Банкеръ Daily

Финансов дневник

Централните банки си играят с "балони"

Пандемичната 2020-а прекрои начините, по които пестим, харчим и инвестираме. Основен принос за тези промени  имат евтините пари,осигурявани от централните  банки. За разлика от предишни икономически възходи след рецесия, когато инвеститорите нямаха яснота кога ще бъде затворено кранчето на парите, този път официалните органи показват пределно ясно, че ще продължат да прилагат свръхщедра парична политика и след възстановяването на икономиките от COVID-19.

Стратегията е ясна: да се потушат колебанията на пазарите на облигации и дългът да стане рекордно евтин, за да се обезсмислят прекомерните спестявания  и да се насърчат инвестициите.

Надеждата е: че евтиният кеш окуражава компаниите да инвестират и да наемат работна ръка, защото растящите цени на активите повишават доверието на потребителите и готовността им да харчат.

Неизбежните странични ефекти: по-високи колебания на различните класове активи (без държавните облигации), защото инвеститорите преследват по-високи доходи по света.

Рискът: раздутите цени заплашват да спукат балона на активите, подронвайки финансовата стабилност преди реалната икономика да извлече полза от огромната кешова наличност.

Резултатът: балансът на Европейската централна банка е бил почти 7 трлн. евро в края на 2020-а срещу около 3 трлн. евро към 31 декември 2015-а; Федералният резерв е имал активи за близо 7 трлн. долара в края на 2020-а срещу малко над 4 трлн. долара през 2015-а; "Бенк ъф Джъпен" е натрупала баланс от грубо 700 трлн. йени към 31 декември 2020-а срещу 400 трлн. йени в края на 2015-а. 

Признаците за поява на ценови балони са многообразни и повсеместни - от мощния ръст на борсовите котировки на фирмените акции до бума на новите първоначални публични емисии, увеличението на жилищните цени в някои места по света и необузданият скок на цените на криптовалутите, най-вече на Bitcoin. Ако обаче финансовите резултати на компаниите не оправдаят очакванията или разпространението на ваксините се забави, пазарите могат да се взривят, защото инвеститорите ще си приберат парите. 

Централните банкери съзнават пределно ясно опасността, защото набъбващите пазарни оценки са прекалено очевидни, за да бъдат пренебрегвани. Те обаче омаловажават опасенията на инвеститорите, отчасти защото не възнамеряват да затворят кранчето на кеша прекалено бързо, както направиха след края на последната криза от 2007-2009-а. Отделно, през пандемичната 2020-а правителствата по света са захранили стопанствата си с фискални стимули за поне 12 трлн. долара (по данни на МВФ). Централните банки пък, освен щедрите програми в помощ на икономиката, орязаха почти до нула (а някои и под нулата) лихвените проценти.

Стратегията проработи. Глобалните пазари на облигации се успокоиха, борсовите индекси постигнаха рекордни висоти, валутите на развиващите се пазари се засилиха, което позволи и на техните централни банкери да проведат стимулиращи стопанствата политики.

Резултатът: прекалено ниски равнища на доходност на най-дългосрочните дългови книжа и на традиционно по-рисковите длъжници. Към 31 декември 2020-а дълг за 17.8 трлн. долара е бил с отрицателна възвръщаемост.

Правителствата - от Австралия до Испания, на практика получаваха пари, за да теглят заеми. Високорисковите (junk) облигации в САЩ се търгуваха с доходност, сходна с тази на корпоративния дълг с инвестиционен рейтинг. А когато Перу пусна дебютни 100-годишни дългови книжа (на 23 ноември 2020-а), те се оказаха инструментът с най-ниската в историята възвръщаемост (3.23%) с подобна срочност, емитиран от развиващо се стопанство.    

Централните банки и особено Федералният резерв вече създадоха "балони", твърдят редица  икономисти. И задълбочават социалното неравенство. Петстотинте най-богати индивиди в света са добавили общо 1.8 трлн. долара към личното си състояние - до 7.6 трлн. долара, показва индексът на милиардерите на "Блумбърг".

Илон Мъск и Джеф Безос, които оглавяват световната класация на богаташите, са спечелили общо 217 млрд. долара през последните 12 месеца - напълно достатъчни, за да изпратят чекове от по 2 хил. долара на над 100 млн. американци. 

Освен, че задълбочава неравенството, паричната политика на централните банки в този й вид има ограничени възможности да изправи на крака поразените стопанства. По-добрият вариант, според бившия финансов министър на САЩ - Лорънс Съмърс - е правителствата да харчат повече. В края на 2020-а  републиканците в САЩ  се опитаха да ограничат употребата на нетрадиционни инструменти от страна на Федералния резерв и поискаха да бъдат оттеглени пет програми за спешно кредитиране - дебат, който евентуално ще приключи  новата администрация в Белия дом. 

Безспорно, ударните парични инжекции улесняват парично затруднените правителства да финансират бюджетните си  дефицити. Те понижават изкуствено доходността не само на краткосрочните, но и на дългосрочните облигации,  и тласкат инвеститорите към вложения в рискови активи, какъвто е случаят със скока на цената на Bitcoin с 305% през 2020-а.

Най-тревожният ефект  за мнозинството икономисти обаче е експлозията от нов дълг - публичен и частен. Задълженията са нараснали с 15 трлн. долара през първите три тримесечия на 2020-а - до рекордните над 272 трлн. долара (по данни на Института за международни финанси). Експерти от тази  организация  предупреждават, че дългът на развиващите се пазари (без банковия) бързо се приближава до 210% от БВП срещу 185% през 2019-а и 140% преди десет години. На този фон намаляващите  постъпления ще направят обслужването му по-трудно и дори непосилно, въпреки ниските лихвени проценти. 

Ако инфлацията се ускори и централните банки бъдат принудени да започнат да повишават лихвите, най-силна ще е "болката" на пазарите на облигации в световен мащаб. Възможно  е даже  те да спрат икономическия подем. И дори нещата да се развият благоприятно, все пак съществуват рискове.

Япония е пример за неблагоприятните ефекти от продължителната административно управлявана парична политика. Тя на практика "прогони" японските инвеститори от националните държавни облигации и дестабилизира институциите, които традиционно влагат парите си в тези ценни книжа, най-вече регионалните банки. В момента правителството на премиера Йошихиде Суга работи съвместно с "Бенк ъф Джъпен" по рационализирането на целия регионален банков сектор, за да се предотврати евентуален бъдещ колапс. Други едри инвеститори, включително богатите спестовни схеми, се изтеглиха от пощенските офиси и се насочиха към задгранични инвестиции, което ги прави твърде уязвими от всяко поскъпване на йената и редуцира стойността на чуждестранните активи в местна валута. 

Друга слабост на дългогодишния японски експеримент със свръхщедра монетарна стратегия е, че тя подкопава дългосрочната производителност като подкрепя компании, които при нормални обстоятелства биха фалирали.

В тази ситуация водещите икономисти стигат до извода, че  централните банки на развитите икономики са хванати в глобален ликвиден капан. Ликвидната "базука" купува време и качва цените на активите, но има нулев принос за подобряване на тенденцията към икономически  растеж. И им се случва нещо  подобно на това с  черните  дупки -  веднъж попаднали в тях им е изключително трудно да излязат оттам.

Facebook logo
Бъдете с нас и във