Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ СТАНА ПОЛИТИЧЕСКА МИШЕНА

Проектозаконът за новата Българска банка за развитие се превръща в заложник на конюнктурни политически интереси. Депутатите отново отложиха гласуването му на второ четене, тъй като според тях имало по-належащи законопроекти. Въпреки това обаче опозицията, действайки на принципа всяко дърво меч е, всеки камък бомба, не пропусна да разсипе от критики проектозакона за Българска банка за развитие. Не че дебатите по него не спазват правилото кучето си лае, керванът си върви, но пък понякога в опита си да намери аргументи срещу един проект за нормативен документ опозицията прекрачва границата на нормалната дискусия.
След остри спорове и дебати проектозаконът стигна в четвъртък до второ четене в пленарната зала и там опозицията отново не пропусна да се прояви. Въпреки че по традиция повечето от депутатските банки в залата бяха празни, обсъждането продължи повече от два часа. Дежурни за изказване, разбира се, бяха независимият депутат и председател на Единна народна партия Мария Капон и заместник-председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Мартин Димитров от ОДС.
Както вече писа в.БАНКЕРЪ, замисълът на проектозакона е на основата на вече съществуващата Насърчителна банка да бъде създаден финансов холдинг с името Българска банка за развитие. Целта му е да подпомага инвестиционни проекти на малки и средни предприятия не само у нас, но и в чужбина. Именно възможността да се финансират български проекти в чужбина срещна сериозна съпротива от страна на опозицията. Депутатите от Демократи за силна България (ДСБ) подчертаха, че трябва да се насърчава бизнесът у нас, а пък Мария Капон заяви, че не вижда смисъл в това да се финансира производството на играчки в Китай. В защита на този текст от проектозакона застана Георги Анастасов от Коалиция за България, който припомни на оскъдното количество депутати в залата, че за България е важно да утвърди позициите си на международния пазар. Определено има смисъл да се стимулират международните инвестиции, защото много българи живеят извън страната. Тази банка е едно от положителните неща, които започна правителството на ОДС, заяви от трибуната той. Това за стимулирането на българските инвестиции в чужбина, разбира се, не звучи много сериозно, а що се отнася до факта, че проектът за Българска банка за развитие е отроче на ОДС, той не подлежи на съмнение. Защото именно правителството на Иван Костов създаде закона за Насърчителна банка. В първоначалния си вариант през 1998 г. той и даваше много по-големи правомощия, отколкото сегашният закон дава на Българска банка за развитие, само че тогава срещу него възропта Световната банка. А точно в периода 1998-2000 г. правителството на Костов имаше огромна необходимост от одобрението и финансирането на тази международна институция, ето защо се съобрази с нея. За хората, които си спомнят тези времена и събития, позицията на ДСБ в момента точно срещу този проектозакон стои доста двулично.
Бившият министър на транспорта и настоящ депутат от ДСБ Евгени Чачев пък обяви, че целта на Българска банка за развитие е единствено да се сложи ръка върху евросубсидиите. Създаването и с нищо няма да спомогне за развитието на икономиката ни, каза депутатът. Мнението му се споделя и от съпартиеца му Веселин Методиев. Той заяви, че изразходването на средствата от Европейския съюз си има строги правила и е абсолютно ненужно създаването на банка, която да ги разпределя. Управлението на ресурсите от Структурните и Кохезионния фонд от страна на банката ще създаде допълнителни възможности за злоупотреби, смята той. Човекът е прав да се безпокои, като се има предвид корупционната вълна, която залива страната. Но пък дейността на въпросния банков холдинг няма да е под контрола на държавата, а под надзора на БНБ, която по закон е независима и политически необвързана институция.
Мартин Димитров не пропусна да отбележи, че през 1997-а на пазара имаше две държавни банки (МИНЕРАЛБАНК и Стопанска банка), които впоследствие фалираха, а страната ни се възстановяваше близо 10 години от грешките на Жан Виденов. Само дето държавните банки не бяха две, а много повече. Вярно е, че две от тях - именно МИНЕРАЛБАНК и Стопанска банка, фалираха, но не защото бяха управлявани неправилно, а защото държавата не пожела или пък нямаше възможност да поеме ангажиментите си, свързани с външните им задължения. Те си бяха именно държавни и това бе доказано по недвусмислен начин в последвалите съдебни процеси, свързани с несъстоятелността на двете банки. Що се отнася да останалите държавни банки, повечето от тях бяха приватизирани именно по времето на правителството на Иван Костов, като неговите министри твърдяха, че това е станало успешно и на много изгодна цена. Е, може ли една лоша банка да бъде продадена успешно и на изгодна цена?
Що се отнася до Българска банка за развитие, дори според проектозакона тя няма да е 100% държавна. Предвижда се до 49% от капитала й да може да бъде собственост на Европейската инвестиционна банка и на банки за развитие от други държави от ЕС. Ако такива институции влязат като акционери в холдинга, на която и да е управляваща партия ще й е много трудно да краде чрез него. Защото практиката е показала, че чужденците мразят да им бъркат в джобовете по начина, по който това са свикнали да правят българските политици.
Депутатите от опозицията се обявиха и срещу идеята Българска банка за развитие да може да създава или да придобива дружества за извършване на спомагателни услуги. Според Мария Капон новият холдинг ще бъде оглавен от верен на БСП човек, като например министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. Което в петък министър Гагаузов категорично отрече, но всъщност едва ли това е големият проблем, тъй като въпросният холдинг ще е дружество, което ще се подчинява на всички изисквания на Закона за кредитните институции и на Търговския закон. Така че неговите ръководни органи могат да се избират с гласовете на мажоритарния акционер - държавата, и при смяна на правителството хората назначени от кабинета на Сергей Станишев могат да бъдат подменени. С други думи нито една политическа сила не може да притежава контрола върху въпросния банков холдинг завинаги.
Ралица Пейчева

Facebook logo
Бъдете с нас и във