Банкеръ Daily

Изабел Шнабел:

COVID-19 и ликвидната криза на небанковите институции

Изабел Шнабел

По-стриктната регулация и по-високите коефициенти за капиталова адекватност са  позволили на банките да служат като абсорбатор на шокове по време на пандемията от COVID-19. Същевременно, кризата показа и наличие на ред уязвими места за финансовия сектор, по-специално - разминаване между сравнително слабото регулиране на небанковите финансови субекти и растящата им посредническа роля в световната финансова система.  Такива са заключенията на Изабел Шнабел - член на изпълнителния борд на Европейската централна банка.

 

Конфигурацията на финансовия сектор на еврозоната претърпя значителни промени през последното десетилетие. В момента небанковите кредити са близо една трета от общото външно финансиране на фирмите в общността. Предвид значителните предимства на разнообразните източници на финансиране, промените се оценяват като положителни. Защото, ако те се наблюдават и регулират правилно,

рискът ще се разпределя много по-ефективно,

икономическата среда ще е по-стабилна, а средствата ще се насочват по-умно - към най-високо производителните дейности. 

Небанковите финансови субекти обаче създават и ред предизвикателства. Едно от тях е  по-слабо разработената регулаторна рамка на небанковия финансов бранш, което ограничава възможността на оторизираните органи да реагират своевременно на възникващите рискове и слабости.

Тези регулаторни пропуски "лъснаха" по време на пазарния хаос през пролетта, когато ключови части от финансовата система буквално замръзнаха, а ликвидността пресъхна. Търсенето на бързоликвиден ресурс по онова време беше необичайно високо и доведе до масови продажби на акции, облигации и суровини (най-вече суров петрол и злато). Което пък повиши цената на щатския долар и качи доходността на американските ДЦК и краткосрочните кредитни лихви далеч над основните лихвени проценти на Федералния резерв.

Секторът на инвестиционните фондове успя да продаде ценни книжа за почти 300 млрд. евро (или 3% от управляваните от него активи). До известна степен това е отражение на бързия ръст на небанковия бранш през последните години. 

Фондовете за високодоходни корпоративни облигации обаче загубиха над 10% от управляваните активи. В случая, високите пазарни оценки преди шока вероятно са увеличили натиска върху сделките.

Колкото до съществуването и на други предпоставки, засилващи процикличните продажби на инвестиционните фондове, г-жа Шнабел отличи три основни фактора.

Растящ ликвиден риск

Първият е разминаването между качеството на активите и политиките за изкупуването им. Фондовете, инвестиращи в облигации и в акции, навлизат в "пандемичния епизод" с най-ниските в историята на съществуването им кешови позиции и други ликвидни активи. Те са намалявали постепенно през предишните години заради по-активното поемане на риск в замяна на по-високата възвръщаемост на инвестициите. В резултат - насред пандемията - фондовите мениджъри се впуснаха на лов за ликвидност. Но тогава капацитетът на пазарите, които я осигуряваха, падаше рязко и предизвика принудителни продажби на активи.  

Задлъжнялостта - усилвател на пазарния стрес

Вторият фактор е свързан с използването на заемен капитал. 

Проучване на ЕЦБ установява, че инвеститорите във фондове, работещи "на кредит", реагират по-остро на влошаване на доходите, с което повишават степента на пазарните колебания. 

Погасяване на задълженията и изисквания за ликвидност

Третият фактор е свързан с погасяването на задълженията до предварително договорения лимит. Това изискване е важен защитен елемент за редуциране на партньорския кредитен риск. Но така се  увеличава ликвидния риск, особено когато вложенията в ликвидни активи са неадекватни като дял от портфейла и се стига до продажба на безценица дори на сигурни инструменти.  

Системни рискове, произтичащи от взаимната свързаност

Горните три фактора, взети като съвкупност, предизвикват ръст на ценовите спирали и сътресения, заплашващи да дестабилизират целия финансов сектор чрез взаимното им влиянието върху мрежите.

Застрахователните компании, например, държат над 25% от активите си в акции на инвестиционни фондове. Което означава, че натискът върху тези фондове през март се е отразил негативно върху рентабилността на застрахователите.    

Кризата показа и силната взаимна връзка между банките и небанковите субекти и демонстрира как тя може да повиши риска от пазарен спазъм. 

На паричните пазари например, фондовете играят изключително важна роля в краткосрочното финансиране на банките. Те държат около 10% от намиращите се в обращение дългови книжа, емитирани от кредитори от Еврозоната. 

По време на кризата много от тези фондове попаднаха под огромен ликвиден натиск, защото инвеститорите продадоха големи количества от акциите си в тях. Мощният отлив на средства, на свой ред, замрази търсенето на търговски книжа и доведе до значителен ръст на емисиите им както за банките, така и за корпорациите извън финансовия сектор, с което пресушиха ликвидността в системата, точно когато тя беше изключително необходима. 

Ролята на паричната политика за стабилизирането на финансовите пазари

Принудителните парични мерки, взети от двете страни на Атлантика, запълниха вакуума, оставен от мениджърите на активи и регулаторите, които разполагат с ограничени възможности за управление на ликвидността при системен стрес. 

Бързият ръст на небанковия финансов сектор доказа, че традиционните инструменти на паричната политика като увеличението на паричното предлагане за банките и приемането на по-широк спектър от кредитни залози, не са достатъчни. Защото замразените парични пазари редуцираха прехвърлянето на ликвидност от банките към небанковите фирми. 

При подобни разрушителни условия централните банки имат две опции: да предоставят ликвидност директно на небанковите субекти (което разширява ролята им на кредитор от последна инстанция) или да купуват огромни количества нисколиквидни активи. За тази цел Управителният съвет на ЕЦБ пусна пандемичната програма PEPP, която имаше две основни задачи. Първата - да стабилизира финансовите пазари. Втората - да компенсира негативния шок за икономиката и възможността за ръст на инфлацията. 

Запълване на нормативните пропуски за небанковите компании

Госпожа Шнабел посочва три области, които се нуждаят от по-нататъшни регулаторни реформи.

Първата е да се редуцира риска от разминаването между ликвидността на активите на фондовете и техните политики за изкупуването им. 

Втората - да се попълнят регулаторните пропуски по отношение на използвания заемен капитал от фондовете. 

Третата е реформа на регулирането на сегашния режим на работа на фондовете на паричните пазари, за да се редуцират ликвидните несъответствия и риска от "къси съединения" в периоди на стрес. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във