Банкеръ Daily

Финансов дневник

Динена кора за шефката на КФН?

Герберите в парламента тъпчат конституцията

Герберите са зад нея, но конституцията не е.

Нека за начало да прочетем един странен текст:

Закон за Комисията за финансов надзор, чл.5 ал (4) (ДВ, бр. 43 от 2010 г.):

„Нарушенията при избора на член на комисията не опорочават нейните решения.“

Уникално, нали?

Герберски депутати вкарват през 2010 г. в Закона за Комисията за финансов надзор това "невинно" изречение, което в превод гласи, че нарушенията в процедурата за избора на член на КФН не опорочават неговите решения, а също и на комисията като цяло. Удобна малка вратичка, за да може мнозинството да си прокарва кандидатите, без дори да се главоболи с процедурните изисквания на закона. Герберите в парламента през 2010-а пренебрегват предишно решение на Конституционния съд, което гласи, че мандатите на членовете на КФН не могат да се прекратяват с решение на парламента, имайки вече вратичката, че своеволията им няма да накърнят властовата сила на новата управа на КФН.

Преди дни обаче излезе ново решение на КС. В него КС казва, че "опороченият избор опорочава и решенията на избрания".

Но... решението не важи със стара дата, то има действие занапред. А напред е новата шефка на КФН Карина Караиванова. При нейния избор отново има процедурни нарушения (за тях ще стане дума по-нататък), които биха могли да направят решенията й спорни. Дали пак депутатите на ГЕРБ не поставиха динена кора на новата си избраница? Или пък това не е поредният оглавник, който поставят на всеки шеф на тази важна институция, за да могат да го впрягат когато и за каквото им потрябва?

................

На 6 юли тази година Конституционният съд на Република България публикува свое Решение № 10, с което обяви за неконституционна разпоредбата на чл.5, ал.4 от 2010 г. от Закона за КФН. Тя гласи "Нарушенията при избора на член на комисията не опорочават нейните решения." През 2010 г., въпреки че има предишно решение на КС, че не може да се прекратява мандатът на член на КФН, това все пак се случва. Герберите в парламента разчистват пътя на ново ръководство. И въпреки нарушенията при избора му неговите решения се оказват легитимни. Което е абсолютен парадокс. Защото така депутатите си позволяват да заобиколят повелята на конституцията.

Сега, години по-късно, обаче

конституционните съдии в държавата казват

че "опороченият избор опорочава и решенията на избрания чрез него".

Причината за това произнасяне е искане на група народни представители от 43-ото Народно събрание да бъде обявен за противоконституционен чл.5, ал.4 от Закона за Комисията за финансов надзор. В искането са развити съображения за противоречие на оспорената разпоредба с принципите на законност и справедливост, прогласени в чл. 4 във връзка с преамбюла на Конституцията на Република България.

На 6 август миналата година депутатите пратиха в КС процедурата за избор на нов шеф на Комисията за финансов надзор (КФН), стартирана по онова време "по спешност" от управляващите. Жалбата беше подписана от депутатите от БСП, от АБВ и от независимите депутати Георги Кадиев и Велизар Енчев, а КС вече образува дело. Социалистите и колегите им от партията на Георги Първанов протестираха срещу съкратения срок за представяне на номинации за поста на Стоян Мавродиев начело на КФН. Според Правилника за дейността на Народното събрание, който има статут на закон, срокът би трябвало да е 14 дни. Но чрез процедурните правила за избора на нов шеф, гласувани от депутатите от ГЕРБ и останалите управляващи в парламента, тогава бе допуснато времето за номинации да е пет календарни дни, два от които бяха събота и неделя. Ще рече - реално останаха само три.

Тук трябва да уточним принципния въпрос, че за КС няма задължителен срок, в който той трябва да се произнесе и по допустимостта на жалбата на депутатите от БСП, АБВ, Кадиев и Енчев. Това можеше да стане и след като Народното събрание проведе избора си. Сезирането на КС не спираше процедурата по избора, нито би попречило на Карина Караиванова да поеме поста, докато тече делото. Както и стана.

Но нека се върнем към

предисторията на сегашното решение на КС

От конституираните заинтересовани институции писмено становище са представили Министерският съвет, Министерството на финансите и КФН. Обяснимо е, че и в техните становища се застъпва мнението, че искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Според тях оспорената разпоредба гарантира стабилитет и предвидимост на обществените отношения в сферата на финансовия надзор и нормално функциониране на надзорната дейност на КФН.

Съюзът на юристите в България обаче подкрепя направеното депутатско искане и е изложил подробни мотиви за това. Излага се мнението, че поправката възпрепятства правото на поднадзорните лица, върху които комисията осъществява контрол, да получат правна закрила при осъществяване на инвестиционната, застрахователната и осигурителната дейност, гарантирана от чл.19, ал.3 от конституцията. Също така е посочено, че игнорирането на нарушенията при избора на член от състава на КФН води до невъзможност адресатите на индивидуалните административни актове да се позовават на такива нарушения като основание за отмяната им по чл.146, т.1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Мнението което КС е поискал от светилата в тази област проф. д-р Димитър Костов, проф. д-р Дончо Хрусанов и проф. д-р Цветан Сивков, също е в подкрепа на искането на цитираните народни представители. В него е посочено, че е неприемливо допуснато нарушение при избора на председател или на членове на КФН да се игнорира, и то в законова норма, както е в чл.5, ал.4 ЗКФН, и че това се разминава с един от основните конституционни принципи, а именно - на законността.

Изборът на член на КФН в нарушение на правния ред винаги е основание да се атакуват като незаконосъобразни решенията на комисията.

Явно здравият разум е надделял, защото в крайна сметка КС решава, че въпросният текст от Закона за КФН е противоконституционен.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във