Банкеръ Daily

Финансов дневник

Частният сектор продължава да търси кредити

Обемът на отпуснатите кредити за частния сектор продължи да се ускорява през юли и годишният му растеж достигна 13 на сто* при 12.6 на сто в края на юни. Това пише в редовния месечен обзор на икономиката, изготвен от Министерството на финансите. Основен принос за по-бързото му нарастване имаха кредитите за нефинансови предприятия, чиито ръст достигна 11 на сто, и по-специално овърдрафтът и краткосрочните кредити. Нарастващото търсене на ликвидност от нефинансовите предприятия може да се свърже със запасяване с материали поради опасения от продължаващо нарастване на цените.

Кредитите за домакинства се ускориха минимално

от 14.7 на сто през юни до 14.9 на сто в края на юли. Потребителските кредити нараснаха с 13.1 на сто, в синхрон с лекото подобрение на потребителското доверие през месеца, докато жилищните кредити запазиха темпа си на растеж от юни - 18.2 процента.

Среднопретегленият лихвен процент по кредити за нефинансови предприятия се понижи през юли с 11 базисни точки до 2.46 на сто, докато цената на потребителските кредити нарасна с 59 б.т. до 8.12 процента. Среднопретегленият процент по жилищните кредити остана без промяна спрямо юни на ниво от 2.51 процента. Средната възвръщаемост по срочни депозити стана положителна през юли (0.21%), като увеличението беше основно за сметка на повишението на процентите по депозити на нефинансови предприятия, включително значително нарастване на лихвите по депозитите в щатски долари.

През първите седем месеца на тази година

по Консолидираната фискална програма бе отчетен излишък

от 1 процент от прогнозния БВП. Общите постъпления се увеличиха с 15.7 на сто на годишна база, подкрепени от двуцифрен ръст във всички основни групи приходи, както и при помощите. Основен принос за растежа имаха данъчните приходи, които се повишиха с 14.7 процента. Приходите от косвено данъчно облагане, с ръст от 17 на сто, представляват почти половината от данъчните постъпления. Ръстът на приходите от ДДС достигна 21.3 на сто на годишна база, изцяло обусловен от данъците върху вноса. Увеличението на приходите от акцизи бе 4.4 на сто и се дължеше основно на тютюн и тютюневи изделия и горива. Приходите от преки данъци бе предопределен от по-високи постъпления от корпоративен данък.

Разходите по Консолидираната фискална програма, в т.ч. вноската в бюджета на ЕС, за януари-юли тази година бяха с 13.2 на сто по-високи спрямо същия период на миналата година. С най-голям принос бяха социални разходи, с повишение от 8.3 на сто, субсидии - с 36.2 на сто, и текуща издръжка - с 31.7 процента. Капиталовите разходи се увеличиха с 12.1 на сто на годишна база.

Държавният дълг в края на юли възлезе на 20.6% от прогнозния БВП, при 22.8% от БВП година по-рано.

 

*Използвани са данни към 16 септември 2022 г

Facebook logo
Бъдете с нас и във