Банкеръ Daily

Финансов дневник

Чисто нова задачка с басейн

Нинова посъветва финансовия министър да не се занимава с бюджета

S 250 15ebefc2 021e 4586 ad92 44aad28c4d1b

Няма да позволим вдигане на данъци и рязане на социални разходи. Това каза червената лидерка Корнелия Нинова. Тя не посочи откъде ще дойдат парите, но предизборно така се говори: раздават на всички по много, а откъде ще го вземат - ще мислят после. Ако изобщо помиришат властта отвътре. 

Един басейн ще се изпразва догодина през много тръби, а ще се пълни от една - попресъхнала. Как ли ще стане това?

Ето как, според Нинова: "Има начертани две алтернативи за развитието на България в следващите месеци и години. Едната линия е тази, която провежда ГЕРБ и служебният кабинет. От другата страна сме ние - БСП. Какво казват служебният кабинет и ГЕРБ - очертава се страшен дефицит, идва катаклизъм, финансов колапс. Няма нищо вярно в това, но каква е целта - да уплашат хората. И следващата стъпка те я подсказаха - трябва да се режат разходите, може и да се вдигат данъците. Тяхната линия е на стягане на коланите и рязане на предимно социални разходи".

Тази позиция влиза в противоречие с предизборните декларации на всички ключови играчи, че няма да вдигат налозите. И няма как да е другояче, защото никой, дори и да го има икономическия инструментариум, не би извършил подобно ритуално самоубийство.

От финансовото министерство обаче предупредиха да не се правят толкова щедри обещания.

"Икономии са необходими до края на годината, за да се покрият всички плащания по бюджета", съобщи през седмицата служебният финансов министър Росица Велкова. По думите ѝ

не се очаква държавата да преизпълни приходите,

а недостигът на средства през следващата година вероятно ще е 12 млрд. лева.

"По последни данни приходите вървят като че ли добре - каза от своя страна аналитикът Лъчезар Богданов. - За юли за ДДС имаме ръст на годишна основа с 21%, общо приходите - със 17-18% за осемте месеца до август. Аз разчитам посланието на министър Велкова и на целия екип на министерството, който е изготвил този анализ, по-скоро като предупреждение напред. Тоест, засега нещата са добре, но могат да станат много по-зле, ако имаме една нова рецесия в еврозоната и други икономики в света".

Малко по-друга е позицията на икономиста Димитър Чобанов. "Според мен - отбеляза той - текущата картина е по-лоша, очакванията на Министерството на финансите, които не бяха опровергани от никого, всъщност показват, че дефицитът още тази година ще бъде над 6 млрд. лв. по местната методология, а пък по европейската - там говорим за един дефицит от порядъка на 9 млрд. лева".

Министър Росица Велкова, за която се знае, че е кадър на ГЕРБ, описа драматична картина на състоянието на публичните финанси след управлението на кабинета "Петков". Бюджетен дефицит от 11.3 млрд. лв. (6.8% от БВП) през 2023 г. щял да дойде от допълнителните разходи, заложени в актуализацията на Бюджет' 2022, както и заради поети допълнителни финансови ангажименти. Съответно тя предлага съкращаване на разходите (с 5.8 млрд. лв.), защото в противен случай имало опасност от вдигане на данъци.

Представянето на Велкова предизвика реакцията на Корнелия Нинова, която обвини министъра, че всява паника и прави 

"политически интерпретации" и "политически заигравки".

"Умишлено се създават паника и страхове, което е изключително лошо за народа, който и без това е достатъчно притеснен как ще изкара зимата. Допълнително да си стресираш народа с неверни твърдения е най-малко безотговорно", каза на пресконференция Нинова. Според нея служебното правителство се кани да върне финансово-икономическия модел на Симеон Дянков и Бойко Борисов, който води до "постна пица" и "стягане на коланите".

"Опитът да се внуши, че трябва да се прекратят социалните програми, защото се харчат много пари, няма да им се получи. Цяла Европа направи мащабни социални програми, спрямо които нашата е просто в детската градина. Там имаше директни подкрепи по 1000-2000 евро на месец, намаляване на данъци, подкрепа за горива", изброи Нинова.

Тя посъветва Росица Велкова да не се занимава с Бюджет 2023, защото следващият кабинет така или иначе ще го прекрои.

"Най-важното за нас си остава социална политика - цени, бедност, инфлация, доходи и неравенство", посочи лидерът на БСП. По думите ѝ безплатните учебници от 1-ви до 12-ти клас струват 50 млн. лв., а безплатните лекарства за деца - 130 млн. лева.

По темата се изказа и бившата социална министърка Лидия Шулева, според която е нужно "преразглеждане и актуализация на антиинфлационните мерки, за да се избегне разхищение на бюджетни средства".

“Много намаления на ДДС са абсолютно безсмислени. Те създават проблем на приходите в бюджета и не дават полза от това. ДДС е един от основните източници на приходите в бюджета. След всички тези намаления на ДДС ставките, да сме забелязали колосални намаления в ресторантите?”, попита Шулева и изрази притеснение, че мерките “на калпак” заплашват в бъдеще да доведат до липса на приходи в бюджета. Това означавало край на "хеликоптерните" пари.

За Шулева е важно в бюджета за следващата година да се прецени "дали са необходими антиинфлационни мерки и трябва ли те да продължат. От друга страна, до колко ще са простираме с компенсациите и в какви размери". Тя смята, че ако продължаваме по същия начин, нещата може да се усложнят.

И в крайна сметка: Откъде пари?

Заедно със съществуващите емисии, по които следва да се извършат плащания по номиналните стойности, общите нужди от финансиране през периода 2023-2025 г. достигат приблизително 15 млрд. лв. годишно, твърди Димитър Чобанов. Такива нови емисии обаче ще допринесат за повишаване на държавния дълг и в абсолютен размер, и спрямо БВП. Тоест такава политика е неустойчива от гледна точка на публичните финанси, предупреждава той.

При тези обстоятелства, освен посочените краткосрочни мерки, друга възможност, която за съжаление е твърде вероятно да бъде използвана, е увеличаването на данъчното облагане. Първата стъпка е премахването на данъчните изключения (данъчни разходи), които бяха приети през последните години - особено тези при ДДС.

Само че ефектът от тях няма да е достатъчен. Според разчетите на МФ допълнителните средства, от които се нуждае държавният бюджет, са от порядъка на 5.8 млрд. лв. годишно. Това означава, че може да се използват преките (лични и корпоративни) данъци и осигуровките като относително сигурни източници на приходи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във