Банкеръ Daily

Финансов дневник

Депутатите успяха да гласуват само финансовата рамка на бюджета

След близо 12 часа дебати и над сто предложения между първо и второ четене, парламентът успя спяха да гласува единствено член 1 от закона - текстът, в който са основните параметри на бюджета - приходи и разходи по отделни пера. Финансовата рамка на държавния бюджет за 2022 г. бе приета със 133 гласа "за", 96 - "против" и един въздържал се. Теста подкрепиха  депутатите от управляващото мнозинство - "Продължаваме Промяната", "БСП за България", "Демократична България" и "Има такъв народ". "Против" бяха депутатите от ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане". 

Предвиждат се приходи в размер над 57,2 млрд. лева и разходи от над 63,1 млрд. лева. Заложеният дефицит е в размер на 4,1 на сто от БВП. Над 31,6 млрд. лв. са предвидените данъчни приходи. Прогнозите на правителството са за безработица от 5 на сто и инфлация от 5,6 на сто. Предвидените средства за социалния сектор са над 20 млрд. лв., а за здравеопазване - 8,3 млрд. лв.  Предвижда се запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост. 

Над 140 предложения са направени по проектобюджета за тази година между двете четения на законопроекта.

В рамката за увеличение на трудовите възнаграждения на учените от Българската академия на науките при изпълнение на индикатори за научно и иновационно развитие са  заложени 20 млн. лв.  С толкова бяха намалени парите за съдебната власт. 20 млн. лв. са и предвидените средства за увеличение на възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища. 

За саниране и ремонт на студентски общежития се заделят 35 млн. лв., други 80 млн. лв. – за изграждане и реконструкция на детски ясли, градини и училища. Десет милиона лева са заделени за училищни автобуси, други 18 млн. лева - за разширяване на достъпа и обхващането в задължително предучилищно образование на четиригодишните деца. 90 млн. лв. се предвиждат за повишаване на интереса и увеличаване на извънкласните дейности. Още 15 млн. лв. са предвидени за изграждане и ремонт на съществуващи спортни площадки в училищата. За инвестиции в изграждане на спортни обекти, в т.ч. довършване на спортна зала „Арена Бургас“ са предвидени 17 млн. лв. 

В сектор здравеопазване за подкрепа на персонала на първа линия срещу разпространението на COVID-19 за период от шест месеца са предвидени 352 млн. лв. Още 76,7 млн. лв. се заделят за щадящи бързи антигенни тестове за учениците. Над 19,2 млн. лв. се заделят за ваксини и още толкова за осигуряване на лекарствени продукти за лечение на COVID-19.

За подпомагане на семейства с деца до 14-годишна възраст в период на извънредна епидемична обстановка са отделени 36, 5 млн. лв. Средствата, предвидени за компенсиране на разходите за отглеждане на деца, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли и градини, са 600 хил. лв. Със 110 млн. лв. държавата ще подпомогне работници и служители, за които са наложени временни ограничения в периода на извънредно положение по различни мерки за заетост и по Националния план за действие по заетостта през 2022 г. 

За изплащането на извънредния труд на служителите от Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ при овладяването на пандемията COVID-19 за шест месеца са заложени 26 млн. лв. С още 102 млн. лв. правителството ще компенсира дохода на пенсионерите след отпадането на ковид добавката до нивото от месец декември 2021 г. 

За туроператорите, ползващи въздушни превозвачи, се отделят 25 млн. лв. Допълнителни пет млн. лева бяха отделени за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони. Сумата нарасна от 50 на 55 млн. лева по предложение на председателя на бюджетната комисия Любомир Каримански.

За отбрана са предвидени 180 млн. лв. за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за новия тип боен самолет. Други 100 млн. лв. ще бъдат разходвани за придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Над 126, 2 млн. лв. са отделени за придобиване и модернизация на въоръжение и техника.  

В сектор външна политика е предвидена помощ за развитие за Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“ в Молдова в размер 1 млн. лв. 

Изненадващо депутатите приеха 12 милиона лева повече за сектор култура. Това стана, след като мнозинството подкрепи отхвърленото от бюджетна комисия предложение на председателя на комисията Любомир Каримански  от "Има такъв народ"  Текстът, с който се отпускат допълнителните средства, бе подкрепен със 126 гласа „за“, 68 – „против“ и 35 – „въздържал се“.  

Според приетите разпоредби държавните културни институции в областта на културното и аудиовизуалното наследство, музеите и художествените галерии с регионален характер ще получат финансова подкрепа чрез увеличения с до 50 на сто от стойностните показатели на стандартите за тяхното финансиране, включително за възнагражденията на персонала – 12 млн. лв. 

Приемането на текста бе посрещнато с оживление в залата и бурни ръкопляскания, след като по-рано днес представители от сектор „Култура“ излязоха на протест пред сградата на парламента. Пред журналисти премиерът Кирил Петков и вицепремиерът и финансов министър Асен Василев коментираха, че пари ще се дават само за ефективна работа и се прекратява практиката пари „на ангро“. 

От „Продължаваме Промяната“ имаха свое предложение по проектобюджета, също в размер на 12 млн. лв. за финансова подкрепа, но въз основа на проекти, които да бъдат отпускани за държавните културни институти, музеи и галерии с регионален характер, след одобрение на министъра на културата. 

След гласуването „БСП за България“ поискаха 20 минути почивка. 

След над 12 часа работа парламентът малко преди полунощ прекрати пленарното заседание заради липса на кворум. Това стана малко след като започна обсъждането на бюджета за съдебната власт. В парламента за тази точка дойде и правосъдният министър Надежда Йорданова. 

Първоначално депутатът Хамид Хамид от ДПС поиска заседанието да се излъчва отново на живо по БНТ1 и БНР. Явно предстои изключително важен дебат, 47 есемеса защо дебатът не се предава по БНТ и БНР, интересът е огромен, аргументира искането си той.  По-рано предаването на дебатите по двете национални медии бе прекратено по предложение на "Продължаваме Промяната" (ПП). При гласуването на предложението на Хамид се установи, че в зала няма достатъчен брой депутати - 121. Хамид поиска прегласуване, но такова не се осъществи. Тогава председателстващият заседанието Мирослав Иванов (ПП) обяви проверка на кворума чрез компютъризираната система. Установено беше, че в зала са регистрирани 62-ма депутати от 240. Иванов обяви край на заседанието и заяви, че дебатите и гласуванията ще продължат днес (24 февруари). 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във