Банкеръ Weekly

Финансов дневник

България задели още 113.5 млн. евро за участието си в Банковия съюз

България обезпечи още един чисто финансов ангажимент, произтичащ от присъединяването към европейския банков съюз. На редовното си заседание на 28 октомври Министерският съвет одобри споразумение за кредитна линия между България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател. Споразумението е било подписано на 7 октомври, но за да влезе в сила ще трябва да бъде ратифицирано и от парламента. 

От правителствената пресслужба уточняват, че всяка държава членка, участваща в банковия съюз, предоставя национална кредитна линия за подкрепа на националното си подразделение в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП). Тази кредитна линия се използва само в случай на евентуален недостиг на средства за финансиране на преструктурирането на банки в съответната държава. 

Размерът на кредитната линия между България и Единния съвет за преструктуриране е 113.5 млн. евро. Тази сума съответства на дължимите от българските банки вноски в ЕФП за периода 1 януари 2016 г. - 31 декември 2023 година.

Кредитната линия може да е активна до 2023 година. Има възможност обаче  да бъде прекратена и по-рано. От "Дондуков 1" казват, че се очаква към средата на 2021 г. да бъде одобрен общ защитен механизъм, който да замени националните кредитни линии.

Както стана дума, националната кредитна линия може да бъде активирана само в краен случай - при недостиг на средства в Европейския фонд за преструктуриране и след като са изчерпани всички други източници на финансиране, включително и капацитетът за ползване на заеми от външни източници. Към момента в Европейския фонд за преструктуриране има натрупани около 30 млрд. евро. Другият важен момент е, че ако се стигне до теглене средства по кредитната линия, те ще бъдат възстановени от българския банков сектор, т.е. парите и интересите на данъкоплатците на практика са защитени.  

Ще припомним също, че страната ни вече направи и реална вноска в Европейския фонд за преструктуриране, прехвърляйки сума в размер на 81.01 млн. евро от националния фонд за банков ремонт.

Отделно, за банките в България ще възникне и ново задължение - да внасят определените от Европейския съвет за преструктуриране такси за покриване на административните разходи, свързани с упражняването на функциите и задачите му. 

По същия начин стоят нещата и при другия стълб на Банковия съюз - Единния надзорен механизъм. Досега дейностите по осъществяването на банковия надзор и работата, свързана с преструктуриране на банки, бяха финансирани чрез монетарния доход на БНБ. От 2021 г. обаче БНБ преминава към принципа на ЕЦБ и ЕСП за финансиране на съответните дейности чрез събирането на такси от кредитните институции. Това потвърдено от подуправителите на БНБ Радослав Миленков и Калин Христов, които представляват България съответно в Надзорния съвет на ЕЦБ и в Единния съвет за преструктуриране.

Facebook logo
Бъдете с нас и във