Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Дефицитът за 2012-а зависи от Европейската комисия

Владислав Горанов, заместник-министър на финансите, пред в. БАНКЕРЪ

Г-н Горанов, с какъв дефицит ще приключи бюджетът през 2012 година?

- Със сигурност ще е по-нисък от предварително планирания, въпросът е с колко. Конкретната сума много зависи от това, дали Брюксел ще плати по всички представени от нас сертификати по изпълнени дейности по европейски проекти. Общата сума е за около 400 млн. евро. Имаме уверенията, че това ще се случи, но тъй като според Европейската комисия това ще стане съвсем в края на годината, има риск тези средства да не постъпят в държавната хазна през 2012-а. Засега очакването е за дефицит от малко над 1% от брутния вътрешен продукт.


В абсолютна сума това колко прави?

- От порядъка на около 800-900 млн. лева.


Със или без очакваните европейски пари?

- Това е, при положение че Европейската комисия ни преведе тази година очакваните средства.


А ако не бъдат възстановени?

- Тогава ще отчетем дефицит, който е близък до предварително заложената за 2012-а фискална цел.


Каква ще е сумата на дължимите, но неплатени средства от държавата към частния сектор?

- По бюджетите на общините очакваме те да бъдат 150-160 млн. лв., тъй като към септември 2012-а те са в размер на 176 млн. лева. През последните два-три месеца обаче правителството взе решение да подпомогне някои от общините с най-много натрупани проблеми. Затова очакваме с нашата помощ и техните усилия да свием общата дължима от общините към частни компании, но неплатена сума до 150 млн. лева.


Що се отнася до министерствата и ведомствата - т.нар. централно правителство, към 30 септември 2012-а дължимите от тях, но неплатени суми, са 110.9 млн. лева. Очакваме при годишното приключване на бюджета тази сума да слезе под 100 млн. лева.


Как така се получи, че три-четири месеца държахте бюджета на излишък и последните два или три влязохте в дефицит?

- През тази година, за разлика от друг път, общините много консервативно планираха разходите си, което позволи да ги извършват навреме и без да генерират излишен дефицит, който да оказва натиск върху бюджета на централното правителство.


Освен това обичайно, както и в други години, разходите се струпват през третото и четвъртото тримесечие. И заради всички тези фактори ние едва през ноември отчетохме първия по-голям дефицит с натрупване. Вярно е, че в началото на годината също имаше месеци с малки дефицити, но те бяха вследствие на някои сезонни фактори като вноската на БНБ - която идва след април, по-големите постъпления от корпоративен данък - които са след март и бяха компенсирани. Затова до ноември като цяло отчитахме излишъци, но от края на третото и началото на четвъртото тримесечие започнаха да излизат плащания, които правим по проектите с европейско финансиране, за които сега чакаме да ни бъдат компенсирани от ЕС.


Защо след като толкова дълго през годината бяхте на излишък, фискалният резерв на правителството не се увеличаваше?

- Излишъкът се мери като превишение на приходите над разходите. Има обаче още много други операции, които се отчитат под черта и не се показват в приходната или разходната част.Съществуват хипотези, при които ние може да отчитаме дефицит, но заради постъпления от големи приватизационни сделки или заради нетни приходи от пласиране на облигации или преки заеми, които не се отчитат като бюджетен приход, фискалният резерв да расте. И обратно, може да имаме периоди на излишък, когато да използваме големи суми от него за погашения на държавни дългове, заради които фискалният резерв да намалява.


Това обаче означава, че публикуваните данни за изпълнението на бюджета не дават точна информация за финансовото здраве на държавата?

- Не е така, защото ние даваме отчети и за операциите, свързани с дълга и други трансфери, които се записват под черта. Така че, ако се разгледат комплексно всички данни, може да се състави ясна картина за състоянието на държавните финанси. Пък не забравяйте, че когато бюджетът е на излишък, това винаги е добре за държавата, тъй като дори този излишък да се харчи за погашения по държавния дълг, той води до неговото намаляване, което повишава фискалната стабилност на страната.


Как ще оцените парламентарните дебати по бюджет 2013-а - вяли, безплодни, популистки, професионални или бурни?

- Опозицията традиционно използва един метод за форматиране на дебата. Това е т. нар. алтернативен бюджет, който колегите от БСП вадят вече втора или трета година подред. В него се акцентира на две тези. Първата е, че не успяваме да се справим със събиране на приходите, и често по този повод ни обвиняват в увеличаване на контрабандата. Тази теза обаче винаги може да се обори с увеличението на приходите от акцизи, увеличените обороти от ДДС и други ефекти от предприетите от нас мерки. Благодарение на свързването на касовите апарати с информационната система на приходните администрации на светло бяха извадени обороти по ДДС за около 5 млрд. лева. Що се отнася до приходите от акциз за тютюневите изделия, те са нараснали с близо 120 млн. лв. спрямо 2011-а, а в сравнение с очакванията, заложени в бюджета за 2012-а, ще отчетем преизпълнение от 130 млн. лв., независимо от тезите, че забраната за тютюнопушене ще намали тези приходи.


За приходите от акциз на горивата нещата стоят по приблизително същия начин, като преизпълнението спрямо 2011-а е с около 40 млн. лева. Така че усилията ни да извадим на светло оборотите дават резултат. Затова успяваме при относително малък реален ръст на БВП да генерираме всяка година близо 1 млрд. лв. повече приходи.


Но Пламен Орешарски твърди, че количеството цигари и горива, които облагате през 2012-а, е много по-малко, отколкото през предишните години. Откъде идва разминаването между неговото и вашето твърдение за събираемостта?

- Разминаването идва оттам, че при безспорно спаднало заради кризата потребление ние успяваме да запазим размера на приходите от акциз. Ако направим статистически съпоставки, ще видим, че акцизите, събрани от правителството на ГЕРБ при неговото управление, са с около 2.6 млрд. лв. повече от акциза, събран от правителството на тройната коалиция.


Да, но при вас акцизните ставки се повишиха. Това не обяснява ли посочените от вас по-високи приходи?

- Не го обяснява. Защото ставките върху горивата нарастваха с по 3-4%, докато номиналният ръст на приходите в абсолютни стойности е доста по-голям.


По отношение на приходите от ДДС аз винаги ще твърдя, че те са свързани с търговското салдо. Когато имаше огромен внос през 2007-а и 2008-а и вие пишехте за големия дефицит по текущата сметка, но приходите от ДДС бяха високи. Когато излязохме на излишък във външната търговия, както бе през 2010-а, тези приходи спаднаха, защото като имаш повече износ, възстановяваш повече ДДС, отколкото получаваш.


Залагате над 10% увеличаване на приходите от различни видове данъци за следващата година. Как, според вас, това се връзва с очакванията за ръст на БВП от 1%, при който е сметнат бюджетът за 2013-а?

- Това може да се обясни по следния начин. Имаме 220 млн. лв. повече постъпления от осигуровки от една, ще я нарека техническа операция. Това са повече постъпления в НОИ за сметка на по-големи разходи в силовите ведомства. Свързано е с увеличаване на осигурителната вноска за хората в системата на Министерството на отбраната и МВР. До момента разходите, които правеше държавата при пенсионирането на тези хора, бяха много по-големи от осигурителните вноски, които им се плащаха към НОИ. Тази тема е много стара и постоянно се повдига от работодателските организации, че държавата не осигурява адекватно ранното пенсиониране на хората от силовите ведомства. И за да покажем адекватните разходи, които държавата прави за отбрана и сигурност, ние увеличихме с 20% пункта от 19 на 39% осигурителната вноска за служителите от системата на МВР, на отбраната и на правосъдието, на ДАНС, на Националната разузнавателна служба и на Националната служба за охрана. Така се увеличиха разходите за тези ведомства и приходите в бюджета на НОИ. Получава се едно нетиране на сумите, които преди не са се виждали като приход или разход, тъй като са минавали под общата шапка на трансферите за НОИ.


Друг фактор за очакваното увеличаване на данъчните приходи е възстановяващото се превишение на вноса над износа, което автоматично, както вече ви казах, води до по-високи постъпления от ДДС. Вече споменах, че очакваме базата, върху която ще се начислява ДДС, през 2013-а да се увеличи с около 5 млрд. лева. С 4 млрд. ще нарасне потреблението, а с 1 млрд. - превишението на вноса над износа. Е, като сметнете 20% ДДС върху 5 млрд. лв., ще видите, че се получават по-големи приходи от този данък в размер на 1 млрд. лв., а ние сме заложили по-нисък ръст от този данък в бюджета за 2013-а.


Данъкът върху лихвите по депозитите логично се превърна в една от най-обсъжданите теми. Как така изведнъж решихте да го въведете от 2013-а, след като дори в най-кризисната за бюджета година - 2010-а, не направихте това? Само не казвайте и вие, че не сте знаели, че лихвите по депозитите на гражданите не са се облагали.

- Естествено, че знаехме кои са изключенията в Закона за облагане на доходите на физическите лица. Само че със същия аргумент, с който вие питате за данъка върху лихвите, аз бих ви попитал защо чак през 2008-а се въведе плоският данък. Въведохме този данък, защото бе необходимо да гарантираме една стабилност и изпълнимост на бюджета за 2013-а, като осигурим планираното увеличаване на пенсионните доходи, което е значително за мащабите на нашия бюджет.


Да, но очакваните приходи от 120 млн. лв. от данък върху лихвите въобще няма да покрият предвидените разходи от 600 млн. лв. за увеличаване на пенсиите?

- Не ги покриват, но помагат да се набавят средства за тяхното покриване, без да се налагат драстични намаления в и без това стагниралите бюджети на други министерства и ведомства.


При дискусиите с вицепремиера Симеон Дянков обаче решихме да направим така, че през 2013-а, която е година на парламентарни избори, изпълнението на бюджета да не е тема на политически дискусии.


Опозицията ви обвинява, че в бюджет 2013-а няма планирани каквито и да е реформи. Какъв е вашият контрааргумент?

- Аз не смятам, че бюджетът трябва да прави реформи. Той може да ги опосредства. Впрочем тук бих попитал: а въвеждането на пенсионна възраст за военните не е ли реформа? Отделните ведомства във взаимодействие с правителството трябва да създадат стратегията за една реформа и едва тогава бюджетът да я финансира. Защото много често наливането на пари в една сфера не значи, че тя се реформира. И типичен пример за това е здравеопазването. В момента там колкото и пари да дадеш, те ще потънат и все няма да стигат.


Друг общественозначим въпрос са парите за майчинство. Защо не увеличихте майчинските за втора година гледане на дете до минималната заплата от 310 лв., след като за целта бяха необходими едва 15 млн. лева?

- Защото за нас вдигането с 20 или 30 лв. на майчинството за втора година не е решаване на проблема. Смятаме, че е много по-важно да създадем условия за бързото връщане на майките на работа. И това е свързано с достъпа им до детски градини. До навършване на една година на децата им те получават до 90 на сто от доходите си. Между другото такъв голям процент обезщетение за отглеждане на малко дете има само в Швеция според мен.


Само че нали знаете, че хората се интересуват колко пари ще получат?

- Сигурно е така, но за нас е по-важно да създадем на майките възможност да се върнат на работа и да вземат онези пари, които са получавали, преди да родят, и които със сигурност са повече от минималната работна заплата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във