Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Депутатски заигравки със заплатите на УС на БНБ

Възнагражденията на управителя на БНБ и на членовете на управителния й съвет вече са известни. Както на предишните, така и на избраните наскоро. Преди празниците в свое официално съобщение БНБ оповести, че след изразено желание и декларирано съгласие от Иван Искров,  Калин Христов и Димитър Костов Централната банка публикува информация за тяхното брутно средномесечно възнаграждение. То включва всички форми на основни и допълнителни възнаграждения преди облагане с данъци за периода от юли 2014 до юни 2015 година.

Според изнесените данни бившият вече гуверньор Иван Искров е получавал 16 546.05 лв., а подуправителите Калин Христов и Димитър Костов са вземали по 14 983.21 лева. Тук липсва информация за възнаграждението на бившия подуправител и шеф на управление "Банков надзор" Цветан Гунев. Но по думите му никой не го е търсил, за да му поиска съгласие данните за неговото възнаграждение да бъдат обявени. Но той има някои интересни виждания по темата, които сподели пред в. "БАНКЕРЪ" и които публикуваме отделно (виж карето).

Близо месец преди сегашното съобщение БНБ публикува и възнагражденията на новоизбрания и вече действащ управителен съвет, ръководен от гуверньора Димитър Радев. Да напомним, че той получава 15 368 лв., тримата му заместници вземат по 13 173 лв., а другите трима членове на управителния съвет - по 4391 лева. Вижда се, че не става дума за никакви 45 хиляди месечно, както твърдяха някои депутати. Изглежда логично с публикуването на цялата тази информация от БНБ темата с възнагражденията на хората, които я ръководят, да бъде разкрита. Само че не бива да забравяме че този въпрос го отварят отново и отново политиците, които се ръководят от своя специфична логика - детерминирана от предстоящите избори, от опитите за разширяване на влиянието им в обществото и от създаването на предпоставки и инструменти за политическа търговия. В резюме - нещо от рода: ние няма да повдигаме повече въпроса със заплатите, ако вие ни направите тази или онази отстъпка (или услуга). Всяка политическа формация, която рови около темата за възнагражденията на УС на БНБ, е движена от една или от няколко от тези причини. Неслучайно на

регулирането на възнагражденията на УС на БНБ

са посветени два отделни законопроекта, които са вече в Народното събрание. Единият е написан от Велизар Енчев, вторият е на група депутати от Реформаторския блок. И докато Енчев предлага кратък текст за промяна в Закона за БНБ, според който заплатата на управителя и на подуправителите не могат да са по-високи от възнаграждението на председателя на Народното събрание, то Реформаторският блок настоява за няколко нови алинеи, чрез които да бъдат регулирани дори възнагражденията на началниците на дирекции и отдели в Централната банка. Идеята на Реформаторите е да обвържат заплатата на гуверньора с тази на председателя на Народното събрание. "За управителя - основно месечно възнаграждение в размер на 95% от размера на възнаграждението на председателя на Народното събрание. За подуправителите - основно месечно възнаграждение в размер на 90% от размера на възнаграждението на управителя на БНБ. За останалите членове на управителния съвет - основно месечно възнаграждение в размер на 80% от размера на възнаграждението на управителя на БНБ.  За директорите на дирекции - основно месечно възнаграждение в размер на 70% от размера на възнаграждението на управителя на БНБ. За останалите служители - основно месечно възнаграждение в размер на до 60% от размер на възнаграждението на управителя на БНБ в зависимост от длъжността, отговорностите, притежаваната квалификация и прослужения стаж", предлагат Реформаторите в своя законопроект.

Основния мотив за искането на цялата тази законова регламентация на заплатите в БНБ наскоро изложи депутатът Мартин Димитров. В сутрешния блок на една от телевизиите преди десетина дни той заяви, че ръководството на БНБ не носи по-голяма отговорност от председателя на Народното събрание или от премиера на държавата. Другият мотив според него е, че Централната банка работела с публични средства. Аргументите изглеждат сериозни, но дали наистина са неоспорими?

По въпроса за

отговорността, която носят членовете на УС на БНБ

Тя реално може да се измери само с финансови параметри. Не знаем за какви финансови показатели на държавата носи отговорност председателят на Народното събрание?! Като че ли за никакви. Той дори не е и държавен глава. А отговаря за безпроблемното функциониране на Народното събрание и законодателната му дейност. Едва ли има председател на Народното събрание, който да не се е справил успешно с това. За разлика от гласуването с чужди карти. Но да не издребняваме. Премиерът може да се каже, че отговаря за управлението на цялата държава с брутен вътрешен продукт от 82 млрд. лв. и за консолидиран бюджет на сума 36 млрд. лева. Важно е да се подчертае обаче, че за нито една своя грешка, докато управляват, председателят на Народното събрание и премиерът не носят съдебна отговорност. Не могат да бъдат обвинени и за престъпна небрежност, ако някой непремислен закон или наредба - например в областта на данъците или на бюджетните плащания, сринат икономиката или отделни отрасли от нея. За разлика от членовете на УС на БНБ. Пример в това отношение е именно Цветан Гунев, срещу когото бе повдигнато обвинение по повод на затварянето на Корпоративна търговска банка. Добра представа за отговорностите на тези хора дава финансовото изражение на дейностите, с които са натоварени членовете на УС на БНБ. Подуправителят, ръководещ управление "Емисионно", ежедневно контролира сделките по инвестирането на валутния резерв, чийто общ размер е 37.72 млрд. лв. - повече, отколкото е сумата на консолидирания държавен бюджет. Подуправителят, ръководещ управление "Банково", надзирава платежните системи на страната, през които годишно преминават около 650 млрд. лева. На подчинение на подуправителя, отговарящ за управление "Банков надзор", е целият банков сектор, чиито активи общо са над 84 млрд. лв. - повече от брутния вътрешен продукт на България. Сериозните сривове във всеки един от тези сектори може да доведат буквално до анихилирането на икономиката и на бюджета на страната. Цитираните числа са добра илюстрация за размера на отговорностите.

Важен аргумент, на който наблягат реформаторите, е, че

БНБ ползва публичен ресурс

Тук също има съществени детайли. Няма спор - строгост и взискателност са нужни. Но БНБ е единствената държавна институция, която финансира разходите си чрез собствени приходи от инвестирането на валутния резерв. Централната банка не само покрива разходите си и формира превишение на приходите над разходите, част от което, след като задели резерви, внася в бюджета. В този смисъл БНБ е едва ли не единствената кредитна институция, която е донор на държавната хазна. Всички останали - от Народното събрание до отделните министерства и ведомства, както и независими регулатори като Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията и други подобни, са на бюджетната хранилка, защото получават субсидии. Затова е малко странно депутатите, които също са бюджетни храненици, да искат да регулират законово заплатите на хора, работещи в структура, която сама си изкарва парите. И на този фон да анализираме аргумента за публичните средства, с които работи БНБ.

Единствените

привлечени пари, с които Централната банка работи

са тези, които са отразени в пасива на управление "Емисионно". На първо място това са банкнотите и монетите в обращение, чийто общ размер е 12.06 млрд. лева. Вярно, това е публичен ресурс, но не бива да се забравя, че БНБ го емитира по задължение -  не за да печели от разликата между номиналната цена на банкнотите и цената за тяхната изработка и пускане в обращение, а защото българският пазар има нужда от тези банкноти. Много интересно щеше да е, ако БНБ откаже да емитира банкноти как ще изглежда икономиката ни - пазар за размяна в натура? Да не говорим, че за  поддръжката на паричното обращение БНБ прави немалко разходи през годината. А за тези, които толкова много държат на аргумента за публичния ресурс, ще кажем, че ако страната влезе в еврозоната, БНБ ще бъде лишена от правото да емитира банкноти и съответно от въпросния публичен ресурс.

Втората позиция в пасива на управление "Емисионно" е "Задължения към банки" - с общ размер от 11.5 млрд. лева. Там са минималните задължителни резерви и ликвидните пари, които банките поддържат по сметките си в БНБ. Нищо публично няма и в тях, защото по същество това са доброволно или принудително получени от БНБ пари, които са частна собственост.

Третата позиция е "Задължения към правителството и бюджетни организации". Това е т.нар.

фискален резерв с общ размер от 8.1 млрд. лева

Тези пари вече наистина са публичен ресурс. Но правителството не е длъжно да ги държи в БНБ (с изключение на някои фондове, свързани с АЕЦ "Козлодуй"). И ако на депутатите толкова им бърка в очите, че БНБ работи с публичен ресурс, правителството може да повери целия фискален резерв на търговски банки, каквато практика вече има за част от него. Друг е въпросът дали на управляващите им стиска да предприемат подобен ход, защото той ще увеличи риска за държавните вложения. Но този въпрос може да бъде обсъден в Народното събрание. Да видим тогава каква песен ще запеят апологетите на тезата за публичния ресурс?!

Четвъртата позиция в пасива на управление "Емисионно" е "Задължения към други депозанти". Там са парите на Фонда за гарантиране на влоговете - 763.7 млн. лева. В тях също няма нищо публично, защото той се пълни от вноски на банките и по същество това са частни пари. И последната позиция е депозитът на управление "Банково". Както се разбира от названието му, това са собствени средства на БНБ, с които тя при необходимост и в съответствие със законовите ограничения изпълнява ангажимента си на кредитор от последна инстанция. Във всеки случай към формирането на тези средства държавата няма никакъв принос.

От всичко казано дотук се вижда, че тезата на депутатите за отговорността на членовете на УС на БНБ и за публичния ресурс, с който работи Централната банка, не издържа на критиките. Затова тези техни аргументи за регулирането на заплатите на ръководството на БНБ едва ли могат да се приемат за състоятелни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във