Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Данък засенчва усмивката на Фортуна

Управляващи и опозиция съвсем случайно припознаха спечелилите от хазарт като нова кохорта данъкоплатци. Досега печалбите от игри на късмета не се облагаха с плосък данък. Изненадващото решение да има такъв данък изскочи по време на обсъжданията на второ четене на Закона за хазарта в парламентарната бюджетна комисия (на 12 декември). В глашатай и пръв защитник на интересите на фиска се изживя депутатът от Коалиция за България Румен Гечев. Към него се присъедини и шефът на парламентарната комисия Йордан Цонев от ДПС. Разбира се, че годишно в България се изплащали печалби за около 500 млн. лева. Галениците на късмета си ги прибирали без да се гловоболят да ги делят с данъчните. Ако се обложели тези пари, в хазната щели да влязат към 50 млн. лв., което било съществена сума. Не вярвам някой печеливш от случайността да го затрогне това, че ще трябва да плати 10% на държавата, коментира Гечев.


Колкото до същинската тема на поправките в Закона за хазарта, безкрайни спорове предизвика облагането на дейността. В крайна сметка беше прието за издаване и поддържане на лиценз за интернет хазартна дейност да се събира двукомпонентна държавна такса. Тя ще се състои от еднократна такса в размер на 100 000 лв. и променлива част от 20% върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби. Червеният Георги Кадиев призна, че се е престарал с предложението си еднократната държавна такса за онлайн хазарта да е 250 000 лв. и го коригира на 100 000 лв. за лиценз, който обаче да важи за три години. Неговото съвкупно предложение за облагането в хазарта беше отхвърлено, но поправката за срока на лиценза беше приета от комисията.


За хазарта с игрални автомати и за казината такса за лиценз няма да се събира. За тях ще важи правилото 20% върху финансовия резултат плюс десятък за печелившите.


В момента онлайн хазартът се облага с корпоративен данък върху оборота, който е в размер на 15% върху направените залози. Според бранша на онлайн операторите размерът на налога е твърде висок на фона на облагането в конкурентни на България хазартни дестинации, в резултат на което почти няма легално работещ онлайн хазартен оператор у нас. Депутатите не са изчислили как промените ще се отразят на приходите в хазната. Обикновено от данъка върху хазарта фискът събира годишно около 120 млн. лева. По всяка вероятност налогът за легално действащите оператори в момента ще се понижи. Според изчисленията на Цонев това би намалило парите в държавния бюджет с 22 млн. лева. Но има вероятност много от нелегалните онлайн оператори да започнат да работят законно у нас и да внасят данъци.


Не стана ясно какво точно приеха бюджетарите за офлайн хазарта или наземния хазарт, както се наричаше доскоро. На излизане от зала 134 на бившия Партиен дом браншовици и народни представители се чудеха какво точно са гласували по въпроса. Депутати от БСП предлагаха данъкът за офлайн хазарта да се запази на сегашното си равнище - 15% от направените залози, а новата лицензионна такса от 100 000 лв., с която реално данъкът се намалява около три пъти, да важи само за онлайн залаганията. Предложението е внесено между първото и второто четене на промените в Закона за хазарта от депутатите от БСП Георги Кадиев, Румен Гечев, Жельо Бойчев, Борис Цветков и Георги Свиленски.


Големи препирни се завихриха и около работата на онлайн операторите. Както е известно, в момента те не се лицензират, затова сайтовете, през които стигат, до България са поставени в черен забранителен списък - филтрирани са. Те обаче масово намират заобиколни начини да предлагат залагания у нас и работят, без да плащат и лев данъци. А не се лицензират, защото условията по сегашния закон са неприемливи за тях. В този смисъл депутати от опозицията, както и Георги Кадиев обвиниха началника си в бюджетната комисия Йордан Цонев в тайно премахване на филтрирането. Те изтъкнаха, че никъде в проектопромените не са видели да фигурира досегашната система на контрол. И понеже поправките ще влязат в сила от средата на следващата година, го заподозряха, че ще направи реверанс на световните сайтове, като остави сегашното положение на печалби без данъци до 1 юни 2014-а. Защо филтрирането се заменя с глоба, която е посилна за повечето от световните гиганти, попита Кадиев.


Цонев скочи срещу абсолютно необоснованите, според него, нападки и категорично заяви: Филтрирането остава в целия си размер и нищо няма да бъде пипано. В крайна сметка депутатите стигнаха до консенсус - сайтовете от черния списък ще могат да бъдат извадени от него, ако до февруари подадат документи за лиценз по новите правила, а ако лиценз им бъде отказан, ще бъдат вкарани отново в него след първи юни следващата година.


Румен Иванов от Българската асоциация за хазартни и развлекателни игри (БАХРИ) изтъкна, че една и съща дейност ще се облага с две различни ставки. Той посочи, че хазартните оператори осигуряват заетост и плащат данъци, но при подобно облагане ще прехвърлят дейността си онлайн. Компаниите, които оперират офлайн в България, са български, каза той. Други представители на бизнеса казаха пред комисията, че операторите са златни кокошки за бюджета. Менда Стоянова им опонира, че златните кокошки са хората, които залагат. С новото облагане операторите или ще приключат дейността си, или ще минат в интернет, което ще ощети бюджета, твърдят представителите на бизнеса. Спортният тотализатор, ако премине към онлайн залагания, трябва да се обмисли дали ще се облага като наземен, или като интернет оператор, допълниха те.


Спорове придизвика и новият раздел Социално отговорно поведение на хазартните оператори. Промените предвиждат, според Цонев (такава била и практиката в ЕС), неправителственият сектор да се заеме с предпазване на младите хора от порока, превенция и лечение на хазартна зависимост, провеждане на отговорна реклама и маркетинг, както и бързо и ефективно разрешаване на спорове между организаторите и участниците в игрите. НПО-тата ще бъдат финансирани от хазартните фирми, а ще отчитат дейността си както пред тях, така и пред Държавната комисия по хазарта. Бившата шефка на бюджетната комисия Менда Стоянова скочи срещу промяната с два мотива. Според нея операторите ще си създадат свои НПО, които ще правят каквото им разпоредят, или пък неправителствените ще рекетират хазартаджиите, като поделят договорените суми. Затова Стоянова поиска пари да се дават не на неправителствените организации, а да се внасят в Държавната комисия по хазарта. Цонев изрази пълно несъгласие и каза, че потенциалните вратички за неспазване на закони не може да определя законодателството. Така организаторите на онлайн залагания ше внасят годишно поне 50 000 лв., казината - поне 10 000 лв., а всички останали не по-малко от 5000 лева.


Кадиев поиска да се създаде ясна система на арбитраж при споровете между организатори и играчи. Гечев подкрепи тезата, като каза, че както ще се обърне много сериозно внимание на защитата на потребителите на финансови услуги, така и правата на хазартните фенове трябва да са гарантирани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във