Банкеръ Weekly

Конвергентните доклади на Европейската комисия и на Европейската централна банка:

Добрите и лошите новини за България

На всеки две години едновременно Европейската комисия и Европейската централна банка подготвят т.нар. конвергентни доклади, или доклади за сближаване. Обект на оценка в тези доклади е готовността за приемане на еврото от страните извън еврозоната (изключени са тези, които нямат задължение да приемат еврото - Обединеното кралство и Дания), тоест към 2018 г. това са България, Хърватска, Чехия, Полша, Унгария, Румъния и Швеция.

Прави впечатление, че конвергентните доклади срещат все по-малко разбиране в България - в общественото пространство се тиражират тези, които показват непознаване на същността и оттам некоректно интерпретиране на оценките. Докладите съдържат оценка, която е доста сложна, но и доста стандартизирана, защото трябва да се спазват стриктно изискванията на Договора за функциониране на ЕС и принципите на равно третиране на отделните държави.  

 

Няколко некоректни коментара

 

Първи коментар: ЕК и ЕЦБ в докладите за конвергенция посочват, че България не е готова за присъединяване към Валутен механизъм  II. Първо, не държавата, а нейната валута се присъединява към механизма.

За съжаление във връзка с амбициите на България за присъединяване към еврозоната (единствената страна, която активно прави опити за присъединяване) от валутен  този механизъм се превръща в политически - обвързва се с политически условия и единствено политически аргументи се изтъкват, което няма нищо общо със същността на механизма - стабилността на валутата. Второ, механизмът не е "чакалня" и това е един много погрешен сигнал, който се дава. Напротив всяка страна, чиято валута е включена в механизма, е длъжна да осъществява реформи и политики, които да гарантират стабилност на валутата, за да не се отклонява от договорения курс. Целта на механизма е да се гарантира, че колебанията в обменния курс между еврото и други валути на държави членки на ЕС не нарушават икономическата стабилност в рамките на единния пазар.

Трето, и това е най-важното - българската валута изпълнява изискванията на валутния механизъм, доколкото е  фиксирана към еврото без никаква флуктуация вече повече от 20 години. Ако това не е валутна устойчивост - какво е? Ние изпълняваме целта на механизма реално и повече, отколкото се изисква (+/- 15% отклонение), но не и формално, защото не ни допускат във ВМ II. Спомням си, че в годината на влизането в ЕС  от официалните институции беше изтъкната като причина за отказа големия дефицит по текущата сметка на платежния баланс, а сега се изтъкват състоянието на финансовия сектор в страната и евентуалното й участие в Банковия съюз. Критерият за конвергенция по отношение на стабилността на валутния курс се разглежда само формално - изисква се формално участие във ERM II. Няма критерии за влизане в механизма, за разлика от критериите за приемане на еврото, където изпълнението на номиналните критерии гарантира влизането в еврозоната. Участието във ВМ II е доброволно, но тъй като става въпрос за един от критериите за оценка на готовността за присъединяване към еврозоната, решението за участие във валутния механизъм се взема по искане на съответната държава членка с консенсус на държавите членки от еврозоната, ЕЦБ и страните извън еврозоната, които участват в механизма, т.е. към момента само Дания. От икономическа гледна точка няма абсолютно никакви пречки и икономически причини, поради които да не бъде допусната националната ни валута до ВМ II. Влизането във ВМ II не застрашава стабилността на еврозоната или ЕС, нито ще е свързано с някакви драматични промени, защото и в момента икономиката ни функционира дори при режим на фиксиран валутен курс и дори при по-строги правила.

Поставянето на условия и изисквания за присъединяване към валутния механизъм формално противоречи на европейската правна рамка за приемане на еврото и е проява на дискриминационно отношение към страната. Очевидно е и неравното третиране на България по отношение на останалите страни, чиито валути преминаха през механизма. Така например, макроикономическите и финансовите показатели на страните, чиито валути бяха допуснати в механизма още през 2004 г, бяха далеч по-неблагоприятни и по-неустойчиви в сравнение със сегашните на България.

Втори коментар: Твърди, се че ЕК и ЕЦБ критикуват страната за липса на независимост на Централната банка и това е основна пречка за приемането на еврото. Това не е вярно. И за седемте страни както в настоящия, така и в предишните се оценява доколко правните разпоредби отговорят на изискванията, когато страната влезе в еврозоната. Така например едно от изискванията е да се запише в Закона за Централната банка, че от датата на членството паричната ни единица е еврото, което на този етап няма особен смисъл. Текстове за правно несъответствие има и в оценката за правната конвергенция и на останалите страни, които са предмет на оценка в доклада. Ако правното насъответствие с изискванията за еврозоната бяха в конфликт с правото на ЕС, то досега ЕК щеше да стартира наказателна процедура по отношение на тези страни. Нещо повече, в Конвергентния доклад на ЕК специално се посочва, че констатираните правни несъответствия за България са били идентифицирани и в доклада преди две години и до голяма степен оценките в текущия доклад преповтарят вече отправени препоръки. Следователно  не са налице нововъзникнали обстоятелства, свързани с независимостта на Централната банка, които именно в текущия момент да възпрепятстват нейното успешно интегриране в евросистемата и които трябва да се изтъкват като основна пречка пред страната.

 

"Присъдата"

 

В доклада оценката на ЕК и на ЕЦБ е една и съща за всички седем държави -  че те не отговарят на критериите за приемане на еврото: "В светлината на оценката относно правната съвместимост и изпълняването на критериите за конвергенция и вземайки предвид допълнителни релевантни фактори, ЕК смята, че България не изпълнява условията за приемане на еврото." В оценката се съдържат три елемента: 1. Правната съвместимост - т.е. преди приемането на еврото страните трябва изцяло да хармонизират законодателството си с изискванията за еврозоната и евросистемата.  В общи линии това е технически въпрос и страните пристъпват към тези промени на по-късен етап, като вече са преминали минималния двегодишен период във ВМ II. 2. Критерии за конвергенция - по смисъла на ДФЕС, това са само критериите за номинална конвергенция. Всъщност само тези критерии се оценяват при вземането на решението за присъединяване към еврозоната. 3. "Допълнителни релевантни  фактори",  които  не са "критерии",  а по-скоро фактори за конвергенция. Тези допълнителни други фактори не са ясно определени в ДФЕС, но както ЕК, а в по-голяма степен ЕЦБ  непрекъснато се опитват да ги разширяват.

 

Добрите новини

 

Най-добрата новина е, че България е абсолютен отличник в най-важното - изпълнението на номиналните критерии за конвергенция, което се изразява както в това, че се изпълняват всички числови критерии, така и още по-важно, че България ги изпълнява устойчиво. България е единствената страна заедно с Швеция -  не само от тези, които са предмет на оценка в докладите за конвергенция, но и от 14 страни в еврозоната, които изпълняват номиналните - най-важните и всъщност единствено важните критерии за приемането на еврото за такъв дълъг период - според три последователни доклада - тоест за период над шест години.

Страната единствено не изпълнява критерия за участие във ВМ II, тъй като  нашата валута не е допусната в механизма. За разлика от другите страни, които към настоящия момент не желаят да приемат еврото, България го поставя като основен приоритет още преди влизането в ЕС. 

От страните, анализирани в доклада, България е с най-добри стойности на показателя за дълга на сектор "Държавно управление". По отношение на т. нар. други фактори също е оценен прогрес - в  сравнение с 2016 г. е смекчен тонът за финансовия сектор. Също е отчетено подобрение по отношение на оценката за макроикономическите дисбаланси. Посочено е и позитивното движение в текущата сметка, като излишъкът е увеличен от 4.5% през 2016 на 5.5% от БВП през 2017 година.

 

Лошите новини

 

Най-лошата новина от тазгодишните конвергентни доклади е, че единствено за България в доклада на ЕК се посочват като основен проблем корупцията и ефективността на държавата: "Основните предизвикателства са свързани с институционалната рамка, включително и корупцията и ефективността на държавата." На какво основание е направена тази оценка, България най-корумпираната страна ли е - е основен въпрос към управлението, който се нуждае от отговор и предприемане на мерки.

Сериозна критика също е отправена по отношение на бизнес средата: "На основата на избрани показатели за бизнес средата България се представя по-зле от повечето държави членки в еврозоната." Въпреки че аналогичен текст и критика се съдържат и в оценката на останалите държави - без Чехия и Швеция, проблемът също остава като един от основните, на които се обръща внимание в доклада.

В т.нар  други фактори за конвергенцията се критикува българският финансов сектор, като се твърди, че в него все още има "някои уязвимости, съпроводени с висока задлъжнялост и необслужвани кредити в корпоративния сектор", като единствено по отношение на България е направена такава критика. Въпросът е най-неустойчив ли е българският финансов сектор и достатъчно ли аргументи за това има в доклада на ЕЦБ и ЕК?

Също единствено за България се твърди, че "устойчивите структурни слабости пречат на това трудовият пазар да се подобри по-бързо"  - слабост, върху която се акцентира и в предишния доклад.

В последните доклади за сближаването добрите новини, че България е отличник в изпълнението на номиналните конвергентни критерии в продължение на дълъг период, изглежда, вече не са новини, тъй като неучастието във ВМ II не дава шансове на страната за присъединяване към еврозоната. Но като че ли за първи път ЕК и ЕЦБ откровено назовават истинските си притеснения относно страната ни и бъдещото й участие в ядрото на ЕС. 

Даниела Бобева, вицепремиер в правителството на Пламен Орешарски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във