Банкеръ Daily

Финансов дневник

Централни банки настояват за действия заради покачването на цените на жилищата в Европа

Европейските централни банкери изразиха недоволството си от нежеланието на политиците да въведат по-строги регулации на ипотечния пазар в региона, за да защитят банките и домакинствата от рисковете, свързани с повишаването на цените на жилищата, информира Financial Times.

Подхранвани от ниските лихви, цените на жилищните имоти в Европа се повишават средно с над 4 на сто годишно - доста над темповете на растеж както на заплатите, така и на брутния вътрешен продукт. В много градове цените на жилищата се покачват с двуцифрени темпове. Това предизвика опасения, че във финансовата система се натрупват рискове, особено когато икономиката се забавя.

Европейският съвет за системен риск (ЕССР), органът, отговорен за мониторинга и предотвратяването на опасности за финансовата система на ЕС, изтъкна тези опасения миналата седмица, като призова 11 от 30-те страни, които ръководи, да предприемат действия за ограничаване на рисковете, породени от повишаването на цените на жилищата.

Франческо Мацаферо, ръководител на секретариата на ЕССР, каза: „Искахме хората да разберат, че се връщаме към кризисните върхове отпреди кризата на жилищните пазари в много страни - приблизително в половината от страните в Европа.“

ЕССР препоръча на Холандия, Швеция, Белгия, Финландия, Дания и Люксембург да въведат повече защитни мерки - като ограничаване на дълга на кредитополучателите, изчислен спрямо доходите им, или принуждаване на кредиторите да имат повече капитал. Съветът също така предупреди Германия, Франция, Норвегия, Чехия и Финландия за рискове на пазара на жилища.

Ръководителят на холандската централна банка Клаас Кнот заяви по време на събитието на ЕССР в петък, че политиците на страната не са склонни да предприемат действия по „много голямата уязвимост“ на жилищния й пазар. Той посочи, че Холандия има най-високо ниво на дълга на домакинствата в еврозоната - три пъти по-голямо от приходите.

„Политическият цикъл просто не е синхронизиран с икономическия цикъл и политиците никога няма да разрешат проблем, който нямат, така че те ще се съсредоточат върху проблема, едва когато го видят", допълни Кнот. По думите му, за да компенсират това, холандските банки трябва да имат повече капитал спрямо ипотечните кредити.

Кнот заяви още, че политиците се противопоставят на призивите за намаляване тавана на ипотечните кредити в Холандия, който ограничава хората да заемат не повече от цялата стойност на имота им, „защото това ще спре достъпа на младите двойки до жилищния пазар“. Той каза също, че способността на Холандия да компенсира лихвите по ипотечните кредити спрямо данъците, което стимулира „прегряването“ на цените на жилищата, започва бавно да отслабва.

Маря Никанен, заместник-гуверньор на централната банка на Финландия, заяви, че регулаторите рискуват да изостанат. „В процеса има обичайно забавяне“, каза тя. „Данните, които използваме за анализите си, винаги са исторически.. вземането на решение отнема време, след което са нужни 12 месеца за прилагането му, така че има риск да закъснеем“, посочи тя.

След финансовата криза много централни банки се сдобиха с властта да принуждават кредиторите да трупат допълнителен капитал в добри времена, така че да могат да поемат повече загуби по време на криза. Мнозина обаче не са склонни да използват тази сила, известна като антицикличен буфер.

Ратна Сахай, заместник-директор на МВФ, каза, че 73 държави имат това правомощие, но само 11 са го използвали, а четири са заявили, че планират да направят това през следващата година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във