Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Депутатите приеха промените в Закона за потребителския кредит

Парламентът прие на първо четене поправките в Закона за потребителския кредит, внесени от Йордан Цонев от ДПС, Румен Гечев от БСП и народни представители от двете парламентарни групи.

Промените предвиждат предсрочно погасяване без наказателна лихва на жилищни и ипотечни кредити след първата една година, а през първата година наказателната лихва да не може да е над 1%.

Забранява се на банките да събират някои видове такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно - такси и комисионни за действия, свързани с одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление.

Освен това кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие.

Друга промяна е въвеждане на пазарни индекси при определянето на референтния лихвен процент - SOFIBOR, EURIBOR или LIBOR.

Предвижда се възможност кредитополучателят да има право да избира дали да отговаря за кредита с цялото си имущество, или само до размера на обезпечението, като при този вариант кредитът ще бъде по-скъп.

Обхватът на закона ще бъде разширен и при т.нар. „бързи кредити" под 400 лева. Това се налага, тъй като напоследък зачести практиката на отпускане на заеми до 399 лева при неизгодни и в много случаи неясни условия за кредитополучателите.

"След второто четене на закона, което вероятно ще стане другата седмица, българските граждани и кредитополучатели, а и вложителите, ще имат по-високи гаранции и ще имат достъп до потребителски кредити при по-благоприятни условия", коментира един от вносителите социалистът Румен Гечев.

„Най-общо мога да кажа, че първо, хармонизираме българската банкова среда с тази на ЕС и засилваме пазарното начало, т.е. банките вече ще работят по лихви, които се определят от пазара. Става дума за плаващата лихва. Второ, намаляваме броя на таксите, които ще плащат кредитополучателите своеобразно европейските стандарти и третото, което е особено важно - при жилищните ипотечни кредити задължаваме търговските банки да предложат алтернативен кредит на кредитополучателите, става дума за жилищните кредити, при които в случай, че те са неплатежоспособни, тяхното задължение към банката ще отпадне с напускането на ипотекираното жилище", заяви още Гечев.

„Тези кредити ще бъдат по-скъпи, колко по-скъпи, ще зависи от пазарните условия, но българските граждани, които решат да плащат тази по-висока лихва, ще имат една сигурна гаранция, че те няма да изпаднат не само в състояние на неплатежоспособност, но изпадайки в такова състояние, те няма да имат допълнителни задължения към банката. Вие знаете, че има семейства, които не само, че им се взимат жилищата, но до края на живота си те трябва да плащат разликата между продаденото жилище от съдия-изпълнител и дължимата сума към банката. Тези, които са направили 12 плащания по кредита си - жилищен и ипотечен - няма да дължат повече пари на банката, т.е. те могат свободно да рефинансират от друга банка, при положение че имат достъп до по-евтин ресурс, т.е. по-ниска лихва. Досега това не беше възможно, тъй като т.нар. наказателна лихва беше около 4-5% , което практически забраняваше на кредитополучателите да ползват ресурс от друга банка", обясни Гечев.

От ГЕРБ обаче изразиха известни резерви към промените.

Емил Радев от опозицията посочи, че с промените банките се задължават в едномесечен срок от обявяване на кредита за предсрочно изискуем да пристъпят към принудително изпълнение към имуществото на длъжниците.

„С едностранно производство банките се снабдяват с изпълнителен лист на основание извлечение от сметки, образуват изпълнително дело и възраженията на длъжника не спират изпълнителното дело”, заяви Радев.

„С въвеждане на тази норма вместо банките да могат да преговарят с длъжника за отсрочване и разсрочване, за нов план за погасяване, ги задължаваме директно да започнат изпълнителни производства, в които стотици и хиляди български граждани губят жилищата си”, разясни още той.

Facebook logo
Бъдете с нас и във