Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Добри практики! За кого?

Добрите практики за управление на свободните пари на държавните предприятия вече се превърнаха във фолклор. Неравноделните тактове на тази напевност звучат през последните пет години почти непроменено, украсявани от време на време с лобистки диези и бемоли.


Нещата са докарани дотам, че при всяка нова добра практика, възниква въпросът: Добра, но за кого?


Бившият финансов министър Симеон Дянков даже успя да вкара добрите практики в документ. Неговите Насоки за прилагане на добри практики така и не влязоха в закон, останаха си препоръчителни, но според допитване на БАНКЕРЪ в повечето случаи са били спазвани.


Новото правителство пък едва встъпило в длъжност с големи обещания по всички наболели теми, вместо да започне с решението им, направи кръгом и се захвана с писането на правила за работа с банките. Впрочем, ако попитате който и да е министър в коя банка са парите на подопечното му ведомство, няма да може да ви отговори. Но за да е сигурно, че правила ще бъдат написани, се създаде и междуведомствена група. Значи и тук ще пренаписват Дянков. Този факт стана известен във вторник. В четвъртък служебният министър-председател Марин Райков обяви на пресконференция след заседание на правителството: Със създаването на правила за управление на парите на държавните фирми ние нямаме намерение да водим война срещу когото и да било. Ние нямаме предвид каквито и да е финансови институции, предварително набелязани за някакви действия. Става дума за класически правила, които е нормално да изработим, за да управляваме риска в държавните дружества. Райков поясни също, че междуведомствената работна група (която още не е сформирана) ще направи един анализ на ситуацията и на базата на този анализ ние ще разработим конкретните правила. Вече имаме опит за такива правила, макар и препоръчителни. Впрочем присъствието на финансовия министър Калин Христов в тази група е достатъчно висока гаранция за експертния анализ и избора на критерии, по които ще бъдат съставяни правилата и сроковете за тяхното прилагане.


Въпросът за държавните пари през последните години стана много болезнен, но излиза на преден план, когато и обществото, и хазната страдат от недоимък. За парите на държавата засега спор няма. Те стоят на топло по единната сметка на държавния бюджет в БНБ. За средствата, които държавните служители получават като възнаграждения и бонуси от министерствата и ведомствата, в които работят, рядко става дума. А това са сериозни суми, които наистина стоят по сметки на служителите в търговските банки.


Интересът през последните 4-5 години се насочва - умишлено или не, предимно към парите на държавните фирми. И нетолкова заради големият им размер, а защото обслужването на тези предприятия носи сериозен бизнес на банките.


От друга страна, преди десетина години никой не питаше в кои банки са парите на държавните компании. Пък и не се бе чуло някоя от тях да е претърпяла загуби вследствие на неразумното управление на средствата й от една или друга банка. Но тогава загрижените днес лица бяха заети да си купят евтино държавна фирма - по възможност с нейните пари, така че не им оставаше време да гледат мащабно на нещата.


Изваждането на темата на преден план в медиите сега се използва като прикритие на ожесточени корпоративни войни.


Такава бе ситуацията в края на 2009-а и началото на 2010-а, когато започна яростна кампания срещу Корпоративна банка, защото, видите ли, там били концентрирани държавните пари. (За да не си личи преднамереността , бяха споменати и още две-три други банки.) През 2009-а битката поведоха изданията на Иво Прокопиев, след като БНБ им отказа лиценз за собствена банка. Към групата си те умело притуриха и тогавашния американски посланик Джеймс Уорлик, който ни в клин, ни в ръкав изтърси, че не разбирал защо големи държавни средства се управлявали от една малка банка. Честно казано, и ние не разбираме защо правителството на САЩ водеше фискална политика, която съсипа европейската икономика, но това е друга тема, така че няма да се задълбочаваме в нея.


Истината е, че през 2010-а Корпоративна банка въобще не бе малка - на десето място по активи (сред общо 31). В този смисъл въобще не стана ясно кой, кога и по какви причини прецени, че тя не бива да управлява средства на държавни фирми. Това, че създалата се ситуация не се харесваше на Прокопиев (по споменати по-горе причини), не бе сериозен аргумент, заради който да бъде ангажиран и приятелят вицепремиер Дянков, както и Министерството на финансите. Зад покъртителната загриженост обаче стояха общи интереси. И американският възпитаник Дянков реши да откликне, изготвяйки съответните насоки за избор на изпълнител при предоставяне на финансови услуги.


Идеята на доминирания от Алексей Петров Съюз за стопанска инициатива пък по същото време се обяви за това парите на държавните фирми да бъдат вкарани в Българска банка за развитие, за да може тя да дава евтини кредити на малкия и средния бизнес. Но и тогава, а и сега ББР разполага с огромни за размерите си средства от държавата и въпреки това не успява да разгърне кредитирането. Така че допълнителните средства от държавните фирми очевидно ще й дойдат в повече. Ако пък въпросните пари бъдат прехвърлени в ББР на лихва, която е по-ниска от тази, изплащана по тях в момента, това няма ли да е в ущърб на самите дружества?


Така или иначе под медиен натиск през лятото на 2010-а тогавашният финансов министър Симеон Дянков състави един документ, който нарече Насоки за прилагане на добри практики. В него екипът на Дянков се опита да изложи принципите, по които държавните фирми трябва да избират обслужващи финансови институции. Въз основа на тези насоки повечето държавни фирми проведоха и конкурси за избор на обслужваща банка. От Министерството на финансите бяха лаконични пред БАНКЕРЪ: С малки изключения всички държавни предприятия спазват насоките на министър Дянков. Мениджърите на някои кредитни институции признаха пред БАНКЕРЪ, че Корпоративна банка е спечелила повечето конкурси, защото е предложила най-добрите условия - най-високите лихви по сметки и депозити и най-ниската цена при кредитиране и предоставяне на заеми и гаранции. При избора на обслужваща банка обаче роля играят и сроковете, за които се предлага съответната услуги, както и много други фактори.


Каквито и нови правила да състави сега служебното правителство, те не могат да ревизират вече сключените договори за банково обслужване на държавните фирми, преди да са изтекли. Защото предсрочното им прекратяване би довело до големи неустойки за държавните предприятия. Впрочем такива неустойки съществуват и по почти всички договори за банково обслужване на фирми. Причината е, че когато банката предлага услуги на определена цена, тя прави предварителни разчети къде и как ще вложи получените пари, за да й донесат те необходимите доходи, с които да покрие плащането на обещаните лихви по сметки и депозити, както и административните разходи за управление на средствата на фирмите. Предсрочното прекратяване на договора, свързано с изтеглянето на парите от банката, нанася загуби на кредитната институция, които тя покрива с предвидените неустойки. От друга страна, именно по силата на тези договори съответните предприятия са получили кредити и гаранции, които при разваляне на договора също трябва да се върнат, и то предсрочно. Да, те могат да бъдат рефинансирани от друга банка, при която компанията да прехвърли обслужването си, но за да не се случват подобни истории под политически, корпоративен или какъвто и да е друг натиск, съществува такса за предсрочно погасяване. Заради тези обстоятелства смяната на банката, която обслужва фирмата, независимо дали е частна или държавна, е добре да се извършва след приключването на договора. И, разбира се, по правила, които или вече съществуват, или които правителството предстои да напише за дружествата, на които е принципал.


В случая с Корпоративна банка, заради която се вдигна цялата сегашна патардия, ще е любопитно да видим реакциите на защитниците на държавните пари, ако и след написването на новите правила тя отново спечели обслужването на повечето държавни фирми? Следващи правила ли ще се пишат тогава?


Председателят на надзорния съвет на КТБ неотдавна заяви: Нямам никакви притеснения от конкуренцията, тъй като даваме най-добрите условия.


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във