Банкеръ Daily

Финансов дневник

Българските банки бавят въвеждането на технологии за мобилни разплащания

Въпреки че българските банки поглеждат към технологиите за мобилни разплащания, все още в страната ни няма ясно изразен лидер или доминираща платформа. Около тази теза се обединиха представители на българските банки и финтек специалисти по време на дискусия за бъдещето на банкирането и дигиталните разплащания в България.

Въпреки, че в България всички фактори за въвеждане на мобилните разплащания са налице, все още няма отличаваща се платформа или услуга, което поставя местните банките в риск от навлизане на глобалните технологични гиганти или иновативни стартъпи, отбелязват от бранша. Според резултати от скорошно проучване сред българските банкови мениджъри, една трета от тях смятат, че сегашните им организации не биха устояли на конкуренцията на гиганти като Google, Facebook или Amazon. 

"Лесно е да кажем "нашата страна е различна", но в същността си нуждите на хората са учудващо близки - те биха искали да плащат или да им бъде заплатено с лекота. Те биха искали да не губят време и да имат по-голям контрол над своите и на семейството си финанси. А бизнес организациите желаят да продават повече и да плащат по-малки такси. Инфраструктурата за следващото поколение платежни услуги се развива наред с навлизането на интернет достъпа и мобилните технологии", смята основателят на финтек компанията Auka Даниел Дьодерлайн. Той поздрави Българската народна банка и Асоциацията на банките, които проучват варианти за хармонизиране на предлаганите услуги сред банковия сектор. Според експерта обаче все още в България няма изявен лидер и всяка банка или телеком може да са следващите победители, ако реагират бързо с правилната технология и план за навлизане на пазара.

От друга страна критичен фактор може да се окаже и инфраструктурата.

"Традиционно, тя е изградена и контролирана от картовите компании и малкият и среден бизнес все още не е склонен да поеме разходите за нея. Потребителите в България са достатъчно отворени към новите технологии и мобилните разплащания, но новите технологии трябва да бъдат приети и от търговците", отбеляза Васил Димитров, директор електронно банкиране и дигитална трансформация в ДСК. Според него другият съществен въпрос за решаване е все още голямата част от кешовата икономика в България.

"Дори един търговец като собственик на кафене да приема дигитални плащания, той пак трябва да се разплаща с доставчиците си в брой", даде за пример той.

Какво обаче печелим, въвеждайки новите технологии за мобилни разплащания?

Кешовата икономика носи големи загуби за хората, бизнеса и обществото като цяло, твърдят експертите.

"Парите в кеш могат да бъдат загубени, откраднати, допринасят за сива икономика и криминална дейност. Докато с дигиталните разплащания имате по-висока сигурност и контрол за финансите си в погледнато на макро ниво, дигиталните финанси биха довели до по- ниски данъци като резултат от по-ниските нива на сива икономика. Затова и цялото общество има изключителна полза от въвеждането на дигиталната икономика и в частност, дигитално банкиране и мобилни разплащания", заключи Даниел Дьодерлайн.

Половината от българските банкови специалисти в проучване смятат, че банкирането ще премине през фундаментална промяна през следващите пет години и много от тях вярват, че технологичните гиганти все повече ще приемат роля на банки като 36% от банковите специалисти планират да изграждат способности в дигиталното банкиране през следващата година. Според проучването, българските банкери дефинират технологиите за мобилни разплащания като всичко, което обхваща използване на мобилни устройства за разплащане или използване на дигитални портфейли, независимо от устройството.

Facebook logo
Бъдете с нас и във