Банкеръ Daily

Финансов дневник

Честите избори хранят богатите

След пенсиите най-много се троши за поголовни енергийни компенсации

Държавата няма пари! Няма, категорична е Росица Велкова, сегашен служебен финансов министър

Бюджетните сметки не от днес са обект на гледна точка, но както казваше Маргарет Тачър - Желязната лейди, "Проблемът със социализма е, че в един момент изхарчваш парите на другите хора".

Впрочем защо всички са жадни да харчат безконтролно много? Защото конюнктурата иска от тях да бъдат социалисти. БСП – по презумпция и поради безотговорност, ПП – поради електорални интереси, „десните” ГЕРБ и ДБ – поради политическа целесъобразност.

Държавните пари не са на държавата. Те са „заем”, даден от данъкоплатците на властта за преразпределение. Сегашни, налични пари и бъдещи пари, които ще плащат тези след нас. Затова преразпределението им е важно. А честите избори изискват широки пръсти.

Тихо, безкритично и почти без обществен отзвук в предизборната суетня служебното правителство удължи програмата за компенсации за небитовите потребители на електрическа енергия до края на 2022 година. За три месеца ще бъдат похарчени близо 3,6 милиарда лева, от които 380 милиона към операторите за субсидиране на покупката на енергия, а 3 214 милиона лева ще покрият превишението на борсовата цена над 250 лв./мвтч. за бизнеси, общини, болници и др. На това обърна внимание Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

Неусетно тази държавна политика се превърна във втория най-голям харч в публичните финанси след пенсиите, казва Богданов. Неотдавна посочихме, че месечните разходи може да достигнат 1 милиард, но решението на правителството надхвърли и тези мрачни прогнози. И ако този подход се запази, на годишна основа ще говорим за субсидии от 13-15 милиарда лева. За сравнение всички разходи за пенсии през 2022-ра, след няколкото увеличения, ще бъдат 15,6 млрд. лева.

Бившият вицепремиер и транспортен министър Никола Янков пък пресметна, че за догодина ще трябват

допълнителни 20 млрд. лв. за финансиране на дефицита.

През следващите три до пет години сумата ще набъбва, защото дълговете, които ще трябва да поеме държавата, ще растат.

Същевременно орязването на помощите ще става все по-трудно поради увеличаващата се опасност от обществени брожения.

Размахът на трансфера към бизнеса е с огромно макроикономическо измерение. При 1,2 млрд. лева на месец запазването на тази програма ще означава субсидиране на таван на енергийните цени за близо 10% от БВП. Ако добавим покриването на загубите на топлофикацията в София, 25-те стотинки за литър гориво и отделно намалените данъци върху част от енергията, сметката нараства застрашително.

„И така, създадохме мастодонт за преразпределение на милиарди без ясен политически и икономически механизъм за премахването му. Вместо насърчаване на дългосрочно договаряне и предвидимост, сега практически целият бизнес е заложник на волята на Министерския съвет и през три месеца очаква златния подпис за одобряване на субсидиите”, изтъква Богданов. Оттук насетне връщането към пазара или създаването на прозрачен и легитимен начин на одържавяване на печалбите в енергетиката – например чрез данък, гласуван от законодателя – ще среща организиран и мотивиран отпор.

Няма

никакъв смислен отговор на няколко въпроса.

Първият и най-очевиден е защо компенсациите са за всички бизнес потребители? Каква е логиката държавата да осигурява субсидирана евтина електроенергия за едно предприятие, ако то може да продава продукцията си на повишени крайни цени? Излиза, че някои компании дори печелят повече – продават скъпо заради глобалната инфлация, но българската държава плаща, за да имат евтин ток. За да сме съвсем директни – къде е логиката например рафинерията на „Лукойл“ да генерира рекордни печалби благодарение на конюнктурата и на това отгоре да получава милиони компенсации за електроенергия? Дали този начин за харчене на фискален ресурс е приемлив за данъкоплатците?

Ами, размерът на компенсациите? Кой реши, че бизнесът трябва да има гарантирана цена от 250 лева? В един момент въпросните компенсации бяха фиксирана сума на мегаватчас, после станаха 80% от горницата над референтна цена. Във втория случай държавата пак плащаше много, но поне и потребителят усещаше ефекта на поскъпването и имаше стимули да търси алтернативи и енергийна ефективност.

Мащабът на преразпределението е толкова голям, че дори малки промени в параметрите могат да освободят огромен ресурс за бюджета. Ако потребителите плащат примерно само 10% oт разликата между борсовата цена и фиксираната oт 250 лева, това ще означава 1 милиард по-нисък бюджетен дефицит на годишна основа.

Какво следва оттук нататък?

"В проектобюджета за следващата година залагаме базова основа, която депутатите могат да променят. Те обаче  трябва да правят промени въз основа на добри решения, а не на предизборни обещания", отбеляза служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов. По думите му "В цяла Европа и в цял свят започва да се говори за по-строга както парична, така и фискална политика. Отчасти за успокояване на инфлацията се налагат някои рестриктивни стъпки".

Атанас Пеканов подчерта също така, че тази година е била много различна и не може да влезем в 2023-та със стария бюджет, тъй като икономическата обстановка е по-различна и е необходимо да се реагира адекватно.

Дали новите депутати ще го чуят?

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във