Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Дянков иска цялата власт

Законът за публичните финанси ще изпразни от съдържание понятието децентрализация

Екшънът, който се разигра в Народното събрание заради данъка върху лихвите и бюджета за 2013-а, тотално отклони вниманието от един друг не по-малковажен закон - този за Публичните финанси.Повечето от нещата, които са записани в него, вече ги има в действащия в момента Закон за устройството на държавния бюджет. Новото, както сподели за БАНКЕРЪ бившият финансов министър, е, че в него - в по-разширен вариант, са вписани изискванията на Европейския пакт за стабилност. Но това можеше да бъде направено и без да се пише нов проектозакон, убеден е Орешарски.


За пръв път законопроектът за Публичните финанси беразгледан от парламентарната Комисия по бюджет и финанси на 13 ноември. Но на въпросното заседание единственият депутат, който разбира от тази материя - Пламен Орешарски, не сметна за нужно да присъства. Според него този проектозакон е лишен от каквото и да е ново съдържание. Два дни по-късно нормативният документ бе приет на първо четене и в пленарната зала. Там Орешарски направи най-общ анализ на проектозакона. Но думите му останаха глас в пустиня. А другите двама изказали се депутати - Алиосман Имамов от ДПС и Димчо Михалевски от Коалиция за България, подчертаха, че този важен законопроект се нуждае от много задълбочени и професионални дебати .


Факт е, че в документа, наречен Закон за публичните финанси, има цял раздел Фискални правила, където буквално са изкопирани европейскитеразпоредби за дефицита. В него се казва, че структурният дефицит не бива да е над 0.5% от брутния вътрешен продукт. Когато държавният дълг е под 60% от БВП, пък този дефицит може да е до 1 процент.


Обяснение защо е нужна подобна диференциация на условията, след като в Закона за държавния дълг езаписано, че той не може да надхвърля заветните 60%, няма. Министър Дянков е пестелив на думи, а администрацията му просто е пришила в проектозакона текстовете, така както са записани те в Европейската директива.


Никой от финансовото ведомство не си е направил труда да даде каквото и да е обяснение на


понятието структурен дефицит

Той, видите ли, се изчислявал, като се вземат предвид еднократните мерки и мерките с временен характер. Какво се крие зад тази мъглява формулировказнаят само шепа макроикономисти, наблюдаващи бюджетните флуктуации.


Депутатите, които след година ще приемат бюджет 2014-а, съобразен със Закона за публичните финанси, преди това ще трябва да минат ограмотителен курс по темата. В противен случай ще им е трудно да преценят лъжат ли ги управляващите, или не.


За анализ на достоверността на правителствените прогнози, свързани със структурния дефицит, и дума няма да може да става. Публиката щенаучава дали правителството се е вместило в изискванията, или не едва когато ЕВРОСТАТ излезе със заключение по въпроса или ако Европейската комисия наложи на страната ни процедура за свръхдефицит. Но да не стигаме до черните сценарии.


Другите


две изисквания към дефицита

- да е пресметнат на касова или начислена основа, ще всеят допълнителен смут, и то не само в депутатските редици.В проектозакона е казано, че дефицитът на начислена основа ще се смята по методиката на Европейската система от национални и регионални сметки и не може да е над 3% от БВП. А пък дефицитът на касова основа не бива да превишава 2% от БВП.


Това достатъчно ясно показва, че превишението на държавните разходи над приходите не може да е по-голямо от въпросните 2 процента. Когато към тях се добавят и задълженията, които бюджетът не е изплатил, максималният размер на дефицита небива да надвишава 3 процента.Как обаче тези ограничения кореспондират с правилата за структурен дефицит, никъде не е обяснено.Добре поне, че в проектозакона е записано при какви обстоятелстваправителството може да се отклонява от зададените ограничения за структурен дефицит. Това може да става при провеждането на реформи с голямо въздействие върху фискалната устойчивост - например в социалната сфера или здравеопазването.


Другата възможност е - ако има спад в икономиката, който е над 3% от БВП. При третия вариант всички ограничения за дефицита отпадат, когато има събитие извън контрола на Министерския съвет. Става въпрос за природно бедствие или война. Според проектозакона тогава правителството контролира всички бюджетни събития в страната.


Ако проектът бъде приет в сегашния му вид, понятието децентрализация просто ще трябва да бъде забравено. На общините са оставенинякакви привидни права да планират годишните си приходи и разходи, новъзможностите им за инвестиционна инициатива са сведени до нула. Бюджетите им трябва да са балансирани, но правата им да поемат дълг са окастрени до крайност.


При това положение


местната власт ще бъде оставена

изцяло на милостта на финансовия министър (който и да е той). Ако министърът откаже исканата от даден кмет субсидия, последният не може да направи почти нищо, освен да вдигне местните данъци итакси (но и за това си има законово ограничение) или въобще да се откаже от инвестиции. И в единия, и в другия случай обаче въпросният кмет сепревръща в марионетка. При това положение опозиционните кметове нямат никакъв шанс да са успешни,освен ако не управляват градове като София, Бургас или Варна.


Министърът на финансите ще може да прави каквото си иска с бюджетите на отделните ведомства и на държавата. Той и само той ще има правомощия да разрешава пренасочването на пари от едно перо в друго. Същото се отнася и за преразпределението на излишъците. Няма никакво значение далидадено ведомство е намалило разходите, или е събрало повече приходи. То няма да може да ползва спестените пари. Финансовият министър може да реши да му ги изземе, за да удари една инжекция на друго закъсало ведомство. Нищо че проблемите в него може да са причинени заради неграмотността на чиновниците, които го управляват, или заради неразумни решения на самото правителство.


Същото важи и ако има натрупан бюджетен излишък. Изпълнителната власт сама ще решава как да си гохарчи. Е да, ще трябва да задели част от него за Сребърния фонд, но останалата ще може да я разпредели, както си иска, без за това да е нужно да получи благословията на Народното събрание.


Така изпълнителната власт става хегемон в областта на държавните, а до голяма степен и на общинските финанси. Подобна концентрация на правомощия едва ли е редна,защото отговорностите за злоупотреба с тях поне в проектозакона липсват.


Всъщност отговорностите при неизпълнение на бюджета са изцяло политически, което означава никакви. Ако например управляващите не спазят изискванията за дефицита, най-много да не ги преизберат. Чудо голямо! Правителството на Бойко Борисов наруши актуализирания през 2009-а бюджет, като превиши дефицита с 45 млн. лв., но от това не последваха никакви санкции. А и няма кактакива да бъдат наложени, след като в Наказателния кодекс не е записано, ченарушаването на Закона за държавния бюджет е престъпление. Но нищоне пречи този пропуск да бъде поправен. Едва ли обаче управляващите ще сасклонни на такъв акт на самодисциплина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във