Банкеръ Daily

Финансов дневник

Българският бизнес е против определяне на минималната заплата с евродиректива

Българските работодателски организации се обявиха против плановете минималната работна заплата да се определя административно и въз основа на директива на Европейския съюз. 

Според представителите на бизнеса определянето на минималната работна заплата трябва да се ръководи от икономическата реалност във всяка страна членка на Европейския съюз, а не тя да бъде определяна от директива - без да бъдат отчетени икономическите фактори, които влияят върху икономиката и предприятия. При формирането на минималните заплати задължително трябва да се отчита и въздействието им върху заетостта, конкурентоспособността, производителността и макроикономическото търсене. 

„Всяка промяна на нивото на минималната работна заплата, без да са взети предвид националните характеристики и възможностите на икономиката, би могла да окаже отрицателно въздействие върху заетостта, особено на младите хора и нискоквалифицираните работници, както и да доведе до увеличаване на сивия сектор. Вместо да определя изисквания, директивата трябва да предоставя рамка, която да бъде приспособена към националното законодателство на всяка страна“, заяви главният секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България д-р Милена Ангелова от името на работодателите в Европейския икономически и социален комитет.

Бизнесът е на мнение, че всички бъдещи усилията на ЕК трябва да бъдат насочени към укрепване на колективното трудово договаряне, което би допринесло за по-справедливо заплащане, без да се поставят обвързващи изисквания за това, и като отчитат автономията на националните социални партньори по отношение на процесите на определяне на заплатите на база на релевантни критерии за всяка страна. 

Ангелова заяви, че работодателите не подкрепят поставянето дори на препоръчителни референтни стойности, на основа на които държавите членки да оценяват адекватността на минималната заплата. Работните заплати, дори и минимални, представляват заплащане за изработено време и трябва да бъдат определяни на основа на икономическите показатели в съответната държава, регион или сектор, основани на икономическите фактори и да не утежняват ситуацията за пострадалите вече компании, особено МСП.  По думите ѝ Европейската комисия и другите отговорни институции трябва да преразгледат своите законодателни намерения, като вместо Директива определят рамката посредством препоръка на Съвета, за да предотвратят излагането на държавите членки и бизнеса на несигурност във времена на икономическа криза и да им позволят да се възстановяват, така че увеличението на заплатите да дойде като естествен резултат от икономическото съживяване.

Какво предлага ЕС

При гласуване в четвъртък евродепутатите от Комисията по заетостта и социалните въпроси подкрепиха определянето на минимални изисквания за защита на заплатите в целия ЕС, или чрез установяване на законова заплата (най-ниската разрешена от закона заплата), или чрез позволяване на работниците да договарят заплатите си с техните работодатели. Новото законодателство трябва да се прилага за всички работници в ЕС, които имат трудов договор или трудово правоотношение.

Според законопроекта държавите-членки трябва да оценят и докладват дали законовите минимални заплати са достатъчни, като използват критерии за създаване на достойни условия на труд и живот и включват елементи като покупателна способност и процент на бедност. Държавите-членки, в които минималната работна заплата е защитена изключително чрез колективни трудови договори, няма да бъдат задължени да въвеждат законоустановени заплати или да направят тези споразумения универсално приложими.

Проектът за директива изрично цели да засили и разшири обхвата на колективното договаряне и да защити работниците, като им осигури минимална заплата чрез тези преговори. Държавите-членки, в които колективното договаряне е достъпно за по-малко от 80% от работната сила, трябва да предприемат активни стъпки за насърчаване на този инструмент. За да изработят най-добрата стратегия за тази цел, те трябва да се консултират със социалните партньори и да информират Европейската комисия за приетите мерки.

Освен това ще бъде изрично забранено да се подкопава колективното договаряне или колективните договори за определяне на заплатите. Работниците трябва да могат да се присъединят към профсъюз и не могат да бъдат възпрепятствани в това.

Националните органи трябва да гарантират, че работниците имат право на обезщетение, ако правата им са нарушени. Работниците трябва да бъдат адекватно компенсирани и да могат да си възстановят дължимото възнаграждение. Националните органи трябва също да предприемат необходимите мерки, за да защитят работниците и синдикалните представители от несправедливо отношение от страна на работодателя си поради подадена от тях жалба или всяка друга процедура, започната за упражняване на правата им.

Предстоят преговори между Европарламента и Съвета на ЕС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във