Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Депресията у нас приключва

Финансистът Емил Хърсев пред в. БАНКЕРЪ

Емил Хърсев е роден на 19 октомври 1961 г. в Димитровград. Завършил е немска гимназия в София, после специалност финанси във ВИИ Карл Маркс (днес УНСС). Защитил е дисертация на тема Еволюция на парите. Бил е член на бордовете на БНБ, Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ, МБИС в Москва. Доцент е по банково дело в УНСС, собственик на Хърсев Ко.

nbsp;


nbsp;


Г-н Хърсев, за мен е странно, че при липса на търсене на кредити лихвите по тях не падат по-осезаемо, което би повишило атрактивността им. Защо е така? Парите и кредитът в частност все пак са стока, цената на която би трябвало да се влияе от търсенето и предлагането?


- Аз съм съгласен с вас, но тук, при кредитите, цената явно не се определя основно от моментното търсене и предлагане. Според мен един друг фактор е водещ в момента. Чуждестранните банки майки изтеглят депозитите си от българските поделения, с които до момента са ги финансирали, и този ресурс в момента се замества с местен ресурс. От друга страна, лихвените нива се ориентират по очакваното, по бъдещето. А очакванията са свързани с изхода от депресията, която се е настанила в България, в Европа и в целия свят. Свърши ли депресията, започне ли растеж, търсенето на кредити ще се оживи и банките ще започнат да се конкурират за добрите проекти. Вероятно и с цената на кредита и условията по него.


При всичките уговорки за отвореността на страната ни към света и европейското членство кога според песимистичните и оптимистичните ви очаквания ще дойде краят на депресията за България?

- Изходът от депресията не е нещо, което се случва в една отделна страна или пък някой може по някакво чудо да се отърве. Кризите започват и завършват в цели региони, цели континенти, практически в целия свят. Никой не би могъл да предвиди колко време ще трае един период на депресия. Както си спомняте, още преди две години западните лидери бяха започнали да говорят, че лошото вече е свършило. У нас също се изразяваше подобен оптимизъм. Последва, така да кажем, обратно развитие, обхванало по-голямата част от Европейския съюз. И все пак има как да се направят някакви изчисления - например, ако сравним профила на сегашната криза с Великата депресия, т.е. периодът започнал през 1929-та и завършил през 1940-а година. В нашия случай периодът на разпад продължи около година и половина, докато по време на Великата депресия той е продължил от 1929-а до 1933-а година, което значи два пъти по-дълго. След като при сегашната световна криза етапът на спад е протекъл два пъти по-бързо, можем да допуснем, че така ще се получи и при депресивната фаза. И като познаваме историята на излизането от Великата депресия, можем да направим извода, че при нас кризата трябва да приключи за три и половина - четири години.


Това значи, че сме почти на края на депресията и светлото бъдеще предстои?

- Да, този извод може да се направи. Но все пак имайте предвид, че това са някакви допускания, базирани на минал опит и на нищо друго.


При тази зависимост на България от развитието в Европа и света възможно ли е лихвите в страната да се намалят по някакъв административен начин, каквито приказки имаше на високо държавно ниво?

- Не е нормално някой по административен път да определя каквато и да било цена у нас. Правени са опити при различни режими да се определя цената на дадена стока. Това винаги е водело само до едно - дефицит.

Стоката, закована за една непазарна цена, винаги изчезва. Аз се отнасям с безкрайно учудване към всички тези опити да се регулират цени. Не ми е ясно защо някои хора си мислят, че ниските цени са хубави, а високите - лоши. Според мен хубави са равновесните цени, а всички останали, неравновесните, са лоши и показват, че има проблем в икономиката. Глупаво е да си мислим, че ако поддържаме ниски цени, сме свършили нещо хубаво за хората. Глупаво и смешно, защото след кратко или по-дълго време същите тези цени ще ни ударят по челото.


Да направим едно лирично отклонение. Прави впечатление, че държавата се опитва да се намеси административно почти навсякъде - основни храни, горива, лихви и т.н. Как бихте коментирали наскоро влязлата поправка за обменните бюра, според която те не могат да отклоняват курсовете си продава и купува с повече от 5% от централния валутен курс за деня, който БНБ обявява. Кешовата валутна търговия е един подбранш, напълно пазарен, защо не оставим сарафите да се бият за клиенти, вместо да им ограничаваме конкуренцията?

- Бих ви отговорил рязко. Става дума за едни дребни икономически съществувания, които нямат достатъчна икономическа настоятелност, че да се потърсят по съответния ред установяването на противоконституционност на такова едно решение. Това е част от порочната идея да се определят пределни цени за някои участници на пазара. Защо се ограничават само сарафите, защо не се прилагат същите мерки и за банките? Ако бях собственик на обменно бюро, бих въстанал. Не може нещо да е забранено на Бика, а да не е забранено на Юпитер.


Защо се върши това безумие?

- Наредбата е абсолютно безсмислена, когато става въпрос за обуздаване на измамниците. В този бранш ги има, но къде ли ги няма. Не може да се борим с тях, като орязваме пазарната свобода. Поправката в тази наредба изглежда като чисто пъчене на бюрокрацията. Ние казваме, това е.

nbsp;


Все едно Министерството на финансите да приеме Наредба 7, в която да запише: Министерството на финансите разрешава на Дунава да тече. Точка първа: Духай ветре!

В един момент обаче някой се сеща, че нещо не е наред и прави важната промяна: Не духай ветре! Ако говорим сериозно, подобни промени може да са съдбоносни за определена част от бизнеса.


Нека да се върнем към лихвите. Веднага след успешното пласиране на българските еврооблигации се заговори, че това ще доведе до падане на лихвите в страната. Мислите ли, че има някаква пряка връзка между двете неща и в това ли е финансовата логика?

- Да, има връзка, но това не може да стане чак толкова бързо. И не точно по този начин, по който ние го очакваме да стане. По принцип очакваният доход до падежа на държавните ценни книжа, в случая облигациите - този който се установи на пазара за една страна, се превръща в база, върху която се определят всички лихви в международните кредитни отношения. В момента доходността от българските държавни ценни книжа е ниска и ако се предложи български проект за финансиране на международните пазари, лихвата ще е близка до тази. Искам да кажа, че лихвата, която държавата плаща, определя лихвата, която частни инвеститори могат да получат на международните парични пазари. Такава е финансовата практика.


Но вие ми говорите за външни лихви, а не за тези вътре в страната.

- Пряко влияние между лихвата по еврооблигациите и лихвите в страната няма или поне аз не бих очаквал. Да, лихвите в страната биха могли да спаднат, но по една друга логика. След като има доверие в страната, изразяващо се в ниски лихви при външно финансиране и лихвите в страната са високи, би трябвало да очакваме прилив на капитали у нас, поради лихвения марж между българския и чуждестранния пазар. Единствено увеличеното предлагане на депозити може да доведе до балансиране на вътрешното и международното лихвено ниво.


Значи депозитната маса трябва да се вдигне още, включително и с външна интервенция, за да се наклонят по-силно везните и да се появи пазарното уравновесяване, което да смъкне лихвите?

- Именно.


Защо обаче такъв приток на капитали не идва - при продължителната финансова стабилност на страната, добрата цена на финансирането на държавните дългове, добрите кредитни рейтинги на България, която между другото е и данъчен рай с ниските си ставки?

- Не идва не защото ценовият лихвен диференциал не съществува. Напротив, той е доста сериозен, става въпрос за 4-5 процента. Не идва, защото го е страх. Инвеститорите разсъждават регионално. The Balkans, oh,no,no,thank's! Балканите, това е страшно място преди, опасно е и сега. Там са Гърция, Сърбия и Румъния, е и България...


Но едва ли някой български инвеститор разсъждава така за Латинска Америка. Разликата между Бразилия и Аржентина е фундаментална, но колко хора, които специално не са се интересували, знаят това? Чили и Перу са си все едно. А Чили е една от най-модерните държави с дисциплинирана икономика, наподобяваща западния модел, докато Перу е на второ място по размер на сивата икономика. Това е положението.


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във