Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Данъчни боричкания в ЕС

Предлага се единна данъчна основа за всички в общността

Мултинационалните компании ще трябва да изчисляват данъчните си задължения съобразно един и същи набор от правила, действащи на цялата територия на Европейския съюз, предложи на 25 октомври Европейската комисия. Целта е да се предотврати прехвърлянето на печалби от държава в държава, за да се намалят до минимум или да не се плащат дължимите налози, като се ползват вратички в националните данъчни правила. Брюксел настоява единната данъчна основа да се отнася за трансграничните групи с кумулативни приходи над 750 млн. евро годишно. Държавите членки на ЕС ще трябва да прилагат единен процент на обезценяване на активите, а необлагаеми ще бъдат едни и същи типове разходи.

Според експертите определеният праг ще се окаже капан за онзи бизнес, чиито възможности за печалби са по-ниски, и който предполага и по-нисък риск, докато по-сложните компании ще се измъкнат. Чиновниците от ЕК обаче съзират ред положителни страни в новия режим. Комисарят по икономическите и финансовите въпроси на ЕС - Пиер Московиси, коментира, че "предлаганата система може едновременно да подкрепи бизнеса, да привлече инвеститори, да стимулира растежа и да спре широкомащабно бягство от данъци". Бившият белгийски премиер Ги Верхофстад, който е лидер на групата на либералите в Европейския парламент, пък сподели пред репортери в Страсбург на 25 октомври, че е "положително настроен към въвеждането на единна данъчна основа в ЕС. Брюксел е пресметнал, че предложението ще повиши инвестициите в ЕС с 3.4%, а растежът - с до1.2%, защото компаниите ще спестят пари, като попълват една и съща данъчна декларация за цялата си дейност на територията на общността.

Това е вторият опит в ЕК да бъде въведена единна данъчна база. Първият бе през март 2011-а, но той се натъкна на острото несъгласие на ред държави, включително и на Великобритания и Ирландия, които съзряха опит за хармонизиране на данъчните ставки в ЕС. А това би накърнило суверенното им право сами да определят данъчната си политика. Московиси успокои тези съмнения с обяснението, че страните членки на общността ще продължат да определят размерите на корпоративния си данък, което е тяхно суверенно право.

Последното предложение на Брюксел се различава от предишното (от 2011-а) в две основни направления. Първото е, че то става задължително на територията на ЕС за всички корпорации с глобални годишни продажби над 750 млн. евро. Второто е двустепенният подход, при който първоначално ще се въведе общата данъчна основа, а елементът на консолидация ще бъде добавен на по-късна дата. Да поясним, че данъчната консолидация позволява на компаниите да компенсират печалбите си в една държава със загубите в друга, за да изчислят чистата си печалба или загуба, която впоследствие ще бъде обложена съгласно единната база. Това обаче е доста чувствителна от политическа гледна точка тема, защото всеки вариант на местонахождение на активите, на работните места и на продажбите най-вероятно ще бъде използван за разпределяне на данъчните фактури между страните от блока, в които развиват дейност корпорациите. Новият план на ЕК ще изисква единодушното одобрение на страните от ЕС.

Друга промяна в схемата на облагане в сравнение с 2011-а е предложението на Брюксел да се въведе "Отбив за растеж и инвестиции". Това означава компаниите да получават едни и същи облаги както при привличането на средства чрез теглене на заем (при което лихвите за обслужването му не се облагат) - както е в момента, така и за разходите по привличане на средства чрез емитиране на нови акции или при задържане на печалбите. 

Най-потърпевша от новия данъчен проект на Брюксел ще е Ирландия, която остана сама да защитава вратата си след английския референдум за BREXIT. Доста неубедителни са твърденията, че предложението на ЕК не е първата стъпка към хармонизиране на данъчното законодателство на общността. Освен това ирландците рискуват и да попаднат в продължаваща изолация, защото единната данъчна основа атакува и онези, които се опитват да избегнат плащането на налози и повишава прозрачността. Ирландското правителство вече е под кръстосан огън заради сключената, по мнението на еврочиновниците, преференциална сделка с "Епъл". През август ЕК обвини Дъблин, че е намалил незаконно данъчното задължение на производителя на iPhone за периода 2003-2014-а и разпореди на ирландското правителство да си вземе обратно от компанията 13 млрд. евро. И Ирландия, и "Епъл" атакуват тази разпоредба на Брюксел в Европейския съд.

В момента най-висока данъчна ставка по комбинирания корпоративен доход има Франция - близо 34.5%, следвана от Белгия - 33.3%, и Италия - 31.4 процента. Най-нисък е корпоративният данък в България - 10%, следвана от Ирландия и Кипър - с по 12.5% всяка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във