Банкеръ Daily

Финансов дневник

Данъци за кътане, данъци за махане

Начисленият Данък добавена стойност за доставката на стоки и услуги за лични нужди на фирмите през миналата година е 15 857 330 лева. Това съобщиха ексклузивно за „БАНКЕРЪ” от Националната агенция за приходите.

17 437 697 лева е данъкът по ЗКПО върху разходите, обвързани с лично ползване, казаха още от НАП.

Според експерти обаче сумите и по двете точки на данък „уикенд” може да са по-големи, тъй като не всеки декларира за какво използва фирменото си имущество, а контролът на процеса е силно затруднен.

В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е разписано подробно как се определят данъчните ставки, въз основа на които се формира налогът. Така за служебните коли данъкът се разпределя равномерно - по 50%, между работодател и работник. Данъчната ставка за телефоните и компютрите е 20%. Това означава, че ако една фирма декларира, че някой от автомобилите й се ползва и за лични нужди, тя ще трябва да плати половината от ДДС-то върху стойността на автомобила. Такъв принцип действа във Великобритания, Естония, Латвия, Полша и Румъния.

В Обединеното кралство задължението да се декларира за какво се използва фирмена кола пада върху работодателя, като по този начин служителят жертва част от заплатата си за гориво, ваучери за грижи за детето. Законите са много строги и всеки трябва да проучи в какви случаи трябва да се подава декларация. При използване на колата за командировка в друг град или придвижване от вкъщи до работа и обратно поради дадена степен на инвалидност декларация не е необходима. Когато обаче горивото се дава като заплата, то това обстоятелство трябва да се изясни пред данъчните и пред митниците.

В Полша данъкът, който се плаща за фирмена кола, се определя на база работния обем на двигателя й. При автомобил с работен обем до 1600 куб. см данъкът излиза около 60 евро на месец. Тези с по-голям обем са с данък близо 94 евро месечно или дори повече.

Голям минус на нашето законодателство обаче е, че декларирането става само с добрата воля на гражданина. Или казано по-точно – ако реша да не декларирам, че използвам фирмената кола за почивка, то трудно може да ме хванат. Същото се отнася и ако използвам банята или мазето си за офис, от който да предлагам туристически услуги. При деклариране обаче 50% от разходите за гориво, автомивка или друго ще се признаят за данъчни цели. Същото се отнася и за разходите в натура, обвързани с лично ползване. При тях също е трудно да се открие доколко декларираният е точният размер, тъй като не всеки признава каква част от закупеното отива в къщата му.Така много лесно може да се купят 20 маргарина и 10 хартиени кутии за ресторанта, от които половината да отидат за лично ползване. Данъчните няма как да преровят торбата или автомобила ти, за да видят колко точно и за какво си взел.

За разлика от данък „уикенд”, където все пак се събират очакваните пари, при данък „лихва” цифрите показват друго. 5 637 326 лева  - това е окончателен данък върху приходите от лихви по банкови сметки на физически лица за миналата година. Очакванията на финансовия гуру Симеон Дянков, който въведе този налог, бяха за поне 120 млн. приходи от него. Но администрирането на този данък  вече е по-скъпо от приходите от него, така че не е ясно какво чака правителството и не предложи неговото премахване от парламента. Което на всичкото отгоре би било един добър предизборен ход.  

Друг един данък тормози бизнеса и също се е превърнал в анахронизъм.

Данъкът върху дивидента вече е напълно безсмислен и трябва да бъде премахнат. Предложението на редица икономисти се базира на очакването, че ще привлечем повече инвестиции в България, ако такъв налог няма. Така ще се освободят  доходи, част от които вероятно ще отидат за инвестиране. Ще се стимулират не само тези, които получават дивиденти в големи размери, а и масовите акционери, колкото и малки да са те.

В момента данък дивиденти е 5%, като представлява форма на двойно данъчно облагане, тъй като преди него е удържан данък печалба в размер на 10 процента. Приходът в бюджета от този данък е пренебрежимо нисък и продължава да намалява всяка следваща година.

Облагането на дивидентите е бреме, което наказва хората за това, че инвестират, а данъчната ни система трябва да стимулира инвестициите и предприемачеството.

По същата логика би трябвало да се намали и данъка на едноличните търговци от 15 на 10 процента.

С натрупване на всички дължими данъци (данък печалба + данък дивидент) инвеститорите плащат 14.5% данък върху инвестициите си в България. Това е така, защото след 10% данък печалба остават 90%, от които се удържат 5%, и за инвеститора остават 85.5% от реализираната печалба. По този начин реално дължимият данък става 14.5, а не 10 процента.

У накрая – какво да се прави с аномалиите, приети под „патриотичен” натиск през миналата пандемична година. Икономистът от "Института за пазарна икономика" Петър Ганев не вярва антикризисните мерки в Бюджет 2021 г., които са на стойност 3 млрд. лв., да бъдат отменени след като пандемията отзвучи. Държавата ще се бори вероятно 10 години, за да върне обратно единната ДДС ставка, след като тя бе диференцирана за отделни стоки и услуги като храна, бира, вино в заведенията, фитнеси, памперси и др. Но това трябва да стане, защото един път отворена вратата на изключенията няма да може да бъде затворена за нови „ходатаи”.

Особено при нестабилните управленски мнозинства, които ни очакват. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във