Банкеръ Daily

Финансов дневник

Чуждите идват, ”нашите” бягат

Истината за инвестиционната ни привлекателност е въпрос на гледна точка

Oт нaчaлoтo нa гoдинaтa pъcтът нa пpeĸитe чyждecтpaнни инвecтиции в Бългapия e нaд 300%. 

Toвa зaяви преди дни изпълнитeлният диpeĸтop нa Бългapcĸaтa aгeнция зa инвecтиции Бoгдaн Бoгдaнoв. Πo дyмитe му инвecтитopитe проявяват интepec към страната ни поради това, че

„имaмe cтaбилнa и блaгoпpиятнa дaнъчнa пoлитиĸa и в мoмeнтa смe c нaй-ниcĸитe oпepaтивни paзxoди в Eвpoпa. B Бългapия имaмe мнoгo дoбpи eĸcпepти в cфepи ĸaтo мexaтpoниĸa, poбoтиĸa, eлeĸтpoниĸa, aвтoмoбилнa индycтpия. Дoбpи eĸcпepти и нaдeждни дocтaвĸи лoĸaлнo биxa пpивлeĸли инвecтитopитe ĸъм Бългapия в дългocpoчeн плaн. Oчaĸвaмe дa пpoдължим ocнoвнo в пpoизвoдcтвeнитe пpeдпpиятия", ĸaзa oщe Бoгдaнoв.

Розово, по-розово, най-розово, чужди инвестиции...

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България за първите четири месеца на годината са достигнали 653.2 млн. евро, като се увеличават с 456.5 млн. евро (232%) спрямо януари – април 2021 г., когато са възлизали на 196.8 млн. евро. Това е увеличение над три пъти, показват предварителните данни на Българската народна банка.

Най-големите нетни положителни потоци с преки инвестиции за януари – април 2022 г. са от Нидерландия (485.8 млн. евро), Белгия (163.1 млн. евро) и Австрия (120.9 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци са към Люксембург (58.6 млн. евро) и Германия (56.2 млн. евро).

Вицепремиерът и финансов министър в оставка Асен Василев каза в парламента, че през първото тримесечие преките чуждестранни инвестиции са в размер на 883 млн. евро. Василев се върна назад в последните 12 г. като изреди сумите на годишните инвестиции през всяка от годините от управлението на ГЕРБ. В нито една от тях не е постигнат резултатът от първото тримесечие на 2022 г., подчерта Василев. "Спрете да лъжете българския народ, качили са се над 3.5 пъти спрямо миналата година, спрямо 2020 г. 1.5 пъти , спрямо 2019 г. - 2 пъти, спрямо 2018 г. 15 пъти", каза той.

Е, да де, но 

опозицията не е на същото мнение.

В  Централната банка изчисляват, че само през април потокът от ПЧИ е отрицателен и възлиза на 229.8 млн. евро, при отрицателен поток от 47.3 млн. евро за същия месец на миналата година, което означава, че напусналия страната ни финансов поток е близо пет пъти по-голям от април 2021-ва.

Бившият финансов министър Кирил Ананиев каза, че не са се появили  инвеститорите, които правителството очакваше, като спадът на сертифицираните инвестиции е с 86%. България вече отсъства от международната карта на инвестиционните интереси, заключи депутатът от ГЕРБ.

Инвестициите за април са отрицателни -  в размер на 230 млн. евро и се дължат на спад в дяловия капитал с 61 млн. евро, както и на спад в печалбата със 128 млн. евро и намаление на дълга с 40 млн. евро. Това заяви депутатът от ДПС доц. Петър Чобанов, бивш финансов министър, във Фейсбук. Преките чуждестранни инвестиции в България отдавна не са за хвалене, тъй като са много ниски. 

Но какво стои зад широко прокламираното увеличение от 456 млн. евро за периода януари-април 2022, спрямо същия период на 2021 г. – основно дългът на българските компании към чуждите собственици е спрял да намалява.  Задлъжнялостта на дъщерни дружества към компанията-майка в чужбина също се счита за пряка инвестиция (но и за частен външен дълг). През първите 4 месеца на 2021 г. този дълг намалява с 351  млн. евро, докато през тази година намалява само с 26 млн. евро. Разликата е 325 млн. евро, което се отчита според правилата като увеличение на преките инвестиции. Т.е. 71% от общото увеличение се дължи на факта, че дългът на българските компании към чуждите собственици е спрял да намалява.

Тази година имаме увеличение на дяловия капитал с 32.5 млн. евро – това е най-важната част от инвестициите, които се променят слабо, но положително. Миналата година капиталът е намалял с 215.5 млн., т.е разликата тук е 248 млн. евро, но се дължи предимно на спада на капитала през 2021 г., а не на свръхположително развитие сега.

Реинвестираната печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) спада със 116 млн. евро през настоящата година спрямо предходната, което ако продължи като тенденция може да се окаже неблагоприятно за развитието.

За 10 години – от 2010-а до 2020-а от България са изтекли близо 39 млрд. евро, а нетният приток на чуждестранен капитал е не повече от 16 млрд. евро. Това показват данни на БНБ под заглавие „Презгранично движение на капитали (нето”).

Изобилието от пари в страната, почти пълната инвестиционна пасивност на населението (с изключение на покупката на имоти) и лихвената непривлекателност на банките са трите кита, върху които капиталите отплуват от България. Това коментира проф. Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания на БАН.

„Натрупват се свободни парични запаси в населението, които остават извън контрол от страна на БНБ и представляват своеобразна ликвидна заплаха за икономиката (ликвидна бомба), а и се създават предпоставки за криминални деяния”.

От платежния баланс на страната (аналитично представен) може да се оцени, че за периода 2016-2021 г. във 

вид на валута и депозити са изнесени близо 5 млрд. евро, 

обясни той. Едва ли за последните месеци нещо рязко се е подобрило, коментират експерти.

Защо при финансовата стабилност и широко рекламираното устойчивото икономически развитие при управлението на ГЕРБ капиталите не ги „свърта” у нас? Няма никаква фактология къде и защо бягат парите. 

Миналата 2021 г. бележи абсолютен рекорд в изтичането на пари от България. През нея  

от страната са изнесени около 7 млрд. евро, 

докато през предишните години от нея са бягали не повече от 4-5 млрд. лева. Това се случва при около 10 млрд. вътрешни инвестиции и 1.5 млрд. лв. чужди инвестиции за годината. Непропорционалността е ясна. Дали пък някои не се усети, че процеса на смяна на властта ще е по-скорошен от очаквания и побърза да скрие „припечеленото”?

Дали пък огромните антиковид пари не потънаха в партийно-кръгови джобове, за което ще бъдем известени след време, пита професор Минасян.

Facebook logo
Бъдете с нас и във