Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БЪРНАНКИ ИМА ПРОБЛЕМИ С ПОЛИТИЦИТЕ

Досега шефът на Федералния резерв Бен Бърнанки изнесе на плещите си основната част от бремето по спасението на световната икономика и на финансовите пазари. Което си е напълно закономерно, като се има предвид, че именно от Уолстрийт започват да се разпространяват всички нови продукти на финансовия инженеринг. Оттук нататък обаче банкерът ще се нуждае от по-голяма подкрепа. След като кризата на световните кредитни пазари навлезе в деветия месец, управителите на Бенк ъф Инглънд - Мървин Кинг, и на Европейската централна банка - Жан-Клод Трише, ще трябва да помислят за нови стъпки за стимулиране на кредитирането и за увеличение на ликвидността, смятат икономисти от английските банкови групировки Лойдс ТСБ груп и Роял бенк ъф Скотлънд груп. И ако трусовете продължат със същата сила, първата мярка следва да е Европа да намали лихвените проценти. В допълнение, по мнение на експертите от Лойдс, следващата стъпка на Кинг ще е да започне да разнообрази още видовете обезпечения по заемите. Трише пък ще трябва да вкара повече пари в банковата система, смятат експертите от Роял бенк ъф Скотлънд. И в двата случая те ще поемат пътя, очертан през миналия месец от колегата им Бърнанки.
Управителят на Федералния резерв ще се нуждае от цялата помощ, която може да получи. Освен че намали лихвените проценти в САЩ с най-голямата за последните две десетилетия бързина, Бърнанки прие в счетоводните си книги 60% от намиращите се в обращение щатски ДЦК за 700 млрд. щ. долара в опит да засили кредитирането. И като капак предложи 29 млрд. щ. долара заем срещу неликвидните ценни книжа на инвестиционната банка Беър Стърнс, за да стимулира поглъщането й от Джей Пи Моргън Чейз. Икономисти коментират, че съществуват и ограничения в използването на балансите на Федералния резерв, за да не се налага той да печата повече долари.
Досега ЕЦБ и Бенк ъф Инглънд не успяха да възстановят реда на паричните пазари. Ако поемат по стъпките на Федералния резерв и започнат да снижават екстремно лихвите, както и да приемат за обезпечение ценни книжа с ниска ликвидност, Кинг и Трише ще се сблъскат със същите проблеми, пред които 54-годишният Бърнанки вече е изправен. А именно - че излагат собствените си баланси и парите на данъкоплатците на потенциални загуби от частни продукти. Приемането като залог на трудни за продаване активи повдига въпроса за хазартния подход при финансирането и може да се приеме като спасителна акция на финансови институции, работили прекалено безразсъдно и безотговорно. А включването на неликвидни ценни книжа, гарантирани с ипотеки, в балансите на централните банки прехвърля върху тях и голяма част от риска на тези инструменти.
Засега и Кинг, и Трише понасяха критики по-скоро за прекалена предпазливост. Докато Бърнанки вече се поти под атаките на законодателите. На 2 и на 3 април той даваше обяснения пред две комисии на щатския Конгрес и това бяха първите му пътешествия до Капитолийския хълм, след като на 16 март Федералният резерв се намеси, за да предотврати фалита на Беър Стърнс.
Конгресмените одобриха досегашните лихвени редукции, включително и двете тазгодишни корекции, в резултат на които щатската базова лихва падна от 5.25% през септември 2007-а на 2.25% към днешна дата. Същевременно обаче те разглеждат под лупа помощта на централната банка за Беър Стърнс - най-големия гарант на обезпечени с ипотеки облигации. Сенаторът от Айова Чарлз Грасли коментира за финансовата информационна агенция Блумбърг, че ако Федералният резерв повтори опита с Беър Стърнс, той ще изпрати много опасно послание. Защото хората ще бъдат склонни на всякакви рискове, щом са сигурни, че федералното правителство е готово да ги спасява всеки път.
Освен въпросната спасителна акция Федералният резерв преоткри и ролята си на кредитор от последна инстанция, без да се консултира с Конгреса, като взе решение да осигури равен достъп за директно кредитиране на всичките 20 първични дилъри - привилегия, запазена до момента единствено за банките. Сега щатската централна банка пуска на аукционите си до 100 млрд. щ. долара на месец и е снижила разходите по директните заеми до едва четвърт процент над междубанковата лихва овърнайт.
Ред въпросителни възникват и около предложенията на финансовия министър Хенри Полсън да разформирова щатските пазарни регулатори и да даде по-големи правомощия на Федералния резерв, който ще трябва да контролира пазарната стабилност. Което означава да се включи в разбора на корпоративните резултати редом с банките, с компаниите за ценни книжа и застрахователите, да пише наредби и да предприема действия по предотвратяване на икономически кризи. А щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси - основният надзорник на фирмите от Уолстрийт, да се обедини с Комисията за търговия на фючърсни контракти. Освен това в плана си Полсън предлага да се прави разлика между нормалната роля на Федералния резерв като кредитор от последна инстанция, при която се помага на банките да посрещат нуждите си от краткосрочно финансиране, и отпускането на заеми с цел постигане на пазарна стабилност, насочено към ликвидиране на недостига на финансирането и пазарни паники. По такава причина кредити могат да бъдат давани и на лицензирани федерални застрахователни фирми, и на финансови институции.
От своя страна президентът Буш и английският премиер Гордън Браун са се договорили да създадат обща работна група, която да подготви планове за регулиране на международната банкова система. Освен това ще бъде натоварена да проучи въпроси като ролята на компаниите за кредитен рейтинг и пътищата за задълбочаване на сътрудничеството между финансовите контролни органи в двете страни.
Като се има предвид обаче, че САЩ вече са в предизборна битка, а законодатели, лобита и браншови организации се противопоставят на различни аспекти от предложените от финансовото министерство и Федералния резерв мерки, едва ли в близко бъдеще ще има стройна система за излизане от кризата. По-скоро инициативите ще са на парче и няма да имат достатъчна дълбочина и обхват.
Вероятно това е и една от причините Джордж Сорос да прогнозира нов спад на пазарите през тази година след краткотрайна стабилизация. Миналото лято 77-годишният спекулант и милиардер, обезпокоен от пазарните трусове, започна отново да управлява по-активно своя Куантум индаумънт фънд (в който са вложени 17 млрд. щ. долара). Техните печалби отиват за благотворителни проекти. Сорос заложи на обезценка на щатския долар, на десетгодишните ДЦК и на щатските и европейските акции, както и на ръст на чуждестранните валути и на китайските и индийските ценни книжа. Благодарение на това Куантум постигна 32% годишна доходност през 2007-а.
Оттук нататък Сорос не вижда кой знае каква възможност за по-нататъшно понижение на щатските лихви и не се отказва от индийските си вложения въпреки 22-процентния спад на базовия борсов индекс на Индия от началото на годината насам. Според него кредитните деривативи (credit default swaps) са следващият сектор, който ще попадне под ударите на кризата, защото пазарът не е регулиран и е невъзможно да се оцени дали контрагентите ще успеят да обслужват задълженията си в случай на провал на контрактите. Този пазар има условна оценка от около 45 трлн. щ. долара, а това е близо половината от общото състояние на щатските домакинства.
Сорос предлага да се създаде борса със здрава капиталова структура и със стриктни изисквания за използваните при операциите заеми, на която да се търгуват текущи и фючърсни контракти. А за да се избегнат бъдещи кризи, предлага банките да контролират собствените си заеми. А също и да ограничат кредитирането на клиенти от рода на хеджинговите фондове, като изискват от тях по-големи обезпечения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във