Банкеръ Daily

Финансов дневник

Цената на членството в Европейския банков съюз

Българският банков сектор чинно е изпълнил финансовите си ангажименти към Европейския банков съюз. Този факт многократно бе изтъкван в кампанията около парламентарните избори като изключителен успех, който досегашните управляващите са постигнали с присъединяването ни към тази недовършена структура.

 

Все още премиерът Бойко Борисов не спря да натрапва мнението си, че след като сме в Банковия съюз банкови фалити вече няма да има. По принцип той е прав, но както винаги - наполовина! Истината е, че европейският надзор предпазва от фалити, 

но 100% гаранция не дава.  

Заради стабилната капиталова и ликвидна позиция на българските кредитни институции през пандемичната 2020 година Българска народна банка не е използвала средства от Фонда за преструктуриране на банки (ФПБ). Не се е наложило централната банка да упражнява тези свои правомощия и по преструктурирането на клон на някоя от нашите кредитни институции в трета държава. 

Освен това, както стана дума, регулаторът и банките коректно са се разплатили с Европейския фонд за преструктуриране. 

Ето и хронологията, представена в отчета на БНБ: "През март 2020-та БНБ определи общата сума на годишните вноски на банките във ФПБ в размер на 157.876 млн. лева. През април сумата е разпределена под формата на индивидуални вноски на банките съобразно рисковия им профил. Всички банки са изплатили дължимите от тях вноски във Фонда в срок, като в резултат на това в края на май средствата достигат 701.930 млн. лева.

След прехвърляне на средствата от Фонда за гарантиране на влоговете в банки към Фонда за преструктуриране на банки са открити целеви сметки при централната банка, по една за всеки от двата подфонда. Сумата от 616.5 хил. лв. влиза по сметка на подфонда за клонове на кредитни институции от трети държави, а 700.263 млн. лв. са по сметка на подфонда за вноските в Единния фонд за преструктуриране. 

В началото на октомври към Единния фонд за преструктуриране е била

прехвърлена сумата от 81.018 млн. евро

по ангажимента за сътрудничество с Европейската централна банка. На 5 октомври БНБ е наредила прехвърлянето на сумата на първоначалната вноска към ЕФП, като задължи сметката на съответния целеви подфонд със сумата 158.457 млн. лв., като след извършване на превода към европейския фонд в него остават средства в размер на над 540 млн. лева. "Сред основните причини за формирането на този остатък, пише БНБ, е двойно по-ниското целево равнище на средствата, които следва да бъдат достигнати в ЕФП – 1% от размера на гарантираните депозити в рамките на Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП)." Докато целевото ниво на Фонда за преструктуриране на банки е 2% от размера на гарантираните депозити.

Но да се върнем на твърденията, че 

в Европейския банков съюз банки не фалират. 

Само преди дни агенция Bloomberg написа, че: "Европейският банков сектор продължава да се разклаща от скандали и провали. Германските прокурори са изправени пред искания да повдигнат обвинение срещу подразделение на Greensill Capital. Германският финансов регулатор BaFin беше унижен от скандала с 3.5 милиарда евро с картовия оператор Wirecard. Сериозни случаи на пране на пари, включващи големи банки в много страни от еврозоната, разклатиха вярата в европейското банково регулиране и надзор".

Историята на Европейския банков надзор е показателна - от изграждането му в края на 2014 г. досега в еврозоната е имало значими за страните си банки, които са били под директния надзор на ЕЦБ и които са 

са се превърнали в проблемни 

От тези банки само една беше преструктурирана, а всички останали - обявени в несъстоятелност.

Преди близо четири години ЕЦБ обяви фалита на испанската Ваnсо Рорulаr Еѕраñоl Ѕ.А. Тогава решението на Франкфурт е aĸтивитe нa Ваnсо Рорulаr Еѕраñоl Ѕ.А да бъдат пpoдaдeни нa Ваnсо Ѕаntаndеr Ѕ.А.

По същото време проблеми имаше и в итaлиaнcĸитe Vеnеtо Ваnса Ѕ.р.А. и Ваnса Ророlаrе dі Vісеnzа Ѕ.р.А. Двeтe итaлиaнcĸи бaнĸи бяxa paздeлeни нa дoбpa и лoшa бaнĸa. "Дoбpитe" aĸтиви и вcичĸи пacиви нa Vеnеtо Ваnса Ѕ.р.А. и Ваnса Ророlаrе dі Vісеnzа Ѕ.р.А. бяxa пpидoбити oт бaнĸa ІNТЕЅА ЅАNРАОLО, ĸaтo пocлeднaтa пoлyчи зa цeлтa от държавата ĸaпитaлoвa пoдĸpeпa oт няĸoлĸo милиaдa eвpo. "Лoшитe" чacти нa Vеnеtо Ваnса Ѕ.р.А. и Ваnса Ророlаrе dі Vісеnzа Ѕ.р.А. бяxa вĸapaни в пpoцeдypa нa нecъcтoятeлнocт.

И по-немощната Латвия се срещна с банкови проблеми. През 2018 г. нaдзopът нa EЦБ cъoбщи, чe латвийската АВLV Ваnk и дъщepнoтo й дpyжecтвo в Люĸceмбypг АВLV Ваnk Luхеmbоurg нямaт шaнc дa oцeлeят. "Πopaди знaчитeлнoтo влoшaвaнe нa лиĸвиднocттa cи, бaнĸaтa вepoятнo нe e в cъcтoяниe дa изплaти зaдължeниятa cи. Бaнĸaтa нe paзпoлaгa c дocтaтъчнo cpeдcтвa, ĸoитo дa ca нa paзпoлoжeниe нeзaбaвнo, зa дa издъpжи нa изтичaнeтo нa дeпoзити", написа нaдзopa нa EЦБ.

Година по-късно ЕЦБ отправи в небитието още една латвийска банка АЅ РNВ Ваnkа (ĸoятo oпepиpaше пoд имeтo Nоrvіk Ваnkа дo нoeмвpи 2018 г.). Това e шecтaтa пo гoлeминa бaнĸa в Лaтвия c oбщи aĸтиви oт 550 милиoнa eвpo.

В един от най-пресните случаи, макар и да не става дума за системно значими банки, има дори българска следа. През юли 2020 г. малтийски медии съобщиха, че по препоръка на ЕЦБ малтийския финансов надзор MFSA е отнел лиценза на местната Satabank. По онова времеб българският собственик на малтийската Satabank Христо Георгиев ще обжалва пред Съда на ЕС решението на ЕЦБ за отнемането на лиценза на банката. За две години това бе вторият подобен случай в Малта, след като Pilatus bank също фалира. Не бива да забравяме, че Малта е член както на Банковия съюз, така и на еврозоната.

Драмата се допълва и от това, че за 

повече от десетилетие Европейският банков съюз все още не е довършен,

въпреки че бе създаден като отговор на световната финансова криза от 2008-2009 година. Видимо е, че в твърде много случаи надзорът е бил ограничен и ЕЦБ е откривала провалите постфактум.

Не бива да пропускаме и че все още няма общоевропейска схема за гарантиране на депозитите. Европейските лидери така и не успяха да създадат програма за гарантиране на влоговете, която да е валидна в цялата еврозона. 

Освен че настоящата система е объркваща и неадекватна, германските и френските лидери не крият притесненията си, че техните данъкоплатци ще трябва да плащат сметката за банковите колапси в други страни. Това предполага, че надеждите - нещо в тази посока да бъде свършено през 2021 г., бързо гаснат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във