Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Депутатското безгрижие към надзорните доклади

Всички надзорни органи се отчитат пред Народното събрание,но депутатите не проявяват интерес

Обикновено депутатите привикват ръководствата на контролните институции, когато каруцата се е обърнала

Нищо не пречи депутатите сами да се задължат, чрез приеманите от тях закони, да разглеждат докладите, внасяни в Народното събрание от независимите контролни и надзорни институции. Такова бе мнението на някои членове на парламентарната бюджетна комисия при гледането на проектозакона за Сметната палата. Поводът за подобно изказване е, че години наред не само палатата, а и останалите контролни органи като БНБ, Комисията за финансов надзор, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Комисията за защита на конкуренцията и други внасят своите отчети, но няма случай парламентът да ги е обсъдил в пленарната зала. Истината е, че депутатите се сещат за тях само в извънредни случаи, когато в някой от секторите възникнат проблеми или ако искат да извършат поредната политическа спекулация. Тогава се оплакват, че не били информирани, че институциите са се самозабравили, прикривайки се зад независимостта си...

Последното доказателство е финансовата криза, разтърсила държавата през втората половина на 2014-а, и чиито последствия се отразяват на икономиката и в държавния бюджет за тази година. Едва на финала й народните представители се сетиха да викнат управителния съвет на БНБ за обяснения и се чудеха, че това или онова е станало. А една от основните причини да стане е точно политическата класа. Нищо че тя направи всичко възможно да излезе от цялата ситуация едва ли не като невинна жертва. Точно такъв бе и истинският смисъл на онези декларации, с които ни проглушиха ушите - че банковият надзор се е провалил, че трябват промени в законите за БНБ, за кредитните институции, за банковата несъстоятелност... И до днес продължава да се говори, че е необходимо правомощията на членовете на УС на Централната банка да се пренаредят, че е добре да влезем в единния европейски надзор, че е нужна оценка за ефективността на надзорните институции и какво ли още не.

Междувременно докладът за полугодието на БНБ вече е внесен в парламента.Там е направен отчет за дейността й и е описан бюджетът й за 2015-а. Точно за този доклад обаче и дума не се отваря да бъде разгледан официално от депутатите. Независимо че в него има доста интересни неща. Там например е посочено, че превишението на приходите над разходите на БНБ рязко пада. Трябва ли да дойде април, за да разбере народното представителство, че именно поради тази причина вноската на банката в хазната ще падне от 100-200 млн. годишно на няколко десетки милиона? А през 2016-а може и въобще да няма вноска. Не се ли интересуват тези хора защо се е стигнало дотам. Или, да речем, има ли предвидени средства за оценката на ефективността на банковия надзор, за реформирането му? Тези въпроси могат да получат отговор при едно публично обсъждане, само че някой трябва да се сети и да иска. Защото много по-лесно е, когато се обърне колата, да пищиш, да стенеш и да привикваш този или онзи.

Същото е и с докладите на Сметната палата, която, за сведение на Народното събрание, одитира и Централната банка. Някой заблуден депутат да се е заинтересувал какво пише в тези одити?. Открити ли са проблеми в институцията, какви са констатациите на одиторите...? Така е с докладите на палатата и за държавните дружества. На тях също им се правят проверки, както и на фирмите с над 50% държавно участие. Ето, всички говорят за неуредиците в енергетиката, ама само говорят, а не четат.

И за Комисията за финансов надзор политиците се сетиха, след като сами изфабрикуваха проблема с пенсионните фондове. Сега искат доклад за тяхното състояние, сякаш то се е променило през последните две седмици. Ако се бяха запознали с годишните отчети, които КФН  внася най-редовно в парламента, днес и такива спорове сигурно нямаше да има.. Вярно е, че на 21 януари в парламентарната Комисия по труда, социалната и демографската политика имаше дебати по темата. Но те не бяха по отчета на комисията, а по въпроси, възникнали точно защото депутатите не са си направили труда да го прочетат. Наложи се да им се обяснява популярно, че от  2002-ра, когато са създадени първите пенсионни фондове, реалната доходност върху натрупаните по тях средства е положителна. А реална доходност означава, че спечелените и натрупани по сметките пари са покрили отчетената инфлация и са донесли доходност над нея... Пак от докладите на КФН може да се научи, че среднопретеглената доходност е била 6.99% за последните две години при отрицателна инфлация. За сравнение, средният доход по банковите депозити за граждани в левове през същия  период е бил около 3.5 процента. Тоест, при познаването на тази информация дори и ваканцуващ народен представител щеше сам да си направи  изводите как са управлявани пенсионните дружества. И на всички щеше да бъде спестено изговарянето на много нелепости и вземането на погрешни решения. Друг е въпросът дали нашите политици не предприемат повечето от своите ходове, интересувайки се единствено дали ще се харесат на публиката, а не доколко са правилни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във