Банкеръ Daily

Финансов дневник

Българинът пропада в дълговата спирала

Изводите от мащабно проучване на "Фронтекс Интернешънъл" - водеща компания за управление и събиране на дължими вземания, за задължнялостта на българите и за профилите на типичните нередовни длъжници у нас, изненадва, а и дори шокира мнозина. Вярно е и друго: основна цел на проучването е било изясняване на потребителските нагласи и на причините за изпадане на отделни лица - а те не са малко, в такава форма на задлъжнялост, при която те неизбежно стават клиенти на колекторските фирми. А неизяснената докрай нормативна база по събирането на дължимите вземания от страна на кредиторите още повече затруднява длъжниците, които понякога са подложени и на непреодоления произвол на т. нар. арбитражи. Но е твърде трудно да се намерят  разликите между действията на кварталните лихвари по събиране на дължими вземания и аналогичните действия на уж по-респектабелни фирми на бързи кредити - повечето от които са частни предприятия на финансови мениджъри.

Вестник "БАНКЕРЪ"  вече писа за лихварите, които използват най-често анонимната улична реклама, за да набират клиенти - било то наивници, лековерни оптимисти, или закъсали до краен предел индивиди. На тези хорица лихварите предлагат мръсните си пари срещу буквално нечовешки условия. Но едва ли по-добре с длъжниците се държат и редица от колекторските фирми, които са изкупили на равнища от 10-20% от номинала чуждите дългове. Защото порядъчните кредитори ги продават най-вече за да се отърват балансово от тях и да изпълнят надзорните изисквания за качество на активите, както и за да спестят в бъдеще разноските по събирането им.

И все пак - какъв е българинът, който е типичен клиент в просрочие, според проучването на Фронтекс Интернешънъл? На тази територия най-общо съществуват три типа борчлии и те се различават съществено един от друг. В първата група са онези, които искат да платят, но не могат; следват хората, които могат, но не искат да се издължат, и трети са онези пълни нещастници, които хем не искат, хем и не могат да върнат дълговете си. Възниква затворен цикъл - мнозина българи  ползват "бързи" кредити не инцидентно - при възникване на извънредна ситуация, а като стандартен начин за финансиране на спонтанно възникнали необмислени желания. И най-често резултатът от това лекомислие е плачевен за тях.

Има обаче и разлики в размера на риска, който носят различните кредитори. Става ясно, че потребителите масово правят редовни погашения единствено по дължимата от тях ипотека и едва след това мислят как да се разплатят за всичко останало. Което навежда на баналната мисъл, че българинът все още поставя дома си на първо място. А това изпраща на една значително по-рискова позиция кредиторите, отпуснали потребителски заеми, кредити "до заплата" или финансирали покупката на мобилни телофони, автомобили, мотоциклети или скъпи почивки.

Кредитните карти са друг вид типично задължение, които се събира трудно - най-вече заради ниската финансова култура на повечето българи и слабото познаване на този тип банкови инструменти от населението. Много потребители не разбират правилно условията за ползването на тази пластика - например, че лихвата е на месечна, а не на годишна база, както и какъв е срокът на обявения гратисен период. Немалко са и потребителите, които са получили кредитна карта като бонус към друг банков продукт. След разплащането по него те, вместо да закрият картата, я запазват, без да си дават сметка, че продължават да трупат такси поддръжка. Това незнание е честа причина за бъдещо задлъжняване, което неприятно изненадва потребителите.

Мнозина българи изобщо не правят разлика и между дебитна и кредитна карта и използват кредитната пластика за получаване на кеш пари на банкомат  например. Сиреч ползват най-скъпата опция по кредитните карти, което ги лишава както от гратисен период, така и им докарва висока лихва, която в масовите случаи се движи между 17-23% годишно.

На този мрачен фон оставя неясно защо българинът от ранна възраст си остава масово неук по "а-то" и "бе-то" на личните финанси и често пъти се сблъсква поради незнание, немърливост или безхаберие с ударите под кръста, нанасяни му от живота. С една дума, и образователната система е длъжник за финансовото благосъстояние на хората. Нещо, по което сега се мълчи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във