Банкеръ Daily

Финансов дневник

Данък „Лихва” загуби смисъл

S 250 cc4e8046 6074 4465 ba0a 77f81601eeeb

5 637 326 лева. Това е окончателният данък върху приходите от лихви по банкови сметки на физически лица за миналата година. Низходящият тренд продължава.

Смехотворните малко над  6 млн. лв. от данък „Лихва“ бяха събрани през Ковид-ната година. Почти два пъти по-малко от предходната, когато НАП инкасира приходи от срамния данък в размер на 11 млн. лева.

Постъпленията от данък "лихва", който беше въведен чрез спорни законови промени през  януари 2013 г., намаляват през всяка от последните години, показват данните от Министерството на финансите. За 2013 г. от този налог в хазната са постъпили 82.4 млн. лв., за 2014 г. приходите се свиват до 65.7 млн. лв., а за 2015 г. - до 52 млн. лева.  През следващите години спадът продължава, но  официални данни за това няма.

Елегантно припомняме, че през последните гoдини лихвите по депозитите се сринаха драстично, а дaнъĸът въpxy лиxвитe пo дeпoзити  го изкълчваха  няколко пъти.Финансовият   "гуру" на първото правителство на ГЕРБ - Симеон Дянков,  въведе ставката oт 10% от 1 янyapи 2013 г. c  пpoмeни в Зaĸoнa зa дaнъцитe въpxy дoxoдитe нa физичecĸитe лицa (ЗДДФЛ). Тогава той смело оповести, че очаква приходът  от новия налог да е  над 120 млн. лв. годишно.

 

След като тези очаквания  не се оправдаха,  в края на 2013 г. беше решено ставката да се намалява c 2% вcяĸa гoдинa. Πpи тaзи cxeмa в paмĸитe нa пет години дaнъĸът тpябвaшe дa достигне до нулата.

B ĸpaя нa 2014 г. тогавашният финансов министър от кабинета "Орешарски" - Петър Чобанов, предложи на парламента дa зaпaзи paзмepa нa дaнъĸa, ĸoйтo по онова време бeшe 8 процента. Ето защо пpeз 2015 г. дaнъчнaтa cтaвĸa се закотви на това ниво и стои на него  и до днес.

Факт е, че към дешна дата се събират 20 пъти по-малко от оптимистичната сума 120 млн. обещавана от Дянков. Данък "Лихва" загуби икономически смисъл.   

Преди две години "БАНКЕРЪ" направи анкета сред депутати дали биха подкрепили инициативата да се отмени скандалният данък "лихва". Идеята за премахването му среща разбиране най-вече сред народните представители със здрав икономически разум и загрижени за волята на избирателите. Но от това нищо не последва. Със сегашното напомняне даваме още един шанс на тези хора, готвещи се за избори, да проявят макар и малко здрав разум.  Въпросът с махането на позорния данък не е силна мярка срещу обедняването на хората, но е знак, че в главите на народните избраници има мисъл и грижа за техния работодател – суверена.

Ниската финансова култура на населението ли е виновна за "данъчната" ни апатия? Или умората от безкрайния преход? Или и двете?

Затова сигурно никой не иска да излезе на улицата или директно да издигне глас в парламента, за да поиска рязане на данъци... Няма как иначе да се обясни, че следяхме години наред тихо и кротко  непрекъснато увеличаващия се бюджетен излишък, опитвахме се да предугаждаме как той ще бъде "разхвърлян" от правителството по пера  и инициативи зад гърба на парламента и не се сетихме, че в цивилизования свят в подобни ситуации режат данъци. Толкова е просто - събират данъци  над плана - значи вземат повече от необходимото, т.е  време е да се намалят  данъците, за да бъдат върнати надвзетите  пари на хората и на фирмите. Защото тези пари ще спомогнат за увеличаване на потреблението, така че поне малко бизнесът да живне. А когато това стане ще бъдат  внесени и повече пари от данъци и ще се случи по-високия растеж.

Набеденият за сериозен приходоизточник на хазната данък върху лихвите  се "издъни". Министерството на финансите пък призна, че данъкът върху лихвата по депозитите не е оправдал очакванията. Очакванията на  Симеон Дянков, на неговия наследник Горанов, на знайни и незнайни политици и депутати-фискалисти, очевидно оказали се погрешни.

Спестовността си върви напред и нагоре. Навремето, когато Дянков въведе този данък, "БАНКЕРЪ” предупреди, че банките ще измислят “хибридни” инвестиционни инструменти, които ще са извън обсега на понятието “депозит”. Така и стана. Сериозният аргумент за премахване на този налог е ниският приход от него, което оскъпява много администрирането му, мотае банките и в крайна сметка ползата от него е никаква.

Но друго си е да вземеш от нещастния депозант и последната му риза.

Пораженията от пандемията върху живота на хората изискваше през миналата есен, когато се обсъждаха данъчните закони, някой да се сети да премахне този срамен данък. Защото при почти нулеви лихви, да прибираш 8% от тях е финансов грях. Но властта отдавна е доказала, че съществува сама за себе си. Затова и повечето антипандемични мерки се оказаха самоцелни.


Вземат ги без да питат


Доходите от лихви по срочни депозити на местни физически лица в търговските банки в страната не се обявяват в данъчната декларация за доходите на физическите лица. Законът не изисква гражданите да декларират или да плащат този данък, защото задължение на банката, в която имат депозит е, да го изчисли, удържи и внесе по сметката на Националната агенция за приходите. Автоматизъм!

Независимо от това дали дадено физическо лице е длъжно да декларира доходите си на друго основание (например получени доходи от хонорари или наеми), данни за размера на депозита, за начислената и изплатена лихва или дължимия данък върху нея не се попълват в данъчната декларация, напомнят от НАП. Лихвените доходи по безсрочни депозити и т.нар. детски влогове не подлежат на облагане с данък върху доходите.

Авансово платените лихви по депозити, чийто падеж е през следващата година също подлежат на облагане, съобразно правилата на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, припомнят от НАП. Ако например през октомври 2020 г. е сключен договор за срочен депозит за срок от 6 месеца, чийто падеж е през март 2021 г., като лихвата е изплатена авансово през 2020 г., доходът от лихви се счита придобит към датата на падежа през 2021 г. и трябва да бъде обложен. В този пример банката трябва до края на април тази година да начисли данъка и да го преведе по сметката на НАП. Смазваща логика, нали?

Facebook logo
Бъдете с нас и във