Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Дянков приватизира и държавните разходи

Фонд от 50 млн. лв. ще раздава захарчета на послушните общини

След като стегна примката около приходите от държавните фирми и част от парите на общините, сега финансовият министър Симеон Дянков се готви да приватизира и държавните разходи, свързани с местната власт. Това, според експерти, е основният тон в проекта за Закон за публичните финанси. Самият министър леко открехна вратата, като прати благ хабер на общините. Той обяви, че ще предложи на Националното сдружение на общините да се създаде фонд за стимулиране на общините и че очаква от организацията да предложи какъв да е обемът на средствата във фонда. Може да започнeм от 50 млн. лв. и с годините средствата да нарастват, даде произволен пример вицепремиерът. Идеята му е средствата от този фонд да се дават на общините по методология, съставена от сдружението.


Ние все още нямаме предложение, спорим по обхвата на този фонд, който ще ни покаже и колко пари ще са необходими. Това коментира специално за БАНКЕРЪ ст. н. с. д-р Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Тук е мястото да припомним, че откакто встъпи в длъжност, министър Дянков е орязал общинските бюджети с над 500 млн. лв. и така ги лиши точно в кризисните години от средства за общинска инфраструктура и най-вече от пари за ремонт на пътища и благоустрояване на населените места.


Отпускаме и ще отпускаме средства на общини - отличници или на общини, които в миналото са били зле, но сега са с нови ръководства, с нови общински съвети и кметове, подобряват състоянието си и те също трябва да бъдат поощрявани, открехна още повече вратата финансовият министър. Той допълни, че пари от този фонд ще се предоставят основно за инфраструктурни проекти - училища, детски градини, спортни площадки, общински пътища.


Говорили сме вече няколко пъти със сдружението на общините и остава да ни предложат методологията, която да регламентира ясни правила - община с такива и такива показатели, с такова население може да кандидатства до такава и такава сума. Ще започнем с нещо по-малко, за да видим как работи, и надеждата ми е в следващи бюджети то да се увеличи като част от общото финансиране на общините, обясни Дянков.


Новата методология, по която ще се оценява как се справят финансово общините, ще влезе в употреба още през следващия бюджетен период, а общините с добри показатели за финансова стабилност и дисциплина да бъдат стимулирани, закани се министърът.


Спорната идея на министъра е пряко свързана с проекта на Закона за публичните финанси, който преди месец бе публикуван за обсъждане на страницата на финансовото министерство. В мотивите към него се припомня, че в своята програма правителството се ангажира с провеждането на политика на икономическа и финансова обоснованост и целесъобразност на управленските решения.


Едно дълго изречение дава ясна представа за добрите намерения във философията на документа: Със законопроекта за публичните финанси се цели системата за управление на публичните финанси да се постави на една широка основа, като средносрочната бюджетна рамка се превърне в реален инструмент за средносрочно прогнозиране и планиране, чрез подчиняване органите на централната и местната власти на строги фискални правила и институционализиране на програмния подход на бюджетиране за министерствата и държавните агенции с оглед измерване ефективността и ефикасността от предоставянето на публични услуги.


Като поразлистихме документа обаче, установихме, че никъде не се споменава, че общинският бюджет е самостоятелен. Но това е записано и в конституцията, и в предишния закон за общинските бюджети. Няма и следа от златното правило, че общините, когато съставят бюджетите си, трябва да ги обсъждат с населението. Те вече ще съставят бюджетите си по указание на Министерството на финансите според разпределението на дейностите, указани от него и според неговите стандарти. Това е процедура, която предвижда спускане на бюджетите отгоре и няма нищо общо с финансовата децентрализация, за която толкова време се говори у нас и преди 2009 г. е направено немалко за утвърждаването й.


Заподозряхме, че липсата на конкретност в текста е в крещящо противоречие с добре оформените мотиви по проекта. Затова БАНКЕРЪ потърси мненията на двама изявени експерти, защитаващи гледните точки на бизнеса и на местната власт.


nbsp;


nbsp;


Стефан Иванов, независим експерт по местни финанси, консултант на Националното сдружение на общините в Република България:
Край на децентрализацията

Предлаганият законопроект за публичните финанси е логично продължение на политиката за централизация на държавното управление, която се провежда вече трета година в България. Съветът по децентрализация на практика не работи, не се изпълнява програмата за децентрализация, срещите между представителите на централната и местната власти стават все по-редки. Обичайна практика става общините да бъдат уведомявани какво е решило правителството, вместо да се съставят общи колективи, които да разработят проектозакона, методиката, да мислят заедно за решаване на проблеми и т.н. След като постепенно разчисти тези външни белези на децентрализацията, държавата реши да действа и по същество. На първо време, оправдавайки се кризата, тя съкрати с 500 млн. лв. трансферите за общините. След това реши да им дава оценки - т.е. да дърпа уши на лошите и да раздава бонбони на послушните. Сега, естествено, идва и решението за стягане на финансовите юзди чрез дисциплиниране на местната власт и вкарването й в правия път, определен от Консолидираната фискална програма, от тригодишната бюджетна прогноза на МФ и от салдото на сектор Държавно управление на финансовото министерство.


За да разберете как проектозаконът ще изпълни тази задача, трябва накратко да припомним същината на системата на местните бюджети.


Общините предоставят две групи услуги. Първата включва местните услуги. Общините имат пълни права да решават какви да бъдат те, на кого колко и с какво качество да се предоставят, съобразявайки се с желанията на местната общност. Тези услуги се финансират от собствени приходи, от изравнителната субсидия и от заеми.


Втората група се състои от т.нар. делегирани услуги. За тях държавата решава какви да бъдат те, с какво качество и на кого да бъдат предоставени. Тя делегира (прехвърля) правото на общините да решават оперативни проблеми по финансирането, управлението и поддържането на материалната база за предоставяне на тези услуги. За финансирането на делегираните услуги държавата предоставя на общините субсидия, чийто общ размер и начин на разпределяне се определят от разходните стандарти, т.е. колко струва един ученик, едно място в социален дом и т.н.


Проектозаконът предвижда да ограничат правомощията на общините да вземат самостоятелни решения за първата група услуги. Ограничава се правото им да теглят кредити, общините трябва да връщат неусвоения размер на целевите субсидии. Отпаднал е текстът, че държавата компенсира общините, ако общинските приходи намалеят вследствие на провеждана държавна политика, а увеличените приходи не може да се ползват за покриване на допълнителни разходи, общините ще имат само 20 вместо 45 дни да разработят, обсъдят с населението и да приемат своите бюджети.


В областта на делегираните услуги от пет-шест години тече процес на постепенно изтласкване на общините от управленските и финансовите решения за нейното развитие. За местните власти остава изискването да отговарят за действията на формално общински бюджетни организации, без да имат никакви правомощия да въздействат върху тяхното функциониране. Приносът на коментирания законопроект за осъществяването на тази политика е, че ще отнеме правото на кмета да ограничава или спира финансирането на бюджетни организации, звена и субсидирани дейности при доказано нарушение на бюджетната дисциплина... (чл.28, ал2 от ЗОБ).


Както е известно, местните и делегираните услуги се финансират от собствени приходи, от държавни трансфери и чрез банкови заеми. Най-голям е делът на държавните пари - около 55-58% от всички общински приходи. Делът на собствените приходи на общините е 35-36 на сто. Практиката досега е била общините да преговарят с Министерството на финансите за размера и начина на разпределение на държавните субсидии и с ресорните министерства - за резходните стандарти. Законопроектът слага черта на тази практика. МФ се кани да централизира всички механизми за определяне на общия размер и на начина на разпределение на държавните субсидии. Коя община колко ще получава - Дянков решава.


Може би най-важната щета от евентуалното приложение на този законопроект е, че авторите му нямат даже и идея, че с него се посяга на местната демокрация, на самостоятелното функциониране на местна власт. Която е избрана от населението и нейната първа грижа е задоволяване на неговите потребности, а не фискалният баланс на МФ. Общинският бюджет става функция на Консолидираната фискална програма. Крайният резултат, който цели предложеният законопроект, е затваряне на всякакви врати за диалог с местните власти, отстраняването им от процеса на вземане на решения и в крайна сметка - установяване на авторитарно управление на публичните финанси.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


Камен Колев, заместник-председател на Българската стопанска камара:
Програмното бюджетиране - личен въпрос

БСК принципно подкрепя проекта на Закона за публичните финанси, защото той акцентира върху спазването на бюджетната дисциплина, което е в унисон с изискванията на ЕС за съгласуване на бюджетните рамки. Приветстваме и програмното ориентиране на всички разходи, изравняването на режима на внасяне на осигуровките на заетите в държавните институции с режима в частния сектор, с еднаквите санкции и основно тези вноски да са част от бюджетите на съответните министерства. По този начин става ясно каква е ефективността на държавната дейност в една определена сфера.


Но!


Прокламира се един добър принцип, че публичните разходи ще се правят на програмен принцип, т.е. чрез тези програми се преследват определени цели. Съществува обаче много голям риск това да се окаже просто един стремеж, който не е подплатен с реални резултати. В крайна сметка харченето на публични средства може отново да се окаже само покриване на разходи, без да се постигне предварително заложена цел. Проблемът тук е, че в този проектозакон липсва прозрачност в достатъчен размер.


Добре е, че всички ведомства публикуват изпълнението на своите бюджети, но няма анализ до каква степен са постигнати целите. Според нас верният подход в това отношение е държавата да се разтовари от несвойствени дейности, от несвойствени проекти и публични услуги и да потърси по-висока ефективност и качество на тези дейности чрез публично-частни партньорства.


Проектът дава прекалено голяма свобода на финансовия министър, респ. на Министерския съвет, да променя бюджетите на отделните министерства. В проекта има текст, който дава право на министъра на финансите да възлага управлението на публични средства на други лица, а това крие сериозни рискове.


Ефективността на публичните ни разходи е изключително ниска. Със същите разходи бихме могли да получим два пъти по-високи резултати. Нашите притеснения са, че липсват ясни индикатори за постигане на заложените цели.


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във