Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ДАНЪК ЛИХВА - В ЗОНАТА НА НЕИЗВЕСТНИТЕ

Никой не би отрекъл, че данъчните сюрпризи са нещо много неприятно. Може би точно поради тази причина е настъпил часът правителствените финансисти публично да обявят кога и дали ще се облагат с данък лихвите на вложителите. Иначе темата данък лихва в България ще продължава да тегне в пространството и да се тълкува превратно от публиката. Тя идва на дневен ред заради
прилагането на Директива 2003/48 на Европейския съюз
която ангажира страните да предоставят помежду си информация за доходите от лихви, получени от чуждестранни граждани. Т.нар. директива за спестяванията се отнася основно до банковата тайна и в най-общи линии стопява данъчната конкуренция в ЕС. Изпълнението й означава, че всички банки са длъжни да изпращат на съответните правителства информация за своите клиенти и техните сметки.
Директивата беше приета след 15-годишни ожесточени дебати между страните членки на общността и беше внедрена в правния им мир на 1 юли 2005 година. Някои държави, сред които Австрия, Белгия и Лихтенщайн, Андора, Монако и Сан Марино, които защитават принципа на банковата тайна, имат право на преходен период по директивата, но облагат лихвите по влоговете с данък. Те обаче прехвърлят по-голямата част от събраните налози в страната, в която живеят вложителите. Съгласно директивата сега налогът върху лихвите по банкови депозити е 15%, но от 2008-а той ще бъде повишен на 20%, а след 2011 г. ще стигне до 35 процента. От тях 75% ще се превеждат на страната, чийто гражданин е притежателят на влога. Дълговите книжа (като облигации например) не попадат изцяло под регулацията на директивата за спестяванията, което съответно отваря възможности за заобикалянето й. Данъкът обаче може да се избегне и като се разнообрази портфолиото. С него не се облагат дивиденти, застрахователни продукти, увеличаване на капитала. Затова вече в Швейцария е мода големите инвеститори, сред които банки и застрахователни компании, да предлагат финансови продукти, които не попадат в обхвата на въпросната директива. Освен това под прицела на директивата попадат само влоговете на физически лица, но не и на компаниите. Така че, богатите клиенти на банките могат да създават компании в държавите, за да прикриват своите спестявания.
Всъщност директивата за спестяванията гарантира на европейците, че могат да внасят парите си там, където смятат, че условията са най-изгодни, без да дължат данъци в страната, в която живеят. А обменът на информация е задължителен, за да не губят държавите членки полагащите им се приходи от облагането на своите граждани.
Българска дилема
по отношение изпълнението на директивата всъщност няма, коментират запознати. Нейните норми са императивни за всички държави членки на ЕС. Тъй че засега България има единствено задължението да информира страните, където се облагат тези доходи, за да не се допусне избягването на данъци по тях. По принцип при този режим на прилагане на директивата не съществува задължение да се налага данък лихва у нас. Другият вариант е да се въведе режимът на държавите, които нямат задължение да предават информация за лихвения доход, а вместо това налагат данък при източника, където той се формира (от 15% до 35% във времето). Част от този данък се превежда на държавата, в която се намира получателя на дохода.
Вторият подход е изключен за България, тъй като по време на преговорите по присъединяването на страната ни към ЕС не са поискани преходни периоди по изпълнението на директивата. Освен това и в мониторинговия доклад за страната на ЕК (за 2005 г.) се препоръчва тя да започне подготвителни действия, за да гарантира ефективния обмен на информация за доходите от спестявания до присъединяването си.
Драмата за България е в обстоятелството, че за да изпълни директивата, до 2007 г. тя трябва да изравни данъчното третиране на доходите от лихви на местни и чуждестранни лица. В момента доходите от лихви на българи не се облагат, а тези на чужденците се облагат с 15% данък при източника, т.е. от българските банки (ЗКПО, чл.34, ал.4).
В случая са възможни два подхода: или правителството да започне да облага доходите от лихвите на българските граждани, или да премахне данъците върху депозитите на чуждестранните физически лица. Очевидно е, че ако се възприеме първият подход, приходите в хазната ще се увеличат, докато при втория те ще намалеят.
Какво ще бъде политическото решение на казуса
с облагането на лихвите от спестяванията обаче все още не е ясно. Независимо от факта, че за България този проблем не е нов. Идеята - да се облагат лихвите по влоговете, ни беше препоръчана в средата на 90-те от Международния валутен фонд. Дебати по темата имаше и през мандата на правителството на НДСВ. Тогавашният финансов министър Милен Велчев обаче зае категоричната позиция, че страната ни не е длъжна да облага лихвите от влоговете на български граждани. Нещо повече, Велчев заяви, че след като МВФ се е преборил за налагането на по-рестриктивни мерки спрямо кредитирането, въвеждането на поредния налог ще има единствено негативно отражение върху дейността на банките, тъй като по този начин се ограничават приходите им. От опозицията пък се чуха обвинения, че така жълтата партия облагодетелства хората с големи влогове и стимулира рентиерството.
И тогава, и сега финансистите са на мнение, че има някои нюанси в местната финансова система и в икономиката на страните, заради които
изпълнението на директивата изглежда доста нелогично
- особено в частта й облагане на лихвите. Причината е в самата схема по която се начисляват налозите. В развитите държави от ЕС доходите от лихви са по-високи, отколкото инфлацията през съответната година. Тоест благодарение на лихвите там се получава реален доход, върху който се дължат данъци. Самата лихва - като доход, обаче не се облага изцяло, а се оценява доходоносността от вложенията, които са направени.
В България обаче ситуацията е коренно различна - лихвите по депозитите са около 3%, докато годишната инфлация реално е над 5-5.5 процента. Което доказва само едно, че влоговете у нас са с отрицателен доход, т.е. лихвата по тях е предварително изядена от инфлацията. А ако тези лихви бъдат допълнително обложени, загубите за спестителите ще са още по-големи. Така че гражданите няма да имат никаква мотивация да откриват нови депозити, независимо от това какви са рекламните послания на банките и какви бонуси обещават те.
Ако правителството реши все пак да облага лихвите по влоговете на българите (вместо да премахне данъците за чужденците, за да се получи желаното от ЕС еднакво данъчно третиране), това неизбежно ще предизвика отлив на вложители към банковата система и със сигурност ще натори почвата за нов тип финансови пирамиди. Самите банки пък ще увеличат разходите си, тъй като ще им се наложи да събират повече информация за своите чуждестранни вложители.
Не е изключено и с темата за облагането на лихвите просто да бъде изпусната парата от свирката, вместо да се коментират злободневните проблеми. Но не е ли все пак по-добре отсега да стане ясно какво предстои.

Facebook logo
Бъдете с нас и във