Банкеръ Weekly

Финансов дневник

БЪЛГАРИНЪТ КОПНЕЕ ДА ИНВЕСТИРА, НО НЕ ЗНАЕ В КАКВО

Разнообразието от продукти на банковия и небанковия финансов пазар раздвижи мисленето на българина. Въпреки че инвестиционната култура у нас все още е доста ниска, промяната вече е забележима. Докато преди няколко години се задаваше въпросът: Да инвестирам ли?, сега по-често се пита: В какво да инвестирам? А развитието на финансовия пазар предлага все повече възможности - освен традиционните банкови депозити сега пари може да се влагат в колективни инвестиционни схеми, в ценни книжа, търгувани на капиталовия пазар, в застраховки Живот и т.н. Всеки тип инвестиция си има своите предимства и недостатъци, но именно те накланят везните в полза на конкретното решение, което човек взема за спестяванията си.
Според оценки на анализаторите на Уникредит груп през 2005 г. спестяванията на българите се оценяват на около 47% от брутния вътрешен продукт на страната, което се равнява на около 20 млрд. лева. Според същото проучване все още най-предпочитаният инструмент за спестяване от страна на българския гражданин си остават
банковите депозити
Близо 60% от всички активи, натрупани от населението, се съхраняват по този начин. Причината е в сигурността на банковата система, която след кризата от 1996-1997 г. беше изцяло приватизирана, а сред новите собственици на банки са някои от най-големите международни финансови институции. Ако все пак някоя банка фалира, то собствениците на депозити са защитени от Фонда за гарантиране на влоговете. В момента той обезпечава спестявания до 25 000 лв. (12 780 евро). Страната ни е поела ангажимент пред Европейския съюз към 1 януари 2007 г. този максимум да достигне 20 000 евро, или 39 900 лева.
Сигурността обаче предопределя и доходността, която този тип инвестиция носи. Статистиката на БНБ показва, че в момента средните лихви по едногодишните депозити достигат 5.16%, а на едномесечните и тримесечните съответно 3.15 и 3.88 на сто. В повечето случаи, когато изтегля парите си преди падежа, собственикът им губи част или цялата лихва. Така че той не може да разполага ефективно със средствата си по всяко време. Банките обаче предлагат и дългогодишни влогове, при които на всеки три или шест месеца може да се тегли само лихвата. Минималният влог, който човек може да направи, за да получи печалба от около 1000 лв. на година, е около 20 000 лева.
С промените в Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) от 2005 г. стана възможно създаването на
взаимните фондове
Това е тип колективна инвестиционна схема, която може да гарантира по-висок доход от този по банковите депозити. Като цяло фондовете носят три вида риск - нисък, среден и висок. При първия тип набраните средства от граждани се влагат във финансови инструменти с фиксирана доходност. При втория тип инвестициите са в комбинация от акции и облигации, а при третия вид - предимно в акции. Тези фондове предоставят възможност на инвеститори с малко средства да играят на капиталовия пазар, като рискът се разпределя пропорционално между броя на участниците във фонда. При високорисковите фондове доходността може да достигне и над 40% на година, докато при нискорисковите тя се движи обикновено в рамките на 13-15 на сто. С новите промени в ЗППЦК колективните инвестиционни схеми ще получат и по-голяма свобода за вложения в различни финансови инструменти. Така разпределението на риска ще бъде по-голямо, а доходността, която може да бъде постигната, ще нарасне.
Предимството на взаимните фондове е, че във всеки един момент дяловете могат да се продадат на цена, която се определя поне два пъти в седмицата в зависимост от стойността на активите, които е придобил фондът. Вложенията на самия фонд се извършват от професионалисти, което предполага, че рисковете от грешна преценка са сведени до минимум. Капиталовият пазар обаче не е застрахован от трусове, каквито периодично се случват. А това означава, че вложителят в даден фонд може да претърпи загуби или дори да загуби всичките си пари, тъй като доходите от тях не са гарантирани. Минималната инвестиция, която е необходима за включване в колективна инвестиционна схема, е стойността на един дял, която е различна за всеки фонд. В момента в България има над 20 такива фонда, които предлагат различни продукти. За да се реализира добра печалба обаче, са необходими поне 1000 лв., а засега средната инвестиция в договорните фондове на човек от населението у нас е около 8 лева.
Друг начин да се инвестират пари е
капиталовият пазар
Тук възможностите са две - да се предоставят свободните средства за доверително управление на инвестиционен посредник или човек сам да определи в какви акции да влага парите си. Според брокери минималната сума, която е необходима, за да се започне игра на борсата, е около 3000 лв., което е достатъчно, за да се инвестира в различни акции и да се намали рискът от евентуални проблеми на отделни сектори. Това може би е най-доходоносната инвестиция, но същевременно тя носи и най-голям риск, особено ако човек играе самостоятелно. Доходността, която даден играч може да постигне, е различна, но тя зависи от пазарните промени и може да надхвърли дори 100 процента. В същото време собственикът на акции може да ги продаде по всяко време, ако цената им започне да пада.
Първоначален капитал от 3000 лв. обаче няма да е достатъчен, за да се инвестира в облигации. Добра възможност за инвестиция са и
застраховките Живот със спестовен елемент
На практика те предлагат двойно подсигуряване, тъй като при смъртен случай на собственика на полицата семейството му ще получи финансови средства, а след изтичането на застраховката се получава сума, която в някои случаи е над два пъти по-висока от вложените средства. Алианц България Живот например предлага застраховка живот Алианц Динамика. Месечната вноска за сключването й е 82 лв., а годишната - 954.48 лева. Сумата, която компанията изплаща при настъпване на смърт на титуляра, е 20 000 лева. Отделно от тях лицето, в чиято полза е сключена застраховката, получава и лихвите, натрупани по направените вноски, до настъпване на събитието. Ако застраховката изтече в края на 20-годишния период, то тогава освен гарантираната застрахователна сума - 20 хил. лв., титулярът ще получи и натрупаните лихви, които могат да достигнат 34 146 лева.
Експертите твърдят, че е най-подходящо да се инвестира в няколко инструмента. По този начин се получава т.нар. диверсификация на риска, а инвеститорът е максимално защитен от сривовете на различните пазари.
За да се оформи добър инвестиционен портфейл, са необходими около 15-20 хил. лв., които могат да донесат на собственика му около 3-4 хил. лв. печалба на година. Това обаче зависи най-вече от разпределянето на средствата в различни инструменти. По-сигурно за начинаещите е да инвестират парите си в по-нискодоходни инструменти, докато схванат логиката на пазара и натрупат опит. По-рисковите играчи естествено ще изберат терена, където вероятната печалба е най-голяма.

ДОХОДНОСТ НА ОТДЕЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ
Вид Доходност Риск
Депозити до 10% нисък
Фондове над 40% среден до висок
Капиталов пазар над 100% висок
Застраховка Живот над 100% нисък

Facebook logo
Бъдете с нас и във