Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Българска офанзива в банковия ни сектор

В едно изследване на "Стандард енд Пуърс" от началото на 2014-а между другото се казва, че българският банков сектор има потенциален проблем заради гръцките и италианските капитали в него.


"Проблемни гръцки и италиански банки притежават част от банковата система, което ограничава финансовата подкрепа за тях от майките им", пишат експертите на рейтинговата агенция. Истината е, че нито една българска банка няма нужда от финансовите инжекции на своята майка.


По-важният въпрос обаче е: дали финансово-кредитната ни система е заложник на чуждестранни инвеститори? А краткият отговор - в много по-малка степен, отколкото преди кризата.


Справките в статистиката на БНБ показват, че през 2009-а 13.37% от всички банкови активи са под контрола на български собственици - частни компании и физически лица. Ако към сметката прибавим и държавното участие в Българската банка за развитие и Общинската банка, българският дял в активите на банковата система се увеличава до 15.96 процента. Така погледнато, влиянието на държавните и частните ни капитали върху финансово-кредитната система наистина бе незначително.


Това си пролича в политиката на банките в периода на икономически растеж до 2009-а, когато под натиска на чуждестранните си централи те финансираха потреблението и бума в строителството. Тази политика доведе до рязко увеличаване на вноса и на търговския дефицит, който през 2008-а достигна застрашителните 20% от брутния вътрешен продукт.


Факт е, че тогава БНБ предприе цяла поредица от мерки, за да ограничи ръста на заемите, но банките намериха начин да ги заобиколят. След което дойде кризата, оттеглянето на външното финансиране и влошаването на кредитните портфейли, но не до степен, която отвъд Океана и в повечето страни от ЕС доведе до фалит на банки. Между тях бяха и някои гиганти, получили най-високата оценка за сигурност от международните рейтингови агенции.


Случи се обаче и друго,


банките с български капитал

разшириха чувствително влиянието си и пазарните си позиции.


По този повод в анализа на "Стандард енд Пуърс" пише: "Значително са намалели средствата от чуждестранните банки майки, които притежават 85% от сектора". Което означава, че тези с местни капитали контролират само 15 процента.


Че средствата от чужбина в банките у нас са намалели, е вярно. Но пък кредитна институция, която да е пострадала заради това, няма. Напротив, проблемът на целия банков сектор се нарича


свръхликвидност

която води до ниска доходност.


Не е вярно и твърдението, че чуждестранните банки държат 85% от сектора ни, а тези с местен капитал само 15 процента. Поне що се отнася до размера на активите. Един бърз анализ на данните на БНБ за деветте месеца на 2013-а, които между другото са общодостъпни, показва, че банките с български частни капитали контролират 26.65% от всички активи в сектора, а заедно с държавната ББР и Общинската банка този дял достига до 29.86 процента.


Нещо повече, те са сред малкото, които през изминалите четири години на икономическа криза отбелязват ръст на активите. При Корпоративната банка той е троен, при Първата инвестиционна банка - два пъти и половина, при Централната кооперативна банка - близо два пъти, при ИНВЕСТБАНК - около 70%, при "Интернешънъл Асет Банк" - 60 процента.


Увеличението на активите на ББР от началото на кризата до края на септември 2013-а е почти двойно, а на Общинската банка с около 30 процента. При това повечето от тези банки успяха да се разраснат в твърде враждебна среда предвид нарастващото негодувание на засегнатите длъжници. Факт е, че само от ръста на собствения си бизнес тези кредитни институции увеличиха пазарното си присъствие на 23.37% от всички банкови активи.


Освен това част от българския капитал започна да разширява позициите си чрез


изкупуване на други кредитни институции

някои от които чуждестранните им собственици бяха докарали до плачевно състояние. По този начин нашите инвеститори допринесоха за укрепване на банковия сектор.


Първата лястовица в този процес бе група български инвеститори, свързани със собствениците на Централната кооперативна банка, които през 2012-а придобиха мажоритарния пакет акции в българската ТЕКСИМБАНК. Веднага след тях инвестиционният фонд на Цветелина Бориславова "СиЕСАйЕф" закупи от ирландската "Алайд Айриш Банк" Българо-американска кредитна банка. И независимо от проблемите, които първоначално създаваше другият акционер - американската офшорка "Грамърси", успя да увеличи капитала на кредитната институция. Това бе изключително важна крачка за запазването на стабилността на БАКБ, защото ирландците оставиха толкова лошо кредитно наследство, че Бориславова още не може да се справи с него.


През 2013-а Първата инвестиционна банка закупи "МКБ Юнионбанк", която бе на унгарската "Мадияр Керешкеделми Банк". Всъщност за продажбата настояваше собственикът на унгарците - германската "Байерн ЛБ". Заради получената от Берлин държавна помощ и според изискванията на Европейската комисия, "Байер ЛБ" трябваше да се раздели с дъщерните си дружества в чужбина, между които и външните поделения на унгарската си банка. Едно от тях бе "МКБ Юнионбанк". След едногодишни преговори германците приеха офертата на ПИБ, която бе подкрепена и от БНБ. Продажбата приключи през есента на 2013-а, след което започна процесът по поглъщането на ЮНИОНБАНК от ПИБ. Той трябва да приключи до края на март. След всички тези перипетии ПИБ се очаква да стане втората по-големина кредитна институция с активи от близо 9 млрд. лв. и да измести от тази позиция "Банка ДСК".


Последната сделка, при която банка с български капитал придоби чуждестранна дъщерна кредитна институция, бе договорена в средата на януари 2014-а. Корпоративната банка се споразумя с френската "Креди Агрикол" да закупи дъщерната й "Креди Агрикол България". След приключване на сделката общото балансово число на Корпоративната банка и на придобитата от нея "Креди Агрикол България", която със сигурност ще смени името си, ще надхвърлят 7.2 млрд. лева, а до края на годината могат да достигнат 8 млрд. лв. Това ще нареди новата банкова група на четвърто място по активи в банковата ни система. Влиянието й безспорно ще се разпростре във всички сектори на финансовите услуги - не само в корпоративните, но и в тези за гражданите, т.нар. банкиране на дребно. Това означава, че в края на 2014-а българските банкови капитали ще станат структуроопределящи и ще имат огромно влияние за развитието на финансовия пазар.


Както казва една поговорка "Човек не знае какво печели, докато губи, и какво губи, докато печели". Така че в края на годината освен новия облик на банковата система ще видим и каква е равносметката за победителите и губещите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във