Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Директният дебит е доверие, при нас го няма

В България над 99% от плащанията на граждани и фирми през БИСЕРА 6 (Електронна система за преводи до 100 000 лв.) са по инициатива на наредителя. Да нaредиш плащане на тока и парно, след като ти дойдат фактурите, е нормална практика. В развитите европейски страни като Франция, Германия, Португалия, Испания обаче над 50% от плащанията са по инициатива на получателя. Този вид трансфер се нарича директен дебит. Той е почти напълно непознат на фирмите и гражданите у нас, но има огромен потенциал за развитие. Това разказа Александър Станев, прокурист на БОРИКА, пред редактор на "БАНКЕРЪ".


Директният дебит е механизъм за плащане на всякакъв вид регулярни плащания, като се почне от комунални разходи - ток, вода, парно, до кабеларка, детска градина и дори данъци. Станев разказва за негов испански колега, който му споделил: "Не мога да заведа децата на детска градина, ако не дам банковата си сметка за таксите."


Този механизъм има редица удобства - длъжникът не се грижи за срокове, не ходи да попълва платежни, банката извършва вместо него тази дейност. Просто си прихваща сумата от разплащателната му сметка. Това последното може да звучи страшно, но във всеки такъв механизъм нещата са измислени до детайли. В договора е описано ясно колко дълго банката може да чака да се появят пари по сметката, ако в момента е празна, и колко дълго длъжникът може да забави плащането, ако се съмнява, че някоя сметка може да е раздута. Той дори може да откаже плащане, докато провери какво му е начислено.


При нас обаче има няколко причини това удобство да не се случва. От една страна, ние имаме негативни исторически нагласи, свързани с лошата слава на незабавното инкасо. В най-ново време гражданите и фирмите все повече засилват недоверието си към комуналните компании, които ги заробват с общите си условия. Например, за да обжалваш размера на сметката си за ток, трябва първо да я платиш.


През 2013 г. броят на небюджетните плащанията (между хора и фирми) през БИСЕРА 6 бележи ръст от 12%, каза още той. В същото време темпът на нарастването на бюджетните плащания - данъци, ДДС, социални осигуровки - бележи спад от 25 процента. Сега съотношението между броя на небюджетни преводи и бюджетни такива е 63 към 36 процента. Така Единната сметка през 2013 г. е изпълнила целта си - да се намали тежестта на плащанията към и от бюджета.


Ако говорим за обеми, ръстът на плащанията през БИСЕРА 6за миналата година е около 6.5 на сто. Няколко са факторите, които влияят на този ръст. От една страна, това е по-лесното използване на банковите услуги за извършване на преводи. Доскоро огромната част от банковите нареждания се инициираха на хартия. Сега плащането може да се изпълни и по интернет, и чрез мобилен телефон. Вече е нормално да се плати за резервация с банков трансфер, а не с пощенски запис или с пари в брой, както бе доскоро. Много важен фактор, според Станев, е и рязко засилената скорост на преводите. Можем гордо да кажем, че, за разлика от много страни, по света преводите у нас се извършват в рамките на деня. На практика системата позволява платежно, дадено до обед, да се изпълни в ранния следобед, което означава, че и парите са по сметката на получателя за това време.


Тези срокове са непознати за голяма част от Европа. Доскоро в страни като Германия и Великобритания времето за изпълнение на банков превод беше между три и шест дни. Сега вече и там се правят стъпки за намаляване и постигане на изпълнение на превода за два дни. Тези стъпки са следствие на общоевропейската инициатива за унификация на правилата и техническите стандарти за изпълнение на преводи. SEPA (Single Euro Paymen Area- Единна европейска платежна зона) ще бъде задължителна за страните от еврозоната от август тази година, а за всички останали страни в Евросъюза - от 2016 г., но само за преводите в евро.


През 2013 г. общата сума на преводите е 110 млрд. лева. Това означава, че брутният вътрешен продукт на страната се е завъртял през платежната система почти 1.5 пъти. Среднодневно през миналата година 440 млн. лв. са преминали от едни в други ръце през БИСЕРА 6, каза още Станев.


 

 


Предизвикателства пред БИСЕРА 7




БИСЕРА 7 служи за преводи в евро у нас и в чужбина, като техният размер не може да надвишава 50 000 евро. Предизвикателствата са свързани с въвеждането в Европа на SEPA стандарт. "Това е бъдещето на банковите разплащания в Европа. А стандартът е задължителен от 1 февруари тази година за всички страни от еврозоната", каза Станев. За съжаление повечето еврови страни закъсняват и се наложи срокът за въвеждането на системата да се удължи до 1 август тази година. За нас този стандарт ще бъде валиден от началото на 2016 година.



Междувременно Европейската асоциация на клиринговите къщи разработи правила за взаимна свързаност и обмен на преводи между клиринговите къщи. Засега по тези правила ние сме свързани с "Дойче Бундесбанк" и с консорциума ИКУЕНС, обхващащ банки от Холандия, Германия и Италия. Към момента имаме връзка с 15300 банки и банкови клонове в Европа. Ние сме една от клиринговите къщи с много презгранични връзки, казва Станев. Франция например все още не е изградила нито една.



Големите плюсове на SEPA са в това, че всяка банка има една точка на контакт със своята клирингова къща (няма множество банки посредници), процедурите са еднакви за всички и преводите трябва да се изпълняват за един ден.



За миналата година през БИСЕРА 7 са преминали над 100 000 броя преводи, от които само 25 000 - изходящи. Това според Станев е показателно за все по-масовото използване на SEPA преводите в евро от банковите клиенти в България.


Facebook logo
Бъдете с нас и във