Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Цената на новия държавен дълг се покачва

S 250 b3f4d16e 08e1 4e0c 96d5 b48f4e359934

За първи път от началото на годината се наложи Министерството на финансите да отхвърли всички поръчки за покупка на емисия държавни ценни книжа. Горанов опита да пласира емисия 5-годишни държавни ценни книжа (№ BG 20 300 20 114/15.01.2020 г.) с идеята да набере 200 млн. лв. от вътрешния пазар при 0.01% лихва. На аукциона, проведен от БНБ на 27 април, обаче бе постигната неочаквано висока доходност - в размер на 0.56%, което на практика доведе до решението на финансовото министерство. 

На този етап решението изглежда логично, най-малкото защото през януари от същата емисия с падеж 2025 г. бяха продадени ДЦК при отрицателна доходност от 0.11%, а месец по-късно при минус 0.14 процента. Да не говорим, че през април правителството пласира 10.5-годишни облигации при годишна доходност от 0.56 процента. Тоест, ако сега бе пласирана емисията, реално щеше да се оскъпи по-краткосрочният дълг в сравнение с дългосрочния. Такъв сценарий би бил доста неблагоприятен за държавата, защото е сигнал за недоверие в публичните финанси.

2 мрлд. евро от международните пазари

Може да се каже, че отхвърлените поръчки са свързани и с потенциалното излизане на международните пазари. За Министерството на финансите е лесно да се откаже от продажбата ДЦК за 200 млн. лв., при положение, че ще търси много по-голям ресурс в рамките на една емисия в чужбина, а такива индикации вече има.

По информация на агенция "Ройтерс" още в началото на май България ще опита да набере над 2 млрд. евро чрез продажбата на глобална емисия облигации.

"БАНКЕРЪ" научи, че работата по проспекта е в доста напреднала фаза и скоро ще станат ясни конкретните дати за емитиране на дълга. Правителството е избрало четири банки, които ще управляват продажбата - Citi, JP Morgan Chase & Co, BNP Paribas и Unicredit. Подборът не е случаен, тъй като същата група управлява последната глобална продажба на облигации - през 2016 година. Разговори с банките посредници се водят поне от месец.

Според източници на "БАНКЕРЪ" се предполага, че доходността по емисията ще бъде около 0.8 процента. При последните две продажби на облигации на международните пазари - с падеж 2024 г. и 2027 г., бе постигната доходност в размер на 0.72% и 0.94% съответно.

Като основен недостатък на българската дългова емисия се изтъква, че страната ни не членува в еврозоната. По тази причина 50% процента от закупените книжа ще се запишат като рискови активи в капитала на банките, които ще ги закупят. Затова например Испания емитира 16 млрд. евро дълг през март при по-ниска доходност - в диапазона около 0.5%, която в последни дни дори падна до 0.3 процента. 

Проваленият аукцион на 27 април също ще е фактор, защото изпраща негативен сигнал. Вижда се, че пазарът вече иска по-висока доходност, независимо, че става за българските банки и пенсионни фондове. Международните играчи виждат на практика как българските институционални инвеститори разглеждат новия държавен дълг. Рисковата премия следва да се качи и след като агенция Fitch намали перспективата за кредитния рейтинг на България, а когато расте рисковата премия, нараства и доходността - това е неизбежно.

Все пак според финансисти пропадналият търг няма да е най-водещия фактор, тъй като поради консервативната ни фискална политика, показателите на страната не са лоши, а това се продава на международните пазари. Също така за момента няма яснота колко сериозни ще са щетите върху българската икономика, така че в наша полза работи добрата история на бюджетни излишъци. Друг е въпросът, че точно заради по-ниските публични разходи се очаква по-бавно излизане от кризата.

"В зависимост от сигналите от пазара, за международната емисия трябва се направи сметка за матуритета, който правителството ще преследва, т.е. колко години да е емисията. Нужно е да се съобразят, че до 2024 г. имаме падежи по стари емисии и не трябва да струпват падежите. Тоест трябва да търсят матуритет от пет или над пет години. В такъв случай рисковете са повече и доходността неизбежно ще нарасне", обясни пред "Банкеръ" бившият финансов министър Петър Чобанов. 

Според него правителството е закъсняло с емитирането на дълг на международните пазари, защото дълърите на ДЦК вече знаят негативните ефекти от кризата с коронавируса. По думите му още в началото на март е можело да се подходи към една емисия до 1.5 млрд. евро.

Иначе програмата за продажба на ценни книжа на международните пазари бе създадена през 2015 година. В следващите няколко години по тази програма бе натрупан дълг в размер на 5.14 млрд. евро, с които бяха погасени падежи външни задължения с падежи през 2015-а, 2016-а и 2017 година. Първоначалният лимит на тази програма бе 8 млрд. евро, но при актуализацията на бюджета таванът бе увеличен до 10 млрд. евро. Така излиза, че по тази програма на разположение на правителството остават грубо 4.88 млрд. евро.

В Закона за държавния бюджет бе записано, че през тази година правителството може да увеличи държавния дълг до 10 млрд. лева. Трябва да се извадят обаче 1.2 млрд. лева, които от началото на годината бяха натрупани от вътрешния пазар и послужиха основно за погасяване на стари задължения. 

Няма поводи за притеснение

Съотношението на държавен дълг спрямо БВП на България е сред най-ниските в ЕС. По предварителни данни на Националния статистически институт дългът на България за 2019 г. е в размер на 24 205 млн. лв. или 20.4 на сто от БВП. Така че поемането на нов дълг не би трябвало да е повод за притеснение, стига да бъде натрупан при максимално добри условия.

"Оттук нататък трябва да се направи една оценка за необходимостта от ресурс, т.е. кога ни трябва. Трябва да се знае, че нарастват разходите за този ресурс. Затова е необходима добра оценка каква доходност сме готови да платим, а и не бива да сме прекалено взискателни, защото условията на пазара няма да се подобряват, а ще се влошават", посочи Петър Чобанов. Той акцентира, че сега трябва да се вземе този дълг, докато достъпът до пазарите за страната ни е отворен и тази ситуация трябва да се използва.

Отделно, няма опасност и България да си навлече санкции от Европейския съюз, защото през март бе задействана Общата предпазна клауза на Пакта за стабилност и растеж, което позволява съществено отклоняване от бюджетната рамка, която държавите обикновено спазват. На практика страните-членки на ЕС вече могат да прекрачат ограниченията за дефицита на държавния бюджет на страните от еврозоната до 3% от БВП и на публичния дълг до 60% от БВП.

При всички случаи обаче става дума за политическо доверие. Основните въпроси по-скоро трябва да са насочени към българските институции, ангажирани с изготвянето на мерките за излизане от кризата. Например как ще използват средствата от натрупания нов дълг, ефективно и прозрачно ли ще е изразходването им, кои икономически отрасли имат най-голяма нужда от подпомагане. И най-важното чии бизнеси ще бъдат облагодетелствани от свежите пари?!

Facebook logo
Бъдете с нас и във