Банкеръ Daily

Тайни и загадки

Дюшекът мълчи с какво е пълен

Точна статистика на парите, които българите пазят по домовете си няма и няма как да има. Но се смята, че колкото пари кътат домакинствата в банките, толкова държат и под дюшека. А депозитите на домакинствата вече стигнаха 64 милиарда лева.  Пред „БАНКЕРЪ“ кредитният експерт Тихомир Тошев посочи, че парите "в дюшеците" най-вероятно са около 60 млрд. лева.

 

Сайтове, които не правят разлика между факти, от една страна и мнения и коментари – от друга, произведоха шокиращи заглавия по темата, подходящи за лятната информационна суша. „БАНКЕРЪ” се усъмни в достоверността им като цяло.

Попитахме Тошев откъде извади тази гръмка и неподозирана до сега цифра. Той отговори, че я имало в някакво изследване на сивата икономика преди години. Такава информация не можахме да открием.

За да проверим мащаба на цитираната сума, потърсихме подуправителя на БНБ Калин Христов. Той беше лаконичен: "Левовете в обращение са 22.4 млрд. лв., от които 1.5 млрд. лв. са в трезорите на банките".

Решихме да направим своеобразно допитване по темата. Затова потърсихме Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, експерт, който от години се занимава със сивата икономика. Безлов се учуди

на спряганата сума от 60 млрд.

и обясни, че преди доста  години, когато правели изследване на икономика в сянка прогнозирали, че в нея се въртят около 1 млрд. лева. Колко от тях са по домовете на хората обаче не се е наемал да каже.

Според Безлов обаче по данни на БНБ вероятно може да се направят някакви сметки за парите "в" и "под дюшеците". Ако се вземат данните за отпечатаните банкноти, за парите в обращение и за тази част от тях, която се унищожава поради износеност, може да се добие някаква представа за кеша, който остава у хората. Разбира се, вероятно има и много други данни и съображения, но така или иначе методика досега не е измислена.

По стъпките на парите в бурканбанк естествено търсим експертното мнение на човек, който е бил в управата на БНБ. Финансистът Емил Хърсев категорично отрече възможността да се сметнат наличните пари в домовете и офисите на хората.

„Това няма как да стане. Ако направите социологическо проучване, да не би някой да ви каже истината колко пари къта? Това е един дълбоко личен, съкровен въпрос”, каза той.

Да, понякога и най-близките

не знаят колко са авоарите на спестителя

в налични левове, та остава това да стане обществена тайна.

Друг доскорошен член на управата на централната банка бе любезен да обясни как и кога се увеличават парите в обращение у нас. Има ярко изразени годишни пикове, каза той и добави, че това става по Новогодишните празници и по Великден, както и през летните месеци. Да се вземе за база количеството отпечатани пари не е меродавно, защото те стоят в касите на БНБ и всъщност започват своя живот, когато се пуснат в употреба. Бившият централен банкер използва понятието „отседнали пари”. Според него става дума за не повече от 4-5 млрд. лева. 

„БАНКЕРЪ” попита и икономиста Румен Гълъбинов ще коментира ли цифрата, съобщена от кредитния консултант. Гълъбинов отрече да има подобна закономерност – колкото са парите в банките на гражданите, толкова да са по чекмеджета, сейфове, дюшеци и гардероби. Помолихме го да каже по негов усет все пак колко пари къта народонеселението. „Едва ли повече от 20% от цитираната сума”, лаконичен бе той. Което прави десетина милиарда лева.

Банкерът Левон Хампарцумян също бе помолен да „заложи” на определена цифра. В България хората обичат парите в брой, въпреки че банковите карти са в постоянно настъпление, каза той. Но това били предимно корупционни пари и такива, които обслужват сивата икономика, т.е това са пари, които не са за „пред хората”. За конкретната величина на парите в дюшека той не се нае да коментира.

Германците също като нас обичат кеша и при тях например се наблюдава един феномен –

около 30 млрд. дойче марки продължават да стоят скрити

по домовете им, произведе новина Хампарцумян. Това от една страна може да се обясни с носталгия или „препатилост” на нацията – войни и хиперинфлация, но и с простия факт, че хората отлагат обмяната им в евро, защото за този акт няма срок.

Въпросът има и друга страна – колко пари блокират фирмите? Преди месец данъчни инспектори подгониха с проверки на място в 2 116 фирми с големи касови наличности. Проверяващите описват парите в брой и сравнят с посочените в счетоводните отчети, съобщиха от НАП.

Приходната агенция установи в над 13 704 дружества с нелогично високи касови наличности - над 100 000 лева. Сред тях няма търговски вериги, банки, казина или други фирми, които по принцип оперират с много пари в кеш.

Наред с контролната кампания на място, други 11 588 рискови дружества ще бъдат поканени с електронни писма или обаждане по телефона да прегледат отново счетоводните си запаси и да направят корекции в годишните си финансови отчети, в случай че не всички суми са действително налични в касите им.

Слyжeбният финaнcoв миниcтъp Aceн Bacилeв съобщи, че

около 13 000 фирми са декларирали, че държат на каса близо 4 млрд. лева.

Според него подобни големи cyми в бpoй във фиpмитe ca пpeдпocтaвĸa зa ĸopyпция и ĸyпyвaнe нa глacoвe пo избopитe.

Някакъв ориентир за парите скрити вкъщи и по офисите вероятно може да са парите в обращение в България, които се увеличават средно с по около един милиард лева годишно. Това показват данни на Българската народна банка за циркулиращите банкноти и монети у нас.

Към края на май те за първи път надхвърлят обща стойност от 22 млрд. лева. Те са се увеличили повече от десет пъти в сравнение с края на 1999 г., откогато БНБ води статистиката. Тогава всички пари в обращение у нас са били малко над 2 млрд. лева. През първата половина на 2000 г. те леко намаляват до малко под 2 млрд., но след това паричната маса започва да расте отново.

Непрекъснато се увеличава търсенето на физически банкноти и парите в обращение растат, сочат данните на БНБ. В същото време обаче във времето на пандемията значително са се увеличили безкасовите плащания – с карти или през телефона. Така че онлайн търговията също расте. Това е индикатор, че гражданите пазят пари по домовете си, посочват експерти. Освен левове под дюшека се кътат и спестявания във валута – основно евро и долари.

А може би ориентир каква ценна хартия има по домовете дават атаките на телефонните измамници. Сега вече те са сведени до изолирани случай, но до миналата година се натрапваше чувството, че същисаните баби можеха да финансират с налични пари някои и друг инфраструктурен обект...

Абсолютният рекорд държи баба от Първомай, която през 2015 г.

даде на телефонни измамници 268 000 евро и 18 000 долара.

Според полицията, това е най-голямата установена измама у нас по класическата схема „Тежко пострадал при катастрофа роднина се нуждае от пари за операция".

Жителка на столицата cъщо е в челото на класацията кaтo пoзлaти aлo-измaмници c 420 000 лeвa преди 2 години. 65-гoдишнaтa Жacмин изтeглилa пaритe пocлeдoвaтeлнo oт двe бaнки, a кaтo oтишлa в трeтa, зa дa cи взeмe oщe 180 000 лeвa, cлужитeлитe ce уcъмнили и пoдaли cигнaл в пoлициятa. Тя пък „отговорно” реагирала, когато тeлeфoнът й звъннaл и мъж c нeпoзнaт глac я пoмoлил зa cъдeйcтвиe нa пoлициятa зa зaлaвянe нa aлo-бaндити.

Та нима ало-измамниците имат по-добра представа от наличностите на кеш по домовете?

Или в държавата има хора, които имат представа за удебеляването на дюшека, но си мълчат, за да не заострят вниманието точно на телефонните обирджии?

Facebook logo
Бъдете с нас и във