Банкеръ Weekly

сметки

Брутален фискализъм

Бруталният фискализъм, чийто  баща е Симеон Дянков - "финансовият гуру" и бивш финансов министър в първото правителство на Бойко Борисов,  продължава вече десет години благодарение на най-добрия му ученик Владислав Горанов,  а днес и негов наследник на поста. Хазната -  вместо да остави по-голям разполагаем доход у населението, пък то да реши как да го  похарчи, прибира почти половината от доходите на хората.

Всъщност обещанията да се  намали  преразпределението през бюджета присъстваха още в предизборната програма на НДСВ. По-късно те бяха оповестени и в документа "Данъчна политика 2003-2005 г." - публикуван от Министерството на финансите. Там беше декларирано, че приходите в консолидирания бюджет за 2003 г. трябва да са 36.5% от БВП. В действителност обаче  това не се получи. Вместо понижено преразпределение на практика то беше дори повишено в сравнение с  предишната година и достигна 40.9% от БВП. Този процент нарасна до 41.6% от БВП през 2004 година. Споменатите примери  сочат, че още тези  първи опити за ограничаване на преразпределителната роля на държавата, за да останат повече пари у хората и фирмите, претърпяха крах. Оттогава още правителства -  независимо от цвета им, забравят в хода на мандата си  да се придържат към обявените подобни  намерения, а често и действат по-скоро в обратната посока на дадените обещания.

 

Изчислено е, че  2410 лв. са необходими  за месечна издръжка на четиричленно домакинство, включващо двама родители и две деца към декември 2018 година. За София сумата е почти 3200 лева. Това показват последните данни за потребителските цени и издръжката на живот в България, оповестени от  Института за синдикални и социални изследвания (ИССИ).

Цитираната сума   е необходима за покриване на основните нужди от храна, за поддържане на жилището, а също разходите за здравеопазване, за образование, транспорт и почивка според  средните български стандарти.

Средно издръжката на едно лице от четиричленното домакинство е 602 лева. За покриване на разходите в семейството двамата възрастни трябва да получават не по-малко от 1205 лева.

Необходимите средства за преживяване на  четиричленно семейство в София са близо 3200 лева. Средно на едно лице се пада 796 лв., което надхвърля средните за страната стойности с 32 на сто. Това означава, че средната работна заплата на всеки от възрастните  би трябвало  да бъде поне 1600 лева. А  неотдавна ГЕРБ-ерската машина за  пропаганда оповести, че средната заплата у нас е скочила до над 1100 лв. Такъв факт е повод за законна гордост! Но колко от нея остава, след като "държавният дял" се изпари?

Ето едни прости сметки:
Средна работна заплата - 1100 лева.
Семеен брутен доход - 2200 лева.
Осигуровки 1
4% - 310 лева.
Данък върху доходите 10% - 18
9 лева.
Общо данък и осигуровки - 5
00 лева.
................................
Чиста сума за получаване - 1
700 лева.
Всяка покупка вади ДДС 20% - 34
0 лева.
Акцизи (алкохол, горива, тютюн) - 60 лв. на месец.
Местни данъци и такси - 30 лв. на месец (данък сгради, такса смет, данък МПС).
Гражданска отговорност, технически преглед, цветни зони - 30 лв. на месец.
Общо  за държавата - 46
0 лв., като добавим 500 лв. осигуровки и данък върху дохода, то се получават 960 лева. Закръгляме на 1000 лв. на месец (други такси и налози - книжки, регистрации, удостоверения и т.н.).
Така от 2200 лв. начислен доход  разполагаемият доход е  около 1200 лева.
Държавата прибира 45 процента.

Такива сметки ги наричаме иронично бакалски, но това не значи, че не са верни.  Просто казано: държавата ни прибира 45% от това, което припечелваме, за да го харчи, както намери за добре. Не ни оставя по-голяма част като разполагем доход, защото явно ни няма доверие и смята, че ще потрошим парите противно на  нейната политика. А тя от десетилетия е почти половината от заработеното да бъде прибрано "на сигурно".

Да, държавният бюджет, колкото и да е парадоксално, в известен смисъл е само частен случай на тази лична сметка. Защото само част от парите, макар и преобладаващата, удържани или платени от средния българин по тази схема, отива в хазната, но въпреки това връзка с нивото на преразпределение през бюджета има.

Едва ли е случайно, че "Денят на данъчната свобода през 2019 г. идва на 18 май", поне по  сметките на  Института за пазарна икономика. За тази година в държавната хазна е планирано да постъпят рекордните 43,9 млрд. лв. приходи. Средно за един календарен ден българите ще изработват по 319 млн. лв., което означава, че ще са ни необходими 138 дни, за да попълним хазната. Казано с други думи, Денят на данъчна свобода през 2019 г. ще настъпи на 18 май. Това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за държавата и ще започнат да работят за себе си, се посочва в анализа на ИПИ.

"Датата е символична и показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде незабавно изземвано - ние я наричаме Ден на данъчна свобода, а по-света е известна като Tax Freedom Day“, коментират от ИПИ. Въпросните 138 дни отразяват общите приходи в консолидираната фискална рамка за 2019 г., но има някои специфични моменти, които следва да се отчетат. Единият от тях е, че живеещите в България отново ще получат помощ от европейските данъкоплатци, които ще ги "отменят" за малко над осем дни работа към държавата. Това отразява заложените в бюджета близо 2.7 млрд. лв. помощи от ЕС. Местните данъкоплатци ще работим до 9  май за държавата, а в дните до 18  май ще бъдем отменени от европейските данъкоплатци. Въпреки това деление ние се спираме на 18  май за официалната дата на данъчната свобода, тъй като тя с най-голяма точност отчита преразпределението през приходната част на бюджета;

Другата специфика е в това, че освен изчислените 138 дни следва да отчитаме и планираните два дни за отработване, които отразяват заложения дефицит от 600 млн. лв. по консолидираната фискална програма. Традиционно през последните години в бюджета се залага дефицит, което означава, че държавата планира да харчи повече, отколкото събира като приходи. През последните три години обаче (2016-2018 г.) този дефицит не се реализира и бюджетите излизаха на излишък. За  2018 г., ако се повтори този сценарий, може и да не се пресмятат  дни за отработване;

Най-много дни през 2019 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС - 34 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни близо 17 дни. За осигуровките ще ни е нужен малко над месец - 24 дни за социално осигуряване и девет дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за близо 12 дни, а тези от корпоративни данъци - за малко над осем дни. Други почти седем  дни ще работим  само за да платим държавните и общинските такси."

През последните години се наблюдава устойчива тенденция дните, нужни на българските данъкоплатци да попълнят тяхната част от бюджета, да бъдат все повече и денят на данъчна свобода да идва все по-късно през годината. Това означава, че реално данъчната тежест в страната нараства. Преразпределението през приходната част на бюджета се планира да достигне 37.7%, което е най-високата стойност за последните десет  години. Пример за покачването на данъците са осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, за които отделяме все повече през последните години - през 2017 и 2018 г. имаше покачване на вноската за пенсия с по 1 процентен пункт на година, а през 2019 г. беше покачен максималният осигурител праг. За съжаление през последните десет години, след въвеждането на плоския данък от 2008 г., нямаме примери за намаление на данъчната тежест у нас.

Сметката разпределя данъчното бреме върху абсолютно всички български граждани (включително и деца, пенсионери и т.н.), но именно работещите понасят в най-голяма степен тежестта на хазната. За работещите българи данъчната тежест е близо 50%, т.е. за тях Денят на данъчна свобода идва чак в края на юни, звучи тревожният анонс на ИПИ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във