Банкеръ Daily

Финансов дневник

Депозитният туризъм влиза в сезон

Възможно е масово преместване на спестявания в България от една банка към друга при очакваното повишаване на лихвите по депозитите. Такава тенденция очерта специално за в. "БАНКЕРЪ" доц. Григор Сарийски от Икономическия институт на БАН.

“В момента, в който някоя банка започне да предлага по-атрактивни лихви по депозитите, много лесно ще се теглят пари от друга банка и ще се влагат в нея. Напълно е възможно да видим депозитен туризъм още през лятото”, прогнозира икономистът.

Проверка на "БАНКЕРЪ"  показа, че разслоението в лихвените нива по депозитите се ускорява. Големите свръхликвидни банки, част от международни банкови групи, държат процентите близо до нулата, докато малките трезори вече имат четири-пет пъти по-високи лихви от тях по някои депозити. Взехме за база за сравнение депозит от 1000 лв. за три месеца. Докато най-големите ни банки са заковали лихвите си на 0.01%, а други предлагат продуктите си на равнища 0.05-0.09%, малките банки предлагат доста по атрактивни условия. Например "Онлайн депозит" на БАКБ е при лихва 0.55%, а "Асет изкушение 3" на "Интернешънъл асет банк" е при лихва 0.46 на сто.  Подобни разлики вече започват да правят впечатление на вложителите и те местят пари за по-добра доходност.

Другата интересна тенденция, която се наблюдава, е преливането на депозирани средства от срочни депозити в разплащателни сметки. По думите на доц. Сарийски гражданите и бизнесът твърдо предпочитат да държат парите си на разплащателна сметка и безсрочен, а не на срочен влог, защото по-лесно оперират с тях. Те не са мотивирани да спестяват дългосрочно, защото разликата в лихвите е много малка.

"Това, че в рамките на общата тенденция депозитите на фирмите нарастват далеч по-бързо от тези на домакинствата, е сигнал за затруднен инвестиционен процес в реалната икономика", коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев. Сигнал е и за това, че гражданите се преориентират от срочни депозити към разплащателни сметки, бихме добавили ние.    
"На този фон среднопретеглените номинални лихвени проценти по депозити леко се снижиха в сравнение с равнищата им от края на 2016 година. Така по депозитите средният процент в края на годината  беше 0.3% годишно. На фона на завърналата се инфлация (2.8% за 2017 г.) реалната лихва по депозитите бе -2.5%", коментира Калчев.

Според доц. Сарийски трудно може да се предскаже наближава ли моментът на масовия депозитен туризъм - в смисъл какъв лихвен марж би отпушил тази тенденция. "Това е все едно да определите кога водата ви под душа ви става гореща", казва той. И добавя, че има наченки, първи нагласи за подобно поведение. Той мотивира това си твърдение с паричната статистика на БНБ през ноември. Става ясно, че квазипарите са намалели за една година с около 420 млн. лева. Това показва, че парите по срочните депозити намаляват за сметка на тези по разплащателните сметки. А смисълът на това потребителско поведение е  гъвкавост. В смисъл да могат бързо да реагират, когато решат в коя банка и на какъв срочен депозит ще си вложат парите - да не им се наложи да изчакват срока на договора или пък да го прекратяват предварително, с което да изгубят и малката доходност, която са натрупали.

(Паричният агрегат, наричан потенциални (квази) пари, включва в себе си срочните и спестовните депозити и депозитите в чуждестранна валута. Както се вижда, съставките на втория агрегат са вече с по-ниска степен на ликвидност в сравнение със съставките на първия агрегат. Срочните депозити са депозити, които могат да бъдат ползвани от вложителите след изтичането на определен срок (у нас от един месец до една година). Спестовните депозити включват детските и жилищноспестовните влогове.)

Тенденцията започва още от пролетта на 2017-а. През април е отчетен първият отрицателен прираст на годишна база при квазипарите. През април 2016-а квазипарите са били 38.5 млрд. лв., а година по-късно -  38.3 млрд., т.е има отрицателен прираст от около 170 млн. лева. През втората половина на миналата година приносът на квазипарите за увеличаването на паричното предлагане е отрицателен. В началото на второто полугодие разликите на годишна база бяха около 120-150 млн. лв. месечно, докато през юли и август понижението е с по около 300 млн. лв. и до края на годината има има ясен тренд и своеобразен пик през ноември. За този месец "изоставането" е 478 млн. лв., а за декември понижението на годишна база е с подобен размер. Това съвпада с момента, в който банките започват да повишават лихвените проценти по някои от депозитните си продукти.

Банките забавиха реакциите си по отношение на отрицателните лихвени проценти, които им предлага БНБ, категоричен е доц. Сарийски. Но намериха някакъв изход - прехвърлят пари в чужбина. Това, което очакваме да правят клиентите - да намерят как да изкарват по-добра доходност и поне да плащат по-малка отрицателна лихва. Малко са банките, които имат нулеви лихви по разплащателните сметки у нас, за да компенсират загубите от отрицателните лихви, на които държат свръхрезервите си. Тук в БНБ е минус 0.6%, а в чужбина пласират депозити при минус 0.2 - минус 0.3 на сто.

"Според мен ще има банки, които специално за големите депозити ще вдигнат лихвите. Помислете какво могат друго да направят", каза доц. Сарийски. Ако вкарате примерно 2 млн. лв. на разплащателна сметка, банката какво може да направи с тези пари? При положение че е свръхликвидна, тези пари не й трябват. Тя не може да ги отпусне на кредит, защото всеки момент можете да ги изтеглите обратно. Фактически единственият, и то силно негативен ефект на тези пари ще бъде това, че банката ще трябва да плаща допълнително пари за свръхрезерви, а оттам и за минимални задължителни резерви. Защото тези пари по разплащателна сметка ще увеличат базата, на която през следващата година ще й смятат МЗР. Според мен нито една банка не иска да плаща повече и ще го имат предвид това. Това първоначално ще започне да се случва с големи депозити в по-малки банки, на които ликвидността вече е пресъхнала, прогнозира ученият от БАН.

БНБ очаква ръст на лихвите

Запазване на нивата на лихвите по новодоговорени депозити за първото тримесечие на 2018 г. очаква БНБ. Това се посочва в последния брой на периодичното й издание "Икономически преглед". Основните фактори, определящи запазването на ниските лихви, според БНБ, ще бъдат високото нарастване на привлечените средства в банковата система и конкуренцията в сектора. Управителят на БНБ Димитър Радев обаче коментира в изказването си пред Асоциацията на банките в България (АББ) по случай Деня на банкера, че се очаква покачването на лихвите да започне по-осезателно през 2019 година. Той го определи като важно глобално развитие, което ще засегне всеки в началото на нормализиране на паричната политика от водещите централни банки, като предупреди, че икономиката ще навлезе в нов възходящ лихвен цикъл - т.е. идва покачване на лихвите. "Това няма да стане веднага. Процесът се очаква да бъде плавен", посочи още Радев.
 

Facebook logo
Бъдете с нас и във