Банкеръ Daily

Финансов дневник

Българският "елит" може да загуби ВИП-статута си в банките

S 250 3cc454ae 7e01 4817 9c0e a085ee0f3805

Българските банки ще се съобразяват с нови регулации срещу прането на пари и финансирането на тероризма от 7 октомври. Насоките са разработени от Европейския банков орган и преди дни бяха приети от Българската народна банка. На първо четене кредитните институции ще трябва значително по-стриктно да оценяват клиентите, с които въртят бизнес. Както и да правят доста по-задълбочена оценка на риска за влизане в схеми за пране на пари и финансиране на тероризма, когато вземат решение на кого да отпуснат кредит или чии средства да приемат на влог.

 

По-детайлен прочит на насоките на ЕБО пък показва, че при стриктно прилагане следва да се ограничат бизнес взаимоотношенията между банките и съмнителни политически и обществени личности, хора на висши постове, за които има данни, че са замесени в корупция.

Висшите политици - червена лампа за банките

Ето и няколко конкретни примера за "рискови фактори" пред банките според новите регулации. Например, банките вече ще трябва да установяват действителния собственик на фирмата, с която имат взаимоотношения, както и неговата репутация.

Друг фактор ще бъде: свързан ли е клиентът със сектори,  с по-висок риск от корупция, като строителство, фармацевтични продукти и здравеопазване, търговия с оръжие и отбрана, добивната промишленост или обществени поръчки. Или пък е свързан със сектор с по-висок риск от пране на пари - като парични преводи, казина или търговци на ценни метали. Ще се изследва също дали клиентът работи в сектори, в които се поддържат големи кешови наличности.

По-нататък ЕБО влиза и в политическото пространство, посочвайки висшия политически ешалон като рисков от гледна точка на прането на пари и финансирането на тероризма. Примерно ще се изисква от банките да установяват дали клиентите имат политически връзки, дали са видни политически личности, или  действителен собственик на фирмата/клиента е видна политическа личност или имат връзки с такава. 

Банкерите да се информират от медиите

Когато преценяват репутационните рискове на своите клиенти, банките може да проверяват "съществуват ли неблагоприятни съобщения в медиите или други надеждни източници на информация за клиента, например има ли твърдения за престъпност или тероризъм, които уличават клиента или действителния собственик".

За репутационен риск ще се смята, 

"ако действителният собственик или лице, за което е публично известно, че е тясно свързано с него, е имало запорирани активи поради административни или наказателни производства или обвинения в тероризъм или финансиране на тероризма".

Има и по-субективно разписани рискове, свързани с поведението на клиентите. Например "клиентът желае ли сделки, които са сложни, необичайни или неочаквано големи или се извършват по необичайни или неочаквани схеми, нямат явна икономическа или законна цел или стабилно търговско основание". Или пък "клиентът поискал ли е ненужни или прекомерни нива на поверителност". 

От казаното дотук излиза, че при стриктно спазване на новите регулации от страна на банките, една немалка част от т.нар. български политически и бизнес "елит" би следвало най-малкото 

да загуби своя ВИП-статут в банковото обслужване. 

Приемането на насоките на Европейския банков орган идва в доста деликатен момент за самия регулатор. Плановете на Брюксел са скоро ЕБО да бъде лишен от всичките си правомощия по отношение на прането на пари и те да бъдат прехвърлени към изцяло нова европейска агенция. 

Новата агенция на ЕС трябва да бъде създадена 

през следващите три години и да започне пряк надзор до 2026 г. върху националните органи, ангажирани с борбата с прането на пари. Едно от предложените правомощия на новата агенция е да налага солени глоби на стойност стотици милиони евро на страните, които не се справят с тези престъпления.

Скептиците обаче твърдят, че европейската кампания няма спре "перачите", защото те винаги са една стъпка напред. Една от критиките е, че статуквото на неадекватен надзор ще продължи в следващите пет години, докато заработи по същество новата мега агенция. Очаква се да се получи и двугодишен вакуум между 2024-2026 г., когато нито ЕБО ще се занимава с прането на пари, нито новата структура ще действа. 

Но и сега финансовият сектор е силно регулиран и там пробивите са много по-малко, докато има цели сектори с висок риск за пране на пари, които са извън регулация. Очевиден пропуск е, че преките отговорности на новата агенция на ЕС отново ще са свързани с финансовата индустрия, но извън правомощията й остава дейността на адвокатските кантори, компаниите за одит и хазартния бизнес.

Освен това към момента 

в ЕС вече има 27 национални органа срещу прането на пари 

и до ден днешен няма категорична оценка кои от тях "спят зад волана". 

Да не говорим, че новите регулации изобщо не обхващат феномена даркнет. Истината е, че финансите стават все по-дигитални. Хубаво е, че идеите на Брюксел са за регулиране на криптоактивите, пазара на дигитални биткойн и прозрачност при транзакциите с тях в рамките на ЕС. Това обаче по-никакъв начин не намалява използването на тъмния интернет за престъпления, свързани с прането на пари и финансирането на тероризма. 

Тоест - излиза, че "европейските перачи" ще могат да избегнат правилата чрез тъмната мрежа, където лесно могат да намерят китайски търговец на криптоактиви, който да прехвърли средствата им в Русия, например.

Facebook logo
Бъдете с нас и във