по спорен начин промени в Закона за БНБ, които теоретично дават право на Еврогрупата (членовете на Еврозоната плюс Дания) и на Европейската централна банка да поискат промяна на фиксирания курс лев-евро при влизането ни в механизма ERM II, както и по време на престоя ни в т.нар. чакалня на еврозоната. 

Лошата комуникация с обществото и сравнително късната намеса на правителството и на централната банка създадоха добри условия за лансиране на всевъзможни тези и заиграване със страховете на хората.

Управляващите се придържат към тезата, че едва ли не членството в еврозоната гарантира благоденствие и богатство. Техните политически опоненти обаче твърдят, че смяната на валутата ни обрича на бедност и мизерия. За съжаление нито едно от твърденията не е докрай подплатено с адекватни аргументи. Факти и данни не се прилагат по простата причина, че нито една от лансираните тези не е 100% вярна. Общата европейска валута нито е панацея за всички проблеми в държавата, нито е механизъм за нейното разграбване. 

За да повдигнем поне малко мъглата около потенциалното ни членство във валутния съюз, е необходимо да разгледаме хода на процеса  по присъединяването в други държави.

Фаталната Словения

Словения стана тринадесетия член на еврозоната през 2007 година. Първоначално страната беше представяна като успешна в процеса на разширяване, но икономическата ситуация се влоши значително след началото на финансовата криза. Анализатори казват, че въвеждането на еврото изостря съществуващите структурни проблеми и в крайна сметка се оказва пречка за провеждането на ефективни реформи.

Словения се присъединява към ЕС през 2004 година. Това й дава тласък  - повишава се производителността и индустриалната продукция. Така само за 3 г. страната въвежда еврото. Въпреки това липсата на каквато и да е реформа в областта на труда, на пенсиите и приватизацията, стагнацията на износа и непрекъснато високият бюджетен дефицит изстрелват публичния й дълг от 22 на сто до близо 50% от БВП само в рамките на четири години. 

Фискалните и финансовите дисбаланси се засилват благодарение на лесните условия за външно финансиране, които еврото предоставя. Това предизвика кредитен бум в корпоративния сектор, води до прекомерен ръст на заплатите и социалните разходи. Не се правят и необходимите реформи, защото се разчита на добрия икономически растеж, отчетен в годините преди въвеждането на еврото. 

Основната причина за икономическите затруднения на Словения е отлагането на всякакви пенсионни и трудови реформи, съчетани с изоставаща приватизационна програма. Банките не разполагат с достатъчно капитал, което се забелязва и в много други големи предприятия. 

Според експертите общата европейска валута не може да бъде изцяло обвинена за икономическите затруднения в страната по онова време. Но с премахването на местната валута словенската централна банка губи и цялата си суверенна парична политика, която би й позволило в момент на криза да овладее агресивните фискални съкращения чрез прилагането на определени финансови интервенции.

Но пък историята е показателна за потенциалните рискове от прибързаното въвеждане на еврото, съчетано с политическа несигурност.

Добрите примери от Прибалтика

Литва, Латвия и Естония са последните три страни, които се присъединиха към еврозоната. Общо е мнението, че след този акт никъде не се наблюдават покачване на цените, обезценяване на спестяванията или други притеснителни моменти. И трите държави поддържаха фиксирани валутни курсове, преди въвеждането на еврото. 

Още с емитирането на естонската крона тя бе обвързана във валутен борд. Добре известно е най-важното му значение - че централната банка не може просто да печата пари без те да са обезпечени с валутен резерв.

Литовският лит бе обвързан с долара - при фиксиран курс четири лита за един долар.

Латвия пък избра по-различен подход и обвърза валутата си със специални права на тираж - т.е. кошница от валути, в които бяха включени американският долар, германската марка, френският франк и японска йена. Практически обаче това означава валутен борд.

И трите страни се присъединяват към ЕС през 2004 година. Мигновено те искат да заменят местните си валути с еврото. Първата стъпка, естествено, е включването в ERM II. За Естония и Литва това се случва през лятото на 2004-а, а за Латвия - година по-късно.

Официално Естония въвежда еврото през 2011 г., Латвия - през 2014, а Литва - през 2015 година.

От всичко излиза, че ниският валутен риск и достатъчният престой в предварителния механизъм дават добри резултати.

Особеностите на Дания

Дания поддържа политика на фиксиран курс от 1982-а - първоначално към германската марка на Западна Германия, а след това - към еврото. Решението да въведе подобен режим е взето след период на висока безработица и инфлация и съществени дисбаланси в датското стопанство. Въпреки турбуленциите на курса на шведската крона и кризата на валутните пазари в началото на 90-е години на миналия век, корекции на обменния курс на датската крона не са  правени  активно и централният курс на валутата към западната марка, а след това - към еврото, не е променян от януари 1987-а.

Дания е член на механизма ERMII с курс 746.038 крони за 100 евро и диапазон на отклонение от 2.25% от двете страни на тази стойност, който е в сила от 2000 година. За разлика от класическия валутен борд обаче датската валута плава свободно към всички останали парични единици (освен към еврото). И няма никакви ограничения на максималната или минималната й стойност към шведската крона или към щатския долар. По този начин цената на кроната се формира от пазара. "Данмаркс националбанк" провежда монетарната си политика в рамките на фиксирания курс към еврото с единствен ангажимент да поддържа стабилна кроната към единната европейска валута. Датските централни банкери управляват напълно независимо паричната си политика както от парламента, така и от правителството. 

След като 1 януари 2015-а (когато Литва е приета в еврозоната) Дания остана на практика единственият член на ERMIІ. На проведения през 2000-а референдум за присъединяване на страната към блока на еврото, 46.8% от датчаните гласуваха "за" и 53.2% - "против".

Вишеградци се дърпат (КАРЕ)

Три държави от т.нар. Вишеградска четворка нямат никакво намерение скоро да въвеждат еврото, въпреки че според Лисабонския договор всяка страна от ЕС е длъжна в даден момент да се присъедини към зоната на единната валута. Настроенията в групата най-добре описва Дюла Плешингер - член на Монетарния съвет на Унгарската централна банка и председател на Унгарската икономическа асоциация.

"Когато подписахме договора за присъединяване към Европейския съюз през 2004 година, ние поехме ангажимент да се присъединим към еврото в някакъв момент. Всъщност, ние бихме искали да го направим, но със сигурност искаме да не попаднем в капаните или да осъществим рисковете, които съвсем явно виждаме. Те са съвсем очевидни след 20 години съществуване на единната европейска валута", казва пред БНР Плешингер.

Експертът цитира проучване на Центъра за европейски политики, според което след две десетилетия единствено Германия и Нидерландия са победители от членството си в еврозоната

Вишеградските държави продължават да играят основна роля поне за германските износители. Според Центъра за европейски реформи Полша, Словакия, Чешката република и Унгария са се превърнали в най-важния търговски партньор на Германия през 2017 г., по-значим дори от Китай и Съединените щати, поради интегрирането им във веригата за доставки в целия ЕС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във