Банкеръ Weekly

Данъци '13

Джиповете с облекчение за данъчен кредит

И онлайн хазартът ще плаща 15% данък върху залаганията

Джиповете пак ще претърпят метаморфозата да станат баничарки. След като преди две години с поправка в Закона за ДДС беше забранено допълнителното монтиране на седалки в автомобилите, за да минават за 6+1 места и да се ползва право на данъчен кредит, сега доброто старо време се завръща. С новите промени се облекчава режимът за данъчен кредит при покупка на кола.


В момента право да си върнат ДДС имат само фирмите с фабрично поставени седалки за 6+1 места. От Нова година косвеният данък ще може да се възстановява и за превозни средства с монтирани след това допълнителни седалки. В багажното отделение на джипа хвърляш една дървена пейка и си прибираш 20% от държавата, коментира депутат, пожелал анонимност.


Народното събрание върна правото на данъчен кредит за транспортна услуга с промените в закона за ДДС. Това означава, че отново ще е разрешено холдингите да имат специализирани транспортни дружества и да си приспадат ДДС за служебните леки автомобили и свързаните с тях дейности.


Ликвидно облекчение получава и дребният бизнес

С промените в Закона за корпоративното подоходно облагане всяко дружество с годишни приходи под 300 хил. лв. ще е освободено от задължението да прави авансови вноски за корпоративен данък. В момента този праг е 200 хил. лева. Фирмите обаче ще трябва да правят счетоводно приключване на всяко тримесечие, за да се проверяват нетните им приходи за последните 12 месеца. Дружествата, чиито продажби са под 1 млн. лв. на година, ще плащат авансовия си данък веднъж на всяко тримесечие, а не всеки месец, както е в момента.


Досега онлайн хазартът не се облагаше с данъци, а на първо четене въведеният налог беше 7 процента. В облагането на хазарта победи логиката на независимия депутат Дарин Матов, автор на новия Закон за хазарта. След като дълго време господстваше схващането на финансовия министър Симеон Дянков за 7% данък за онлайн хазарта, при 15% за наземния, беше прието


облагането на онлайн хазарта да е 15%

от общата сума на залозите, които един сайт събира от България.


С поправки в ЗКПО освен игралните вече ще се облагат с 500 лв. на тримесечие и виртуалните игрални автомати. Виртуалната рулетка ще излиза на собственика си 22 000 лв. на тримесечие за всяка игрална маса, 5000 лв. за тримесечие ще излиза пък виртуалното игрално оборудване.


В закона е записано, че 15-процентен данък се въвежда и върху залагания за резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти.


Така за първи път в България в сила влезе пълна регулация на хазартната дейност, като залозите на български граждани по електронен път вече ще се облагат. Извън закона ще останат залаганията към сайтове, които нямат лиценз от Държавната комисия по хазарта, а интернет доставчиците ще са длъжни да филтрират трафика към такива сайтове под заплахата от глоби за десетки хиляди левове.


Крайният резултат от новия Закон за хазарта, заради който финансовият министър Симеон Дянков смени целия състав на Комисията по хазарта, и от новия данъчен режим обаче ще е ограничаване на залаганията към чужбина, коментираха депутати.


Чуждестранни хазартни оператори вече са изпратили писмени становища до Министерството на финансите, че българският данъчен режим не ги устройва, и не проявяват интерес към лицензиране у нас. Така залозите върху спортни събития ще са възможни само в Еврофутбол, Евробет и в Спортния тотализатор.


Ден преди данъкът за е-хазарта да се приеме окончателно от парламента, правителството прие


нова тарифа за таксите

които се събират по Закона за хазарта. Това се налага от съществените промени, въведени в законовата регулация в тази сфера от средата на годината.


В тарифата са определени таксите за административни услуги, предоставяни от Държавната комисия по хазарта - за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи за организиране на хазартни игри и дейности, за разглеждане на документи за извършване на промени в обстоятелствата по издадени лицензии и т. н.


При определянето на размера на таксите - от 100 лв. до 20 000 лв., е запазен съществуващият при действието на отменената тарифа подход. Целта е да се осигури кандидатстване за лиценз от лица, притежаващи финансови средства и възможности за организиране на този вид дейност, при строго спазване на законовите изисквания.


Парламентът отново


пипна и някои акцизни ставки

Заради нови акцизни ставки от януари дизеловото гориво ще поскъпне с две стотинки на литър. В момента акцизът е 630 лв. за 1000 л, като в цената на всеки литър са включени 63 ст. акциз и 20% ДДС върху него. От 1 януари обаче ставката се вдига на 645 лв. за хиляда литра. За това и цената на дизела ще се повиши еднократно с 1.5 ст. на литър, а след начисляване на ДДС поскъпването ще се закръгли на две стотинки. Ставката върху керосина също се вдига от сегашните 630 лв. до 645 лв. на хиляда литра.


nbsp;


Иван Костов скочи на единното платежно


С поправка в Закона за ДДС парламентът въведе и лелеяното от финансовия министър Симеон Дянков единно платежно нареждане. Благовидният претекст за него е разтоварването на фирмите от гледна точка икономия на време и на средства - чрез една вместо няколко банкови такси всеки месец.


Не може данъци и осигурителни вноски да се третират по един и същи начин. Това каза съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов при обсъждане на промените в Закона за ДДС. Костов възрази срещу текст от закона, според който, когато длъжникът има няколко публични задължения, установявани от Националната агенция за приходите, които не е в състояние да погаси едновременно, до започване на принудителното им събиране да погасява задължението, на което срокът за плащане изтича най-рано, освен ако в закона не е предвидено друго. Не може да се задава на данъкоплатеца задължителен начин за погасяване на неговите задължения, подчерта Костов. Има сериозна опасност да се попречи на малките фирми да извършат плащания. Разбирам, че данъчната администрация ще бъде облекчена, но това отнема свободата на данъкоплатеца. Не може да има такова смесване, каза депутатът. Той призова текстът да отпадне и да не се създава такъв задължителен механизъм за погасяване на задълженията. Данъкоплатецът трябва сам да преценява кога какво да плати. В противен случай това ще бъде удар върху малките и средните семейни фирми, коментира Костов. Въпреки предложението на Иван Костов мнозинството гласува този текст да остане в закона. Според Костов текстът е противоконституционен и от Синята коалиция ще направят консултации с другите парламентарни групи за атакуването му в Конституционния съд.


Facebook logo
Бъдете с нас и във