Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ЧЕРНИ ОБЛАЦИ ОТ ЗАПАД НАБЛИЖАВАТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА

Икономиките от Централна и Източна Европа, които отбелязаха забележителен напредък през последните години на стабилен стопански растеж, днес са изправени пред доста по-сложни икономически обстоятелства. Те произтичат от срива на световните кредитни пазари, а той тръгна от нишата на щатските ипотеки с ниско качество, от растящата инфлация, подгрявана от високите цени на енергията и на хранителните продукти и от настъпващата рецесия в САЩ.
Засега влиянието на тези фактори е ограничено и се свежда до финансовите затруднения, в които изпадат отделни банки и компании. Някои държави с голям дефицит по текущата си сметка, най-вече Румъния, България, Латвия и Унгария (които се нуждаят от външно финансиране, за да го балансират), изпитват известни проблеми. Като цяло обаче регионът е спокоен и устоява на бурята. Вероятно неволите на световното стопанство ще променят единствено степента на растеж, но не и тенденциите в него.
Много бивши социалистически държави печелят от все по-голямото разнообразие на източниците за нарастване на икономиките си, което ги отличава съществено от страни като Русия и Казахстан, в които доминират приходите от природни богатства. Или друг пример - Унгария се бори със значителни дефицити на бюджета и на текущата си сметка и със забавен растеж, докато съседна Словакия се подготвя да се присъедини към еврозоната през идната година, а нейния БВП през 2008-а вероятно ще се увеличи с 8 процента. Само преди няколко години Унгария процъфтяваше, а Словакия се бореше да подобри икономическото си състояние.
Досега стопанският растеж в държавите от Източна и Централна Европа беше доста висок, както и ръстът на кредитите. Което дава основание на бившия финансов министър на Полша Лешек Балцерович да коментира, че сегашната световна кредитна криза идва в добър момент за региона и ще помогне да се охладят прегрелите пазари. Доколко вярно е подобно твърдение ще покаже бъдещето. Засега се наблюдава единствено изтегляне на инвеститорите от пазарни инструменти и от дестинации с висок риск, което доведе до срив на регионалните борси. От началото на 2007-а насам те са паднали с над 30% както в Румъния, така и в България и с повече от 25% в Унгария (и трите държави са с висок дефицит по текущата си сметка), докато в Словакия цените са се променили символично. Валутите на страните с висок дефицит също пострадаха, включително и на Румъния и на Сърбия и в по-малка степен - на Унгария. Докато България и балтийските републики засега са защитени от валутните си бордове към еврото. Но пък в тях инфлацията е много висока.
Сложната кредитна обстановка доведе до големи надбавки на рисковите премии над щатските държавни ценни книжа, които са от миналото лято насам са се увеличили с повече от 150 базови точки в Казахстан, Румъния, България, Сърбия, Украйна и Унгария. В Русия обаче ръстът е само със 100 пункта, а в Чешката Република - с по-малко от четиридесет.
Оттук нататък решаваща ще е степента на забавяне на стопанския растеж в по-рисковите страни с висок дефицит по текущата им сметка. Едно бързо охлаждане може да помогне в борбата с инфлацията, но пък ще направи по-трудно финансирането на бюджета и обслужването на външните дефицити. Ключов фактор за безпокойство ще е износът, който досега се развива силно, защото основните му пазари са в Западна Европа, а тя все още не е попаднала в низходящата спирала, която се прояви в САЩ. При влошаване на икономическите условия допълнителен натиск върху Източна Европа ще дойде първоначално през капиталовите пазари и ще се изрази в намален приток на капитали. Общо за миналата година Централна и Източна Европа е получила около 365 млрд. щ. долара частни капиталови вложения, включително и директни и портфейлни инвестиции, по оценка на Института за международни финанси. По този показател регионът (включително и Турция) е надминал Азия. Със засилването на кредитната криза обаче експертите от базирания в САЩ институт прогнозират, че капиталовият приток ще спадне до 333 млрд. щ. долара през тази година (но все пак - над очакваните 227 млрд. щ. долара за Азия).
Засега обаче районът на Източна и Централна Европа остава привлекателен за чуждестранните инвеститори.
Щатската финансова групировка Дженеръл илектрик мъни
поделението за финансови услуги на международната корпорация Дженеръл илектрик, продължава да търси партньори в развиващите се пазари. Досега тя има изградени отношения с Турция, Полша и Русия и планира създаването на съвместни дружества в Румъния и Украйна. Дженеръл илектрик мъни е една от шестте бизнес единици на Дженеръл илектрик с активи в размер на 211 млрд. щ. долара към края на 2007-а, използвани главно за финансиране на потребители, на дребни услуги и на покупка на коли в 52 държави.
Стратегията на партньорство е начин на живот за Дженеръл илектрик, пояснява Дмитри Стоктън - главен изпълнителен директор на банковото поделение за централна и източна Европа (General Electric CEE), което към края на 2007-а е имало активи на стойност 26 млрд. щ. долара, вложени в десет държави, включително и Германия, Австрия и Турция и седем бивши комунистически страни.
Американците навлизат в Турция през 2005-а, като купуват от местния конгломерат Догус груп за 1.8 млрд. щ. долара 25.5-процентен дял в Гаранти банк. В момента Дженеръл илектрик мъни притежава 20% от турската банка и има споразумение с Догус за съвместни задгранични операции. Партньорите планират инвестиция в Румъния, чрез която съществуващите три компании за потребителски финанси на Дженеръл илектрик да се обединят в една пълноценна банка. Те търсят да купят и подходяща кредитна институция в Украйна, но засега не са стигнали до сделка заради прекалено високите ценови очаквания на кандидат-продавачите.
В Полша Дженеръл илектрик привлече местен партньор през миналата година. Това стана, след като продаде 60-процентен дял от бързо разрастващата се фирма за ипотечен бизнес Експандър на полския фонд за частни инвестиции Инова капитал. Партньорите планират да развият дейността на Експандър в България, в Румъния и евентуално в Русия. Същевременно Дженеръл илектрик очаква да получи през този месец одобрение за покупката на 66% от полската банка Ню Би Пи Ейч за 625 млн. евро. Продавач е италианската банкова групировка Уникредит. Стоктън смята да обедини съществуващия си полски бизнес с Би Пи Ейч и да изгради нова универсална банка, която ще е пета по големина в Полша и ще има общо 330 клона на територията на страната, към които през идните три години ще добави още двеста.
В Русия американците са купили местната Делтабанк, която работи главно с кредитни карти и са я превърнали в компания за потребителски финанси чрез съвместна сделка с голямата турска верига от супермаркети Рамстор. Като цяло Дженеръл илектрик мъни планира да инвестира по 200 млн. щ. долара годишно за органичен растеж в региона.
Повечето банки с широко присъствие
в Централна и Източна Европа са постигнали рекордни финансови резултати за 2007-а. Регионалният Първенец - италианската Уникредит, отчете 9% увеличение на чистата си печалба - до почти 6 млрд. евро. Австрийската Ерсте банк е имала 26% ръст - до 1.2 млрд. евро. Дженеръл илектрик мъни е спечелила 944 млн. щ. долара само от дейността си в Източна Европа и има средно 60% годишен ръст за последните три години. От водещите международни финансови групировки с наситено присъствие в Централна и Източна Европа единствено френската Сосиете Женерал и щатската Ситигруп бяха сериозно засегнати от световния кредитен трус. Останалите - дали по щастлива случайност или по мъдра преценка, бяха заети да инвестират в развиващите се европейски икономики, вместо да вкарват пари в екзотични инструменти.
Тъй като повечето големи банки от Централна и Югоизточна Европа вече са в ръцете на задгранични собственици, от миналата година, чуждестранните инвеститори се насочиха към по-малко познати пазари по-далеч на изток, както и към разширяване на клоновите си мрежи. Най-значителните сделки на 2007-а бяха в Украйна, където шведската Сведбанк купи ТАС-Комерцбанк за 735 млн. щ. долара, а Уникредит плати 2.1 млрд. щ. долара за Укрсотсбанк. Чужденците гледат настойчиво и към Русия и Казахстан, където ликвидните проблеми, които изпитват някои местни банки, създават добри възможности за изгодни транзакции.
Уникредит
например се гмурна в развълнувания казахски пазар и се съгласи да плати 2.2 млрд. щ. долара за контролния пакет от петия по големина местен кредитор АТФ банк. Сделката бе оповестена миналото лято, точно преди началото на световната ликвидна криза, която завари банките в Казахстан с чуждестранни задължения за над 40 млрд. щ. долара, 12 млрд. долара от които са дължими през тази година. Тъй като международните пазари за облигации вече са практически затворени за местните кредитни институции, повечето от тях ще трябва да кротуват, макар че ще отчетат ръст на активите си и през тази година. Някои пък ще последват примера на АТФ. Миналия месец шестата по големина местна банка - Сентър кредит, продаде 30% от акциите си на южнокорейската Кукмин за 634 млн. щ. долара с опция този дял да нарасне до 50.1 процента. Германската Дойче Банк пък е консултант на една от водещите три кредитни институции на Казахстан БТА при евентуалната продажба на контролираната от нея банка за дребни услуги Темир. Интерес към сделката проявявали френските БНП Париба и Сосиете Женерал, австрийската Райфайзен интърнешънъл и италианската Интеза.
Засега кредиторите от челната казахска тройка - Казкомерцбанк, Халик и БТА, не са склонни да продават стратегически дялове, защото оценките им са ниски. Най-добре финансово подплатена да преодолее ликвидната криза е Халик - бившата държавна спестовна банка, която има малки чуждестранни задължения и доста широка база от лоялни депозанти. Сериозни сътресения в банковия сектор на страната не се очакват, уверява президентът Нурсултан Назарбаев. Убедеността му е подплатена от силните финансови позиции на Казахстан и от резервите за 40 млрд. щ. долара, акумулирани в централната банка и в националния инвестиционен фонд. Миналата година правителството се намеси в помощ на местните банки като създаде и стабилизационен фонд за 4 млрд. щ. долара. Идеята е да се направят инвестиции в някои недовършени строителни обекти и в дребни и средни предприятия. Той е под управлението на националния фонд за развитие Казина, който разпределя средствата през банките и по този начин подобрява допълнително ликвидността им.
Румъния също предлага
възможности за растеж. Откакто през 1994 г. първата чуждестранна банка - гръцката Алфа банк, навлезе на прохождащия местен банков пазар, днес вече много международни играчи имат стратегически позиции на него. Сред тях е и португалската Милениум банк, която похарчи 300 млн. евро, за да изгради от нула мрежа от клонове и да предлага универсални банкови услуги.
В момента в северната ни съседка работят 41 кредитни институции, а доста други чакат да бъдат лицензирани от Румънската централна банка. Което кара някои анализатори да оценяват пазара като пренаселен. Всъщност обаче общият брой на банките днес си е същият, както и през 1999-а. Но активите му са седем пъти повече - за 70 млрд. евро. По оценка на експерти от МВФ съотношението, което измерва банковите активи като процент от БВП, е 30% - доста ниско според регионалните стандарти. В Полша например то е 70%, а във Великобритания - 120 процента. Така че има доста възможности за растеж, а и много от съществуващите 41 банки работят в специфични ниши.
Например Либра банк се е специализирала в обслужването на професионални групи, примерно лекари и техните хирургически отделения. Израелската Лиюми банк, която има доста сериозно присъствие на румънския пазар, предлага пълна гама от банкови услуги на физически лица и на малки фирми. Същевременно има и специално подразделение с персонал, владеещ иврит, за да обслужва инвеститори от Израел. Те са особено активни на румънския пазар за недвижими имоти.
Всеки нов играч, който иска да се настани на пазара на финансови услуги в Румъния, обаче ще трябва да плати висока цена. Защото ръстът на заплатите в тамошния банков сектор надхвърля средния за страната и размерът им вече е по-висок, отколкото в другите страни от Централна и Източна Европа. Джералд Шнайдер - директор на румънското поделение на австрийската Фолксбенк, твърди, че плаща на румънските главни мениджъри повече, отколкото на австрийските. Което едва ли ще отблъсне инвеститорите, които завистливо наблюдават страната с рекордните й осем години непрестанен икономически растеж и с очакван ръст от над 5% за следващите поне две години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във