Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Джунглата на кредитните карти

Наскоро преживях истински кошмар заради желанието си да платя сериозна покупка с кредитната си карта. Беше събота и влязох в един от големите хипермаркети. Купих си косачка за трева, тример - специално устройство за косене на висока трева, автоматична резачка за дърва, вила, брадва, чук, пирони, трион и още куп неща, които ми трябваха, за да си оправя вилата. Сумата беше около 800 лв. и реших да ползвам кредитната си карта. Касиерката я постави в терминалното устройство, но в един момент връзката между него и банката блокира, поне така показа устройството. Извадих пари в брой, но малко преди да платя, получих SMS-съобщение, че операцията е минала и от картовата ми сметка са удържани 800 лева. Това обаче не бе достатъчно основание за касиерката, за да ме пусне със закупените стоки. При нея нямаше информация, че плащането е минало. И се започна една... Трябваше да платя в брой, за да ме пуснат със стоката, а касиерката затвори касата и отиде при някакъв шеф, за да види дали може да канцелира операцията, извършена с картата ми по банков път. Чаках близо половин час, а нея я нямаше. Тогава се обадих в Call-центъра на банката, която е издател на картата ми. Бях приятно изненадан, че на втората минута от позвъняването се обади служител. Но трябваше да мине още половин час, докато ми се обадят отново, че операцията по картата е канцелирана, парите са върнати по сметката ми и всичко е наред. Завръщането на касиерката така и не дочаках. На излизане си помислих какъв късметлия съм, че в почивен ден съм попаднал на оправни и отзивчиви банкови служители (нещо, което не е често срещано у нас). Но с ужас си дадох сметка, че ако нямах този късмет, със сигурност щях да изгоря с 800 лева. А пък, ако това ми се беше случило в чужбина, щеше да бъде направо кошмар.
Впоследствие разбрах, че моето приключение се е случвало и на други. Но това не ме успокои, а ме предизвика да го разкажа. Защото през последните десетина години бизнесът с кредитни карти постепенно започна да се превръща във водещ за банките и личните финанси на все повече хора са обвързани с него. Само че този бизнес е като джунгла. Влизаш в нея. И всичко наоколо ти изглежда прекрасно и екзотично, докато изпод някой храст не изскочи отровна змия (разбирай изненадващо висока такса) и не те ухапе. При банковите карти, подобно на джунглата, човек трудно може да се ориентира.

Повечето банки у нас предлагат изключително голям и пъстър набор от дебитни и кредитни карти - по пет-шест вида. Според статистиката на БНБ в България са издадени
7 483 031 кредитни и дебитни карти
През 2010-а с тях за извършени около 34 млн. броя операции (в страната и в чужбина) за общо 4.2 млрд. лева. Сума, която въобще не е за пренебрегване. В тази публикация ще се съсредоточим върху бизнеса с най-популярните кредитни карти с логото на VISA и MasterCard. Причината е, че те се приемат както в страната, така и в чужбина. Прави впечатление, че на практика само три международни организации (третата е American Express) владеят този пазар в целия свят.
Въпреки това, когато става дума за кредитни карти,
информираният избор
е мисия почти невъзможна. Всяка банка по света, а и у нас, предлага свои модификации на кредитни карти, базирани на някой от тримата платежни оператори. Така разновидностите им и оферираните възможности стават безкрайно много. Ето защо обикновеният потребител твърде трудно се справя в лабиринта от информация, а още по-трудно избира най-изгодната за него оферта. Най-лесният за него вариант е да получи кредитна карта от банката, където се превежда заплатата му или където са другите му сметки. Но невинаги това е най-изгодният избор.
Съветът към ползвателите на кредитни карти е да имат по една и на VISA, и на МasterCard, независимо от това коя банка им ги е издала. Защото ако едната откаже паричния трансфер, другата със сигурност ще го извърши - стига да не е прехвърлен лимитът.
Втори съвет: ако не сте в състояние да помните много ПИН-кодове, можете да сложите един на всичките си карти. Това става на банкоматите, където има опция промяна на ПИН и в повечето случаи операцията е безплатна (или струва от 15 до 30 стотинки).
Съвет №3: важно е винаги под ръка да имате телефонния номер на Call-центъра на банката, която е издала картата ви, за да се обадите да я блокират при изгубване или кражба. Иначе можете много сериозно да изгорите, особено ако лимитът ви е голям и не сте го ползвали.
За някои хора притежанието на кредитна карта е неизбежна потребност, за други - резервен вариант за плащане. Но и за едните, и за другите тя все още е
скъпо удоволствие
У нас лихвите по кредитните карти са доста високи и варират от 17.5 до 21-22% годишно. Ето защо при предлагането на лихвените условия банките ползват различни хитрини. Например УниКредит Булбанк обявява месечна лихва от 1.35% по кредитните си карти Visa Classic и МasterCard Standard. При това положение за клиента е много сложно да се ориентира колко ще е лихвата, която му се начислява годишно. Банката информира, че годишният процент на разходите (ГПР) по тези карти е 17.46%, но той е изчислен при хипотезата, че усвоеният кредитен лимит е 1000 лв. и се погасява за една година на равни месечни вноски. Ами ако клиентът има разрешен кредитен лимит от 10 хил. лв., какъвто е максимумът по тези карти, тогава какво ще е ГПР-то?
В сайта на Банка ДСК няма да откриете
какви са лихвите и таксите по картите
с логото на Visa Classic и МasterCard Standard, издавани от кредитната институция. За да ги разберете, трябва или да имате връзки в самата институция (каквито репортерът на вестник БАНКЕРЪ използва, за да научи всички лихви), или да се разкарвате до клона й, да вземете брошури и лихвени бюлетини - с две думи да губите време. Е, направих усилие и отидох в най-близкия клон на Банка ДСК - този срещу хотел Хемус. И какво се оказа? Че там (на 17 август) няма никакви проспекти за различните видове кредитни карти. Една от служителките обаче смутено ми обясни, че всъщност те предлагали само една карта - без доказване на доходите, и лихвата по нея била 21.6 процента.
Пълен контраст
с отсрещния клон на Банка Пиреос България, където не само ми дадоха брошури за всички видове кредитни карти и депозити, които предлагат, но една от служителките ми отдели цели 15 минути, за да ми обясни подробно какви са лихвите, таксите и комисионите по картите на банката. Нищо че имаше и други чакащи граждани и че дадох ясно да се разбере, че сега няма да кандидатствам за издаване на карта, а само събирам информация.
При ОББ нещата изглеждат по-ясни. Там лихвите са обявени на интернет страницата на банката. Интересуващите се могат веднага да научат, че за сумите, ползвани за плащане с карта, се начислява лихва 16.50% годишно (когато картата е Visa Electron, лихвата е 17.50%), а при теглене на пари в брой - 18.50 процента.
Райфайзенбанк (България) също обявява коректно лихвените проценти на сайта си. За ползване на Visa Classic и MasterCard Standard той е 17.8%, а ГПР е 19.33 процента. За ползване на Visa Gold и MasterCard Gold годишният лихвен процент е 16.8%, а ГПР е 18.16 процента.
Същата информационна прозрачност има и при Юробанк И Еф Джи България, при Societe General Експресбанк, при Първа инвестиционна банка и при ЦКБ. Нищо че например при ПИБ има четири вида лихви в зависимост от операциите и те въобще не са ниски. Например, ако изтеглите пари на банкомат, годишната лихва върху ползваната от вас сума е 20.44% за левове и евро и 20.4% - за долари. Ако плащате на ПОС-терминал, тогава лихвата е 18.64% годишно за левове и евро и 18.4% за долари.
Всъщност, ако трябва да направим оценка кои са най-ниските лихви по кредитни карти, трябва да посочим ЦКБ - 15.75% за левове и евро и 14.75% за долари.
Другият важен компонент са таксите и комисионите. Важно е да се знае, че
кредитните карти не са измислени за теглене на пари в брой
Те са създадени за безкасови плащания на стоки и услуги, за което в повечето случаи такса не се удържа. Получаването на пари чрез банкомат или ПОС-терминал е допълнителна опция, при това доста скъпоструваща. Много българи не осъзнават това и са неприятно изненадани, когато получат съобщение за месечните си разходи по кредитната карта. И тъй като темата е твърде болезнена, си струва да се спрем на нея по-подробно.
При теглене на пари от банкомат на банката, издател на картата, таксите варират от 1 лв. при Societe Generale Експресбанк до 3% процента от сумата за Банка ДСК, ОББ, Банка Пиреос България и Юробанк И Еф Джи България. При това последните три банки са сложили минимум, под който таксата не може да пада, и той е между 3 и 5 лева. Така че, ако изтеглите 50 лв. от банкомат на институцията, издала картата, таксата ви ще варира между 6 и 10% от сумата. Още по-голям ще е размерът й, ако с тази карта теглите пари от банкомат на друга кредитна институция или ако ползвате същата услуга в чужбина. Затова съветът е: избягвайте да теглите пари от банкомат, особено извън България, освен ако това не е абсолютно наложително.
Другите такси и комисиони по кредитните карти също не са малки, но
най-дразнеща е таксата за годишно обслужване
Защото може никога да не сте ползвали картата си или да сте прибягнали до нея няколко пъти в годината, и то за малки суми, но банката неизбежно ще ви извести, че дължите например такса от 50 лева. Явно някои кредитни институции съзнават колко отблъскваща е тази такса и се опитват да зарибят гражданите, като не я събират през първата година. Но картата не се издава за една година!? Да не говорим, че за да не губят печелившия си бизнес, банките имат практика след изтичането на срока на картата автоматично да ви я преиздават, без да ви питат искате ли я, или не. И на вас пак ви се налага да плащате такса за поддръжка, нищо че не ползвате картата.
При повечето банки годишните такси за обслужване са между 20 и 50 лева. И в този случай най-добри условия предлага ЦКБ, която събира 2 евро за годишна поддръжка на стандартните си видове карти и 4-7 евро за бизнес и златните си карти.
Потребителят на кредитна карта трябва да е наясно с още много особености при ползването й - какви видове застраховки му предлага тя, какви са таксите за блокиране и деблокиране на картата и как се прави това, какви са възможностите за получаване на нова кредитна карта, когато сте в чужбина и сте изгубили старата, какви са правата ви да обжалвате плащания, които не сте направили, и куп други детайли.

Facebook logo
Бъдете с нас и във