Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Българско танго с европейската валута

Парадокс: Страната ни се приближава към ERM II, но се отдалечава от еврото

S 250 fc336fa9 3bd9 47d5 98ed 1d685032bad4

Темата за присъединяването на България към ERM II и Банковия съюз отново стана "гореща". Но това не е изненада. Защото, според прогнозите на повечето експерти, юли ще е месецът на истината. Тогава се очаква да стане ясно дали "Клубът на богатите" най-после ще отвори преддверието си за България или пък ще й затръшне вратата под носа за още няколко години, както постъпи през 2009 г. заради глобалната финансова криза. 


Последните събития около процедурата за членството в ERM II сякаш следват стъпките на тангото - две напред - една назад. Сега  България изглежда две стъпки по-близо до членството и в същото време се отдалечава от реалното въвеждане на еврото като своя национална валута. 

На прага на ERM II

Вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис на няколко пъти заяви, че "България може да се присъедини към механизма ERM II още през юли, ако изпълни и последното условие пред нея", визирайки увеличението на капитала на Първа инвестиционна банка.

Е, това е напът да се случи с участието на държавата.  Според правителственото решение, обявено в петък (12 юни), държавата придобива до 70% от правата за увеличението на капитала на ПИБ, чрез Българската банка за развитие.

Банката е придобила със собствени средства 77 729 300 броя права за покупка на акциите на ПИБ. Те ще позволят на държавната банка да запише 28 265 000 акции. По този начин държавата ще притежава около 19% от капитала на банката след увеличението. ББР ще плати 5 лв. за всяка акция или общо около 140 млн. лева. 

Около 7.5%-8% дял от новия капитал на банката е отреден на частни инвеститори. Затова правителството уверява, че е спазвало стриктно изискванията на ЕС за държавната помощ, защото 30% от правата за увеличението на капитала на ПИБ са били закупени от частни инвеститори. 

Срещу покупката на акции Българската банка за развитие ще поиска да има представител в Първа инвестиционна банка. Отделно, стана ясно, че капиталът на ББР ще бъде увеличен, за да няма съмнения, че се използват средствата, предвидени за антикризисните кредитни програми. 

Икономическият министър Караниколов обясни, че участието на държавата е с цел да бъде покрито последното изискване за членство в "чакалнята на еврозоната". "Ситуацията е много тежка. Заради пандемията няма много инвеститори. Те изчакват какво ще се случи на световните пазари. Сроковете много ни притискат и държавата трябваше да участва. Ние сме участвали в допустим портфейл", каза още Емил Караниколов. 

Какъв е напредъкът на България ?

На 10 юни Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува доклада си за постигнатия напредък в седемте държави членки извън еврозоната, които са правно задължени да въведат еврото: България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чешката република и Швеция.

По този повод вицепрезидентът на ЕК Валдис Домбровскис направи следния коментар: "Днешният доклад за конвергенцията показва окуражаващ напредък от страна на някои държави, въпреки че те все още трябва да преминат през няколко етапа, преди да могат да се присъединят към еврозоната. Както винаги, Комисията е готова да подкрепи тези държави членки. Важен етап по този път е присъединяването към валутния механизъм ERM II, за което Хърватия и България се подготвят в момента. Приветстваме усилията и на двете държави в тази посока".  

Европейската комисия обаче неизменно акцентира, че България и Хърватия са поели редица ангажименти в сфери на политиката, които са от особено значение за безпроблемното включване към ERМ ІІ. Което е само потвърждение, че освен волята на управляващите - да поискат това членство, важно е как ще бъдат оценени техните усилия към целта.

Като се имат предвид крайните дати за икономическия анализ в доклада на ЕЦБ, става ясно, че пълна оценка на въздействието на коронакризата върху процеса на конвергенция в Евросъюза ще бъде възможна едва в следващия доклад през 2022 година. Така че прекомерният оптимизъм трябва да бъде охладен.
Засега страната ни получава

"потупване по рамото"

заради бюджетната дисциплина. България не е нарушила изискванията бюджетния дефицит да бъде до 3% от БВП, а нивото на държавния дълг да не е по-високо от 60% от БВП. 

Похвалени сме и заради паричната политика, която в пълна степен е функция от Валутния борд у нас - българският лев остана фиксиран към еврото при курс 1,95583 лева за 1 евро над две десетилетия. Докато всички останали изследвани валути (без хърватската куна), са се търгували в режим на гъвкав обменен курс и при повечето от тях са наблюдавани силни колебания, особено в условията на напрежение на финансовите пазари през март 2020 година. 

Благодарение на валутния борд страната ни поддържа и най-ниските дългосрочни лихвени проценти. По този показател сме в компанията на Швеция. Тук критиките са за съседна Румъния, която единствена е отчела дългосрочни лихвени проценти над референтната стойност от 2.9 процента.
С това похвалите приключват. 

Следват критичните констатации на ЕЦБ,

 които на практика ни отдалечават от еврозоната. 

Първият препъни камък е инфлацията.  Средногодишната стойност на Хармонизирания индекс на потребителските цени у нас през последната година у нас е 2,6%, което е значително над референтната стойност от 1,8% (на база трите страни с най-ниска инфлация), констатира ЕЦБ.
Актуалната причина, посочена в доклада на ЕЦБ, е догонващата позиция на България при равнището на доходите: "Процесът на догонване вероятно ще доведе до положителни диференциали на инфлацията спрямо тези в еврозоната, тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в България още са значително под тези в еврозоната".

И тук българското правителство трябва сериозно да помисли. Повишението на доходите на държавните служители с решение на кабинета, създаването на нови държавни структури, в които да намерят уютен пристан още питомци на властта и убиването на дребния бизнес, няма да доведат до така очакваното повишение на стандарта на живот. Трябват нови мерки и те няма да бъдат постигнати само с раздаването на кредити.

 
Качеството на институционалната среда

е вторият препъни камък пред България. По този показател ЕЦБ казва, че с изключение на Швеция качеството на работа на институциите и управлението е сравнително ниско в разглежданите държави, особено в България, Румъния, Хърватия и Унгария. Редно е да се отбележи, че в критериите за стабилна институционална среда влиза и нивото на корупцията. А напоследък у нас зачестиха скандалите, свързани с корупция по върховете на държавата, и то най-вече по случая "Васил Божков". 

В доклада на ЕК се посочват отново и 

несъответствия в закона за БНБ

с изискванията на Договора за функциониране на ЕС, по-специално по отношение на независимостта на управлението на БНБ от правителството.
"Банкеръ" описа този казус още през 2018 година. Тогава Народното събрание прие нови разпоредби за персоналната независимост в централната банка. В закона бе записано, че предсрочното освобождаване на управителя на БНБ може да бъде отнесено за разглеждане в Съда на Европейския съюз, но Европейската комисия и ЕЦБ настояват такова право да получат всички членове на управителния съвет на БНБ. Така че откритото несъответствие в българското законодателство не е изненада и вероятно пропускът скоро ще бъде коригиран от депутатите. 

Заключението в конвергентния доклад е, че 

България не е готова за приемане на еврото

и вече не изпълнява 50% от формалните критерии. Тя покрива критерия за публичните финанси, както и този за дългосрочните лихвени проценти, но заради растящата инфлация не покрива критерия за ценова стабилност. Подчертано е също, че страната ни все още не е член на ERM II.

Както стана дума, 

влизането в еврочакалнята 

се очаква да бъде решено идния месец - юли. И изявленията на Валдис Домбровскис са в унисон с последната прогноза на управителя на БНБ Димитър Радев, който в края на април обяви очакванията си до три месеца да има развитие по кандидатурата на България за членство във валутния механизъм.

Анализаторите от рейтинговата агенция S&P Global Ratings също отбелязват, че България постига стабилен напредък към присъединяването си към ERМ II и Банковия съюз. И експертите от Fitch очакват "положително решение" за приемането на България в "чакалнята на еврозоната" през второто тримесечие на 2020 гoдина.

Така, че танцът продължава...

Facebook logo
Бъдете с нас и във