Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Дигитализация на финансите - между рая и ада

Накъде сме тръгнали и къде искаме да стигнем? Това са двата основни въпроса, на които финансовите стратези в момента търсят отговор. Защото и светът, а и финансовият бизнес преживяват революция - революцията на технологиите. Интернет пространството и дигитализацията принуждават банките и другите финансови компании коренно да променят бизнес моделите си, да влагат огромни инвестиции в създаването на интерактивни пространства, на мрежи за поддържането им и на услуги, които да предлагат през тях. Всъщност обаче става дума за революция в обществените нагласи, в потребностите и в ценностната система на хората и на бизнеса. Те искат все повече като брой и по-добри като качество финансови услуги, които задължително трябва да са леснодостъпни и по-евтини като цена.

Изправени пред тежкото предизвикателство да съчетаят тези почти противоречиви изисквания, банките и другите регулирани финансови институции хвърлят огромни средства за своята дигитализция. Предизвикателство е огромно, предлага безброй въпроси, отговори бяха потърсени и от участниците във Втората конференция под наслов "Финансите в дигиталния свят", която вестник "БАНКЕРЪ" организира на 2 октомври в София. В нея взеха участие представители на най-големите компании от почти всички области на финансите. Между тях бяха: "Борика" АД, VIVACOM, Пощенска банка, обединяващите се ОББ и СИБАНК, TBI Bank, ПОК "Доверие" "Виена Иншуръс Груп", "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", "Банка Пиреос България" и ЦКБ. Форумът им предостави възможността да чуят и позицията по тези важни теми на хора, работещи на най-високо институционално ниво - еврокомисаря Мария Габриел и подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банково" Нина Стоянова , която пряко отговаря за платежните системи в България. Техните изказвания публикуваме почти дословно. Конференцията бе организирана благодарение на партньорството на VIVACOM, TBI Bank, "Борика" АД, Пощенска банка, "Булстрад Виена Иншурънс Груп" и "Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп".

Както стана ясно от изказванията по време на конференцията, светът бързо и сигурно върви към дигитализация и ако банките и другите регулирани финансови компании не са в крак с промените, те рискуват да загубят голяма част от своя бизнес. Румен Радушев, началник управление "Индивидуално банкиране и алтернативни канали" на Пощенска банка, посочи конкретен пример: един анализ на "Голдмън сакс" показва, че колкото и да са малки финтех компаниите, благодарение на водената от тях политика в скоро време банките ще бъдат изправени пред заплахата да изгубят над 5 трилиона долара приходи. "Освен това, пак според този доклад, около 20% от банковото кредитиране може да премине в ръцете на тези компании", заяви Радушев. Неслучайно говорим за регулирани и нерегулирани финансови компании, защото докато банките, застрахователите и управляващите дружества на осигурителните фондове трябва да се събразяват с лавина от регулации и да ангажират огромни финансови ресурси за тяхното изпълнение и отделно за дигитализация, финтех компаниите не са подложени на натиска на подобни изисквания и все по-агресивно отнемат части от бизнеса - най-вече на банките.

В този ред на мисли някои анализатори нарекоха излязлата през 2015-а европейска директива PSD 2 ( Revised Payment Service Directive )  убиец на банките. Причината е, че тя създава условия, позволяващи на голям брой бизнес структури да предлагат на клиентите си разплащания. За целта обаче банките трябва да дадат на тези бизнес структури достъп до своите бази с клиентска информация. С други думи, плащания след влизането в сила на тази директива през 2018-а  ще могат да се правят и през Фейсбук. Тук веднага изникват

големите въпроси, свързани със сигурността

Става дума и за базите от данни, които ще ползват финтех компаниите. Те вече се опитват, и то доста успешно, да изместят банките от бизнеса с разплащания и с отпускането на потребителски заеми. Предстои да се регламентират условията за преноса на тези бази данни и за достъпа до тях на глобално ниво. Не на последно място е и темата със сигурността на различните мобилни приложения, които ще дават възможност за извършване на плащания и за достъп до финансови услуги през различните видове мобилни устройства.

Както стана ясно на конференцията, стандартите за гарантиране на тази сигурност съвсем не са ясни, а бъдещето им хармонизиране, за да са валидни за всички държави от ЕС, е истинско предизвикателство. На този фон е добре да си спомним една крилата фраза на писателя фантаст Станислав  Лем, който е казал: "Ако адът съществува, той безусловно е компютризиран. "Помислете си само - какво би станало, ако в една глобална система на ниво ЕС проникне зловреден софтуер, който изтрие бази данни за милиони хора и позволи от сметките им да бъдат източени милиарди евро? Тогава всички потребители ще намерят място в сценария на филма "Терминатор 3 - Бунтът на машините". Ясно е и към кого ще бъде насочен гневът на ощетените хора в такъв момент  - към банките. Съзнавайки този риск за репутацията си, те сега влагат милиарди, а на българско ниво - милиони евро, за да гарантират интернет сигурност при въвеждането на дигиталните финансови услуги. Но това засега не може да се твърди за нерегулираните финтех компании. Казаното означава, че е добре още отсега да се настоява дейността на работещите в областта на финансовите услуги да е точно толкова регулирана, колкото тази на банките, застрахователите и пенсионните дружества. А всеки  софтуер, предназначен за финансови услуги, да бъде задължително лицензиран от съответния регулаторен орган, преди да започне да се използва. И поне веднъж годишно след това да бъде проверяван - спазва ли изискванията за сигурност. Така финтех компаниите ще бъдат поставени при равни конкурентни условия с традиционните финансови институции.

Липсата на ясни правила за създаването и прилагането на дигитални финансови услуги

и сега създава ред предизвикателства пред финансовия сектор. Те до голяма степен бяха очертани от главния изпълнителен директор на "Борика" АД Мирослав Вичев.  "Една от основните области, в които ние усилено работим, поясни той, е синхронизацията и прилагането на дигитални решения, засягащи разплащанията на ПОС-устройства директно чрез мобилните телефони.

Там  има най-различни проблеми и подходи. В момента все  още на Iphone тази технология е заключена за масова употреба и се прилага чрез Apple-pay. Достигането на Apple-pay до нашите географски ширини не е лесна работа. Тук вариантите, които можем да реализираме, са най-вече в Android и е много важно решенията, които се предлагат, да бъдат съвместими, лесно приложими и да се разпространяват без затруднения. Това не е много лесна задача, защото едната от операционните системи е затворена. Освен това двете международни картови схеми, които предлагат такива разплащания, работят със силно затворена технология. Опитите да се въведат такива решения показаха, че никак не е лесно да се изгради нужната инфраструктура. Ние работим с няколко банки по създаването на такива решения. Заедно с това работим и по наше решение, а имаме идея да създадем и национална картова система, тъй като нейното приемане за цялата страна ще доведе до автоматичното въвеждане на всяка технология, която ние приемем за валидна. Софтуерът, който закупуваме в момента за безконтактна технология на B-cart, има и мобилна компонента, която ще позволи качването на B-cart на мобилни телефони", каза Мирослав Вичев.

Друг голям проблем за банките е

налагането на електронния подпис

който напълно ще замени документите на хартиен носител. "Задачата например  пред пенсионното осигуряване е да направи достъпни услугите, които предлага, с минимални посещения в нашите офиси. За това е необходим електронен подпис", коментира началникът на дирекция "Информационни технологии" на ПОК "Доверие"  Кирил Георгиев. За съжаление обаче, подчерта експертът, едва 5% от хората са потърсили достъп до електронното банкиране, а подалите заявление с електронен подпис могат да бъдат изброени едва ли не на пръстите на ръцете ни.

На европейско равнище това е особено голямо предизвикателство, тъй като се налага да се създаде инфраструктура, при която този електронен подпис да важи и във всяка държава от ЕС, и да прави електронния документ, под който той е положен, валиден пред административните и съдебните органи във всяка страна от Съюза. А затова се изискват огромни инвестиции в системите за сигурност на глобално равнище.

В това направление решение могат да предложат и мобилните оператори, които имат потенциал да изграждат т. нар. облачни пространства, които да позволяват сигурното съхраняване и трансфериране на огромни бази данни, нужни както за поддържане на глобална мрежа от разплащания и на други финансови услуги, така и на дигитална среда за легализация (чрез електронен подпис) на множество електронни документи, свързани с търговския оборот. Възможностите на VIVACOM за предлагането на подобни услуги бяха представени на конференцията от старши мениджърите на компанията Мартина Кръстева и Светослав Нанчев.

Мартина Кръстева обясни, че в момента телекомът предлага свои изключително сигурни сървъри, които са оборудвани с виртуални ядра, с физическа памет, а също и с дисково пространство. "На всеки клиент предоставяме онлайн портал, чрез който той има възможност да избира услуги. Платформата е направена на базата на постиженията на всички световни практики", добави Мартина Кръстева. VIVACOM, според нея, се отличава от конкурентите си със своя виртуален център за данни и дава възможност на клиента да изгради собствена инфраструктура и да я променя бързо и лесно. Центърът отговаря на всички сертификати за сигурност. "Това ни отличава от международните компании, предлагащи такъв тип услуги. Поддръжката е на местно ниво и на български език. Всеки клиент е снабден със свой персонален акаунт, чрез който може да комуникира", допълни Мартина Кръстева.

Все пак когато става дума за дигиталната инвазия, не бива да се забравя

специфичната българска среда

"Двадесет години след като в България започна да се прави и интернет банкиране, страната ни е на едно от най-ниските нива като брой на потребители на тази услуга. Представяте си какъв огромен ресурс е инвестирала в тази услуга всяка банка, а в крайна сметка само 3-4% от хората я използват.

У нас 95% от плащанията се извършват в кеш, докато в съседните държави говорим за около 30-31 процента. В тази среда нашите предизвикателства са малко по- различни от глобалните. И тук ние първо трябва да отговорим на желанията на хората, а не да сме самоцелно иновативни - сами за себе си", каза Румен Радушев. Думите му бяха потвърдени от изпълнителния директор на СИБАНК и ОББ Кристоф де Мил, който заяви, че едва 5% от хората у нас използват интернет банкиране. "Ниската ползваемост на дигиталното банкиране в България се дължи на липсата на доверие", сподели констатацията си Васил Димитров, проектен мениджър в "Банкиране на дребно" в "Банка ДСК". Той обясни, че именно директивата PSD2 цели стандартизиране на сигурността на клиентите на банкови услуги. Евродирективата урежда безлимитните плащания, при които рискът е най-голям.

Банкерите обаче  са сигурни, че тази конюнктура в скоро време ще се промени. Банките вече водят проактивна политика за

приобщаване на клиентите към дигиталните финанси

Съществуват системи, които на базата на  огромния обем информация създават профили на клиента, а въз основа на тях по-нататък се формулират персонални финансови услуги, които най-добре да пасват на потребностите на  отделния клиент. "На базата на така създадените профили вече 80% от клиентите ни са получили индивидуални оферти, а 27% от тях и приемат тези оферти", обясни Радушев. Според него благодарение на тази технология за привличане на клиенти в момента индивидуалното банкиране на Пощенска банка има над 1 млн. клиенти, а отпуснатите кредити са над 2 млрд. лева. "През последните години постигаме над 41% средномесечен ръст на продажбите, което означава, че печелим доверието на хората", смята Радушев.

"Мобилното банкиране набира сила. Със 180% растат клиентите ни на годишна база. Изследванията показват, че голяма част от хората - ако не са близо до телефона си, се чувстват като болни", коментира Юлиян Влахов, директор "Алтернативни канали" в "Банкиране на дребно" на "Уни Кредит Булбанк".

Развитието на една банка в българските условия през последните години бе много точно описано от председателя на УС на TBI Bank Валентин Гълъбов. "Преди пет-шест години ние като сравнително по-малка банка нямахме време да създаваме мрежа от офиси. Мислихме си, че можем да прескочим тази флинстоунска ера от банкирането и да преминем във виртуалния свят на дигиталното банкиране. Но както обикновено става, животът се оказа по-силен от нас и ние също извървяхме своя път на развитие - бяхме принудени да инвестираме в създаването на офиси, за да бъдем представени добре. Останахме обаче верни на своите първоначални принципи, защото според нас свободният свят е на свободните хора, но вече в свободното интернет пространство. За нас като банка, насочена главно към услугите за граждани, е важно да стигне до онези хора, които може и да нямат кредитна история, но имат свои дигитални пътища, за да достигнат до финансиране. Това е бъдещето на Европа. Това са милениум поколението и Z-поколението. Те не се вместват в нашето стандартно отношение към управлението на риска, на нашите прогнози и очаквания. И нашата задача е как дигиталната банка да предвиди, да отговори и дори да създаде потребностите на тези нови поколения", заяви Гълъбов.

"Застраховането не спи, а е в крак с дигитализацията", заяви на свой ред ръководителят на "Център за дигитални проекти" на "Виена Иншурънс Груп" (VIG) Александрос Дардс. Според думите му, основната сила на стария стил в застраховането е доверието, докато силата на технологичните компании се крие в тяхната гъвкавост.

"Тенденцията е не съревнование, а сътрудничество. А резултатът е по-добро обслужване", добави Дардс. Той цитира данни за намеренията на хората от застрахователния сектор за инвестиции в световен мащаб през следващите няколко години.  "Близо 84% от застрахователните компании планират да инвестират в анализ на данни, около 33% ще инвестират в изкуствен интелект,  а 33% ще вложат пари в киберсигурността. В този контекст "Виена Иншурънс Груп" създаде План 2020. В него са адресирани две области за развитие. На първо място оптимизиране на разходите и на следващо - бъдещото съществуване на групата", каза Дардс.

Усилията на своите институции в предлагането на по-качествени дигитални финансови услуги представиха и Деян Сърнев, началник на дирекция "Дигитални продажби" на "Банка Пирос България", и Невена Чаунър, директор "Банкови операции" на ЦКБ.

Ясно е, че регулираните финансови компании ще вложат през следващите години огромни ресурси в дигитализацията на своя бизнес. Целта е да се създаде един виртуален финансов рай - както за техните клиенти, така и за самите компании, които ще могат да увеличат продажбите си и едновременно с това да намалят разходите си. Но този процес не трябва да е революционен, а еволюционен и добре регулиран. Защото един пропуск в сигурността на тази препускаща дигитализация може да има катастрофични последици на глобално ниво.

Да не забравяме че пътят към ада е постлан с добри намерения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във