Банкеръ Daily

Финансов дневник

Данъчната децентрализация е спасението на малките областни центрове

Георги Вулджев и Стоян Панчев

Експертният клуб за икономика и политика (ЕКИП) представи днес (26 септември) доклада си за перспективите пред малките областни центрове у нас. Темата е актуална, с оглед и на предстоящите местни избори.

Докладът разглежда състоянието на Смолян, Ловеч, Кърджали, Кюстендил, Разград, Монтана, Търговище и Силистра в 6 раздела - Икономическа активност и инвестиции, Демография, Пазар на труда, Инфраструктура, Туризъм и Финансово състояние и данъчна политика.

Икономическа активност и инвестиции

Интересното е, че 5 от 8-те разглеждани области и по-конкретно Монтана, Разград, Търговище, Кърджали и Смолян регистрират от 2007 до 2017 г. значително покачване на БВП. Най-високо е то в Монтана – с 48.2 процента. Най-малко е покачването в Ловеч – 14.18%, при все че това е една от областите със сравнително високо брутен вътрешен продукт. Кюстендил също отчита сравнително слабо покачване - с 15.8 процента.

Експертите от отчитат, че за същия десетгодишен период (2008 - 2017г.) стойностите на преките чуждестранни инвестиции в Търговище са доста по-високи от тези в останалите общини. Същото би могло да се каже и за Кърджали докато в другите центрове (без Разград), годишното ниво е близко – около 20 млн. до 30 млн. лева през 2017-а. Силистра и в това отношение изостава през последните години с най-ниски нива на инвестиции.

Демография

Едва ли е голяма изненада, че населението във всичките осем разглеждани общини намалява.Най-малък спад от само 0.1% е отчетен в Кърджали, а най-висок от 20.9% в Ловеч. При повечето от останалите центрове хората намаляват с между 15.0 и 16.5 процента.

Пазар на труда

Данните за състоянието на пазара на труда са може би втори по важност след тези за икономическата активност при оценката на икономическото развитие на даден регион. Ловеч е единствената област, където коефициентът на икономическа активност през 2018-а е по-нисък, отколкото е бил през 2007 година. Най-сериозно покачване в това отношение се наблюдава в Търговище - с 11.8 пр. пункта. На второ място е Кърджали - с 10.2 пр. пункта. Специално внимание заслужава Смолян, където коефициентът на икономическа активност е най-висок през почти всички от разглежданите години. Там покачването е с 3.5 пр. пункта за периода, което не е най-впечатляващото, но трябва да се отчете, че то е осъществено от много висока база – 72.1% през 2007-а.

Коефициентът на заетост обаче във всички от разглежданите области е по-нисък от средния за страната – 52.4 процента.

Колкото до данните за средните брутни заплати към 2017 г., най-висока стойност отчита Разград – 11 760 лева. Това е единствената община, в която средната заплата се е покачила повече от два пъти. Най-близката стойност е в Кърджали - 9969, а на трето място е Търговище - с 9898 лева. Най-слабо покачване на средната работна заплата се наблюдава в Силистра – със 71.01 процента.

Инфраструктура

ЕКИП констатира, че Търговище е областта с най-голям дял на първокласни пътища – 14.72% през 2018-а (непроменен спрямо 2007г.). Следват Ловеч - с 14.11% и Кюстендил - с 13.51 на сто.

Туризъм

Категоричен лидер по размер на легловата база, по брой пренощували туристи на година и по размер на приходите от нощувки е Смолян. Това, разбира се, се дължи основно на зимния курорт „Пампорово“. На второ място е Кърджали, а след него е Кюстендил. Монтана е общината с най-неразвита материална база и е единствената, в която броят на леглата е спаднал.

Що се отнася до приходите от нощувки, Смолян отново води значително с 8.65 млн. лв. приходи през 2018-а, което е 55% ръст спрямо 2007-а. Кюстендил е прибрал 3.05 млн. лв., а Кърджали - 2.41 млн. лева.

Финансово състояние

Експертите отбелязват, че данните за общинския дълг са ключов индикатор за фискалното здраве на една община. От разглежданите 8 малки общини към края на 2018-а с най-големи задължения е Смолян – 13.4 млн. лева. На второ място е Монтана - с 12.2 млн. лв., а на трето Кюстендил - с 10.5 млн. лева. В останалите общинският дълг е на значително по-ниски нива, като най-нисък е в Кърджали – 1.89 млн. лева.

През миналата година обаче единствено в Кърджали е превишена границата от 15% на дела на задълженията за разходи по бюджета от средногодишните за предишните 4 години. В тази община стойността на този индикатор е била 42.4% - далеч над допустимата граница – с възходяща тенденция от 39.6% през 2016-а. За сравнение, в Смолян, който е с най-висока стойност на брутния дълг, този дял е 8.5 % през 2018-а, с леко покачване от отчетената през 2017 г. стойност от 7.0 процента. Но въпреки това покачване, той изпълнява законовите изисквания по този индикатор и все още е далеч под критичната граница.

Ситуацията е по-различна в Монтана, която е с втората най-висока номинална стойност на дълга - на ниво 12.5%. От друга страна общината с най-ниско ниво на дял на задълженията за разходи от средногодишните за последните четири години е Ловеч – 0.6% към края на 2018-а.

Данъчна политика

В повечето общини почти няма промяна на ставките по имотните данъци. По значителни корекции се забелязват единствено в Разград, Силистра и Смолян. В Разград данъкът върху недвижимите имоти се е покачил от 1.5‰ през 2008 г. на 2.0% през 2019-а, а този върху възмездното придобиване от 2.0 до 2.4 на сто. В Силистра пък има понижение на данъка за недвижимите имоти от 1.5% през 2008-а на 1.0‰ през 2019-а, докато данъкът върху възмездното придобиване се увеличава от 2.0 на 2.5 процента. Любопитна динамика се наблюдава в Търговище – през 2009 г. данъкът върху недвижимите имоти е свален на 1.0% и остава на това ниво до 2018-а. Чак през тази година той е нараснал до 1.65 %. Тоест, през по-голямата част от разглеждания период Търговище е имал най-ниския данък върху недвижимите имоти.

Смолян е единствената община, където се вижда спад и в двата имотни данъка.

Последният индикатор, касаещ качеството на общинското управление, на който експертите обръщат внимание, е нивото на усвояване на средства от Европейските структурни фондове. В това отношение две общини категорично се отличават по останалите – Монтана и Смолян. Монтана е с най-голяма усвоена финансова помощ през сегашния програмен период – 121.3 млн. лв., като нивото на съфинансиране също е най-високо – 45.3 млн. лева. Смолян е единствената друга община, която е усвоила повече от 100 млн. лв., като местното съфинансиране там е 27.0 млн. лева. На трето място е Ловеч с едва 42.9 млн. лв. усвоена помощ и 12.1 млн. лв. съфинансиране.

Най-слабо е усвояването в Силистра, където са сключени договори за едва 28.3 млн. лв., а съфинансирането е 6.3 млн. лева. Иначе в Разград, Търговище, Кюстендил и Кърджали нивата на усвояване на европарите са много сходни и варират между 30 и 40 млн. лева.

„Общините като цяло трябва да се стремят към данъчна децентрализация и данъчна автономност от държавата. Само така ще могат по най-добрия начин да се възползват от специфичните дадености на всеки край и конкурирайки се помежду си, да подобряват икономическите си показатели“, изтъква Георги Вулджев от ЕКИП. А Стоян Панчев допълва, че Пловдив, с местната икономическа зона "Тракия", е примерът за следване на проактивна политика по привличане на инвестиции и световни индустриални лидери.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във